Р Е Ш Е Н И Е № 157
гр. София, 27.06. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:Председател: Светлана Калинова
Членове: Геника Михайлова
Гергана Никова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6645 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. чл. 290 – 293 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 111/ 10.07.2014 г. по гр. д. № 303/ 2014 г, с което Варненски апелативен съд е потвърдил решение № 379/ 13.03.2014 г. по гр. д. № 2583/ 2013 г. на Окръжен съд – Варна.
Обжалването е допуснато с определение № 83/ 11.02.2015 г. по настоящото дело при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК съдът да допълни решението си с изцяло нов диспозитив или това следва да стане по реда на чл. 250 ГПК?
Касаторът [община] иска въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради съществено нарушение на чл. 247 ГПК (касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК). Счита, че редът за поправка на очевидна фактическа грешка не допуска основното решение да се допълни с нов диспозитив. Въззивният съд е бил длъжен да констатира, че с обжалваното първоинстанционно решение е именно такова, да го отмени и да отхвърли молбата на ответника по касация по чл. 247 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] възразява, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира въззивното решение правилно. Съображенията за това са следните:
Потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца (сега ответник по касация). Такова задължение е възникнало, защото в мотивите на основното решение първостепенният съд е приел, че ищецът е собственик на имота на основание постановление от 01.02.2000 г. по гр. д. № 169/ 1998 г., с което Варненски окръжен съд му го възлага при условията на чл. 717, ал. 4 ТЗ, но искът е неоснователен, защото касаторът не владее имота. Приел е също, че пропускът е поправим по реда на чл. 247 ГПК. Потвърдил е обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд, сезиран с молба от ответника по касация в този смисъл, е процедирал така. Въззивният съд не е съзрял неправилност в обжалваното решение, с което пропускът е отстранен чрез постановяване на отделен (допълнителен) диспозитив относно принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответника по касация на въведеното чрез иска по чл. 108 ЗС придобивно основание.
В т. 2А от ТР № 4/ 14.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС прие, че съдът, сезиран с осъдителен диспозитив по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Задължителното действие на тълкувателното решение (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) следва да бъде съобразено при спецификата на конкретното дело – придобивният способ, въведен чрез иска по чл. 108 ЗС е бил установен в мотивите на основното първоинстанционно решение, но искът е отхвърлен поради това, че касаторът не владее имота. Изводът на въззивния съд, че с основното решение е допусната грешка, която се поправя по реда на чл. 247 ГПК, съответства на логиката на нормативното тълкуване, което ВКС извърши. Допусната е очевидна фактическа грешка, която се изразява в противоречие между волята на съда в мотивите на решението и тази в диспозитива. Единственият възможен (технически) начин грешката да се поправи, е чрез допълване на основното решение по осъдителния иск по чл. 108 ЗС с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Изложеното отчита спецификата на конкретното дело, но предполага и следния отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Допусната е очевидна фактическа грешка в решението, в което съдът е установил придобивния способ, заявен чрез иска по чл. 108 ЗС, но е пропуснал да постанови диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Грешката се поправя по реда на чл. 247 ГПК. Начинът допуснатата поправка да бъде отразена в решението по чл. 247 ГПК е чрез допълване на основното решение с установителен диспозитив.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ищецът, а сега ответник по касация е извършил и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/ 10.07.2014 г. по гр. д. № 303/ 2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |