Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                            № 479                                        София, 24 ноември  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година, в състав:                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев                                                              ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                     Даниела Атанасова       при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 489/2009 г.   Касационното производство е образувано по две жалби – от повереника на частния обвинител и граждански ищец по делото – адвокат С от АК-Благоевград и от подсъдимия И, срещу нова присъда № 285/19.06.2009 година постановена по в н о х д № 413/2008 година от състав на Благоевградски окръжен съд, с която е отменена присъда № 239/2.05.2007 година по н о х д № 575/2004 година по описа на Районен съд-Гоце Д. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец е въведено само касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл. 348 ал. 5, т. 2 НПК, тъй като неправилно е приложен института на условното осъждане. Направено е искане за отмяна на новата присъда по това основание и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за увеличаване на наказанието. В жалбата на подсъдимия са въведени всички касационни основания, като по това за допуснато нарушение на закона са посочени три алтернативи: - неправилно не е приложен института на неизбежната отбрана – чл. 12 ал. 1 НК; - неправилно не е приложен чл. 12 ал. 4 НК, тъй като не е прието, че жалбоподателят е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана и това се дължи на уплаха и смущение; - неправилно въззивният съд е преквалифицирал установените от първата инстанция факти по по-тежкото престъпление за умишлено причинена тежка телесна повреда по чл. 128 ал. 1 НК. По това основание, искането е третата инстанция да измени новата присъда, като преквалифицира деянието в по-леко престъпление по чл. 132 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК и намали размера на наказанието или да отмени същата и оправдае подсъдимия на основание чл. 12 ал. 1 или чл. 12 ал. 4 НК. По второто касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, твърденията са за нарушения на принципите по чл. 13 ал. 1 и чл. 14 ал. 1 НПК, относно разкриване на обективната истина и формирането на вътрешното убеждение от решаващия съд, както и обсъждане само на обвинителни доказателства, в нарушение на чл. 107 ал. 3 и 5 НПК. По третото основание за явна несправедливост на наказанието, се твърди според защитата, че винаги когато съдът, постановил атакувания съдебен акт, е осъдил невинен е допуснал нарушение не само на материалния закон, а и по смисъла на чл. 348 ал. 5 НПК. Новата присъда се обжалва от подсъдимия и в гражданско-осъдителната част, с искане да се намали размера на присъденото обезщетение или да се отхвърли гражданския иск изцяло, като неоснователен. Пред третата инстанция, подсъдимият Д се явява лично и с упълномощения си представител – адвокат Д от БлАК. Последният пледира за отмяна на новата присъда по основанията и съображенията изложени в жалбата и в писмена защита. В последната се развиват аргументи, оспорващи авторството от страна на подсъдимия по отношение тежкия резултат. Твърди се, че по делото не е безспорно доказано причиняването на тежките увреждания на пострадалия да е сторено от подсъдимия. Във връзка с това възражение в писмената защита са развити и другите посочени в жалбата доводи, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд и разкриването на обективната истина. По-конкретно се възразява срещу неизяснените противоречия в съдебно-медицинските експертизи, сложени в основата на новата присъда. По основанието за явна несправедливост на наказанието е направено алтернативно искане за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК или за определяне размера на наказанието при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Гражданският ищец и частен обвинител У. , се явява лично и с повереника си адвокат П, от Благоевградския адвокатски съвет, която поддържа жалбата по основанията и съображенията изложени в нея. Като се позовава на установения механизъм на прободните рани нанесени в гърба на пострадалия, поддържа тезата, че подсъдимият следва да отговаря за по-тежкото обвинение, както и искането си за увеличаване на наказанието. Подсъдимият в последната си дума прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за да се установи истината. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивния акт в сила.   Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната първоинстанционна присъда подсъдимият Д е признат за виновен в това, че на 5.06.2000 година в с. С., в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия Н. У. с тежка обида, му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка и ляв бъбрек и за престъпление по чл. 132 ал. 1, т. 1, вр. с чл. 128 ал. 1 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. По първоначалното по-тежко обвинение за престъпление по чл. 128 ал. 1, вр. ал. 2, пр. 9 НК е признат за невиновен и оправдан. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия У. , в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и съответната държавна такса и разноските по делото. С обжалваната нова присъда, тази е отменена и е постановено подсъдимият да отговаря по по-тежкото престъпление за умишлено причинена телесна повреда – прест. по чл. 128 ал. 1 НК, като размерът на наказанието е увеличен на три години, а изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването му - на пет години. Увеличен е размерът на присъденото обезщетение на 30 000 лева, както и размерът на съответната държавна такса. Подсъдимият е осъден да заплати допълнително направените разноски пред втората инстанция. В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена.   Жалбата на подсъдимия е основателна, но не по доводите изложени от защитата.   По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения:   Законосъобразността на въззивната присъда се оспорва от гледна точка задълженията на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина /чл. 13 ал. 1 НПК/. При проверката по делото се установи, че още първостепенният съд е удовлетворил всички искания на страните по доказателствата, а във въззивното производство образувано по протест на прокурора и жалба на частното обвинение, с определение по реда на чл. 327 ал. 1 НПК за допускане на доказателства, състав на Благоевградския окръжен съд е уважил доказателствените искания на повереника на частния обвинител и допуснал до разпит нови свидетели и назначил комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. При това процесуално действие, обаче, въззивната инстанция се е произнесла на 23.09.2008 година, в състав от трима съдии, в който е била включена като втори член съдията Р. Б. В едно от следващите съдебни заседания от 13.02.2009 г., по съществото на делото, в което е била изслушана първоначалната съдебно-медицинска експертиза /в.л. д-р Г/, допусната нова комплексна експертиза и са разпитани новите свидетели, като трети член в състава е участвала съдията София И. Този състав е изслушал пледоариите на страните и е постановил обжалвания пред третата инстанция съдебен акт на 19.06.2009 г. С това е допуснато процесуално нарушение по чл. 327 ал. 1 НПК, който изисква допускането на исканите доказателства да се решава от състава на съда, който ще разгледа делото. При прилагането на процесуалната норма, не е проявено внимание и не е съобразена промяната на аналогичния текст от отменения НПК /чл. 326/, в който не съществуваше изискване за идентичност на състава, който допуска доказателствата, с този който решава делото по същество. Нарушението е съществено, от категорията на „абсолютните”, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК – присъдата е постановен от незаконен състав. От една страна, въз основа на така изложената информация, въпреки липсата на изрични доводи на защита по обсъждания въпрос, е налице касационното основание за отмяна на новата присъда - чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия „Допускане на доказателства”. От друга, с оглед естеството на констатираното нарушение, /в обхвата на чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК/ и имащо абсолютен характер е налице обстоятелство, което не позволява понататъшно обсъждане на останалите възражения в жалбата на подсъдимия, относими към проблематиката за начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество и приложението на материалния закон, както и тези в жалбата на пострадалия, като частен обвинител, относно твърденията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.   Поради изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА нова присъда № 285/19.06.2009 година, постановена по в н о х д № 413/2008 година от състав на Благоевградски окръжен съд, с която е отменена присъда № 239/2.05.2007 година по н о х д № 575/2004 година по описа на Районен съд-Гоце Д. и ВРЪЩА делото на въззивния съд, за ново разглеждане от друг състав, от стадия „Допускане на доказателства”, при което да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.               ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: