Ключови фрази


2
определение по ч.гр.д.№ 4888 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 45
София, 10.05.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4888 по описа за 2021 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Камъшит керамик“ О. срещу определение № 707 от 24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 7668 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГК, II-б състав, с което е оставена без уважение частна жалба на горепосоченото дружество срещу определение № 90375 от 18.05.2020 г. по гр.д.№ 50725 от 2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 125 състав. С това определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молба на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определение № 266562 от 06.11.2019 г., с което частично е прекратено производството по гр.д.№ 50725 от 2019 г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да изясни фактическата обстановка, след като в частната жалба са наведени твърдения, че докладът по делото е непълен и фактическата обстановка е неправилно изяснена ?
Освен това, пълномощникът на касатора счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Следва ли въззивният съд задължително да индивидуализира частната жалба, предмет на производството пред него, с входящ номер, под който е подадена в съда /органа, пред който е подадена/ в доклада, мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт ?
2. Допустимо ли е въззивният съд при разглеждане на частната жалба да постанови диспозитив, в който частната жалба не е индивидуализирана с входящ номер, под който е подадена в съда /органа, пред който е подадена/ и какъв е реда за защита на частния жалбоподател срещу съдебния акт с неконкретизиран диспозитив ?
3. Липсата на индивидуализация в частната жалба с входящ номер, под който е подадена и съда /органа/, пред който е подадена нито в доклада, нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното определение, явява ли се негов съществен порок, водещ до неговата нищожност, съответно недопустимост ?
4. Има ли право съдът при направено искане да откаже да поправи очевидна фактическа грешка, дължаща се на техническо погрешно изписване на цифри от номер на гражданското дело в докладната част и/или в мотивите на съдебния акт ?
Не на последно място се твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Според пълномощника на касатора, определението е нищожно, тъй като е постановено в нелегитимен съдебен процес и от съдебен състав без правораздавателна власт за произнасяне по конкретното дело; недопустимо, тъй като е налице висящ правен спор, от значение за правилното разрешаване на конкретното дело и очевидно неправилно, тъй като обжалваното определение е постановено в нарушение на принципа на формалната логика.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
В случая не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване поради следното:
1. Не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният от пълномощника на касатора правен въпрос във връзка с това основание /Длъжен ли е въззивният съд да изясни фактическата обстановка, след като в частната жалба са наведени твърдения, че докладът по делото е непълен и фактическата обстановка е неправилно изяснена ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото е напълно неотносим към конкретното дело. Единственият относим към спора по настоящото дело въпрос е дали е налице очевидна фактическа грешка в определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото, ако само в мотивите, но не и в диспозитива на това определение, е сгрешен номера на гражданското дело, на което съдът се позовава. За правилното разрешаване на този въпрос без правно значение е дали докладът на първоинстанционният съд е бил непълен и дали фактическата обстановка е била правилно изяснена от съда. Обстоятелството дали фактическата обстановка е била правилно установена от съда в конкретния случай би било от значение за правилността на определението за прекратяване на делото, което обаче не е предмет на разглеждане в обжалваното определение на Софийския градски съд от 24.06.2021 г.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставените въпроси поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна, противоречива или неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тази норма или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма.
В конкретния случай първите три поставени от пълномощника на касатора въпроси /1. Следва ли въззивният съд задължително да индивидуализира частната жалба, предмет на производството пред него, с входящ номер, под който е подадена в съда /органа, пред който е подадена/ в доклада, мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт ?, 2. Допустимо ли е въззивният съд при разглеждане на частната жалба да постанови диспозитив, в който частната жалба не е индивидуализирана с входящ номер, под който е подадена в съда /органа, пред който е подадена/ и какъв е реда за защита на частния жалбоподател срещу съдебния акт с неконкретизиран диспозитив ? и 3. Липсата на индивидуализация в частната жалба с входящ номер, под който е подадена и съда /органа/, пред който е подадена нито в доклада, нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното определение, явява ли се негов съществен порок, водещ до неговата нищожност, съответно недопустимост ?/ не са свързани с приложението на непълна или неясна правна норма, която да се налага да бъде тълкувана. Въпросите касаят разпоредбите на чл.236 и чл.251 ГПК, свързани с необходимото съдържание на съдебното решение /респективно на съдебно определение/ и за реда за защита на страна по делото срещу неясен съдебен акт /чрез неговото тълкуване от съда, който го е постановил/. Съгласно чл.236 ГПК посочването на входящ номер на жалбата не е измежду необходимото съдържание на съдебния акт. И двете разпоредби са ясни и пълни, не се нуждаят от тълкуване, а и по тяхното приложение няма противоречива съдебна практика, която да се налага да бъде уеднаквявана.
Четвъртият въпрос /Има ли право съдът при направено искане да откаже да поправи очевидна фактическа грешка, дължаща се на техническо погрешно изписване на цифри от номер на гражданското дело в докладната част и/или в мотивите на съдебния акт ?/ касае приложението на нормата на чл.247 ГПК, по чието тълкуване има постоянна и непротиворечива практика на ВКС, например решение № 81 от 22.02.2019 г. по гр.д.№ 4288 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 239 от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 1474 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и много др./. Съгласно тази практика, на поправка по реда на чл.247 ГПК подлежат допуснатите от съда очевидни фактически грешки само в диспозитива, но не и в мотивите на съдебния акт. Обжалваното определение е напълно в съответствие с тази практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, тъй като от постановяването й не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат такава промяна.
3. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд: Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Неоснователно е твърдението на пълномощника на касатора, че определението е нищожно като постановено от ненадлежен съдебен състав, тъй като случайното електронно разпределение на съдебния състав било извършено в нарушение на Правилата за образуване, разпределение, заместване и произнасяне по вече образувани граждански и търговски дела в Софийски градски съд, утвърдени със заповед № РД-01-1344 от 19.04.2017 г. на Председателя на СГС. Съдебният състав, разгледал и произнесъл се по частната жалба, е определен и формиран съобразно правилата за случайно разпределение на делата. Съгласно чл.35, ал.5 от действащия Правилник за администрацията на съдилищата от 2017 г., издаден от Висшия съдебен съвет, дейността по случайното разпределение на делата може да бъде възложена на съдебен служител въз основа на мотивирана заповед на административния ръководител. В съответствие с тази разпоредба от Правилника за администрацията на съдилищата, със заповед № РД-08-6484 от 06.11.2019 г. и заповед № РД-08-2177 от 01.06.2020 г. Председателят на СГС е възложил на конкретно посочени в тези две заповеди съдебни помощници, под конктрола на съответния разпределящ съдия /съдия, определен със заповед на Председателя на СГС, съгласно чл.2 от горепосочените правила/, да подпомагат дейността по разпределението на частните граждански дела. Измежду съдебните помощници, на които е възложена тази дейност, е и Ч. Х. Н., който видно от протокола от избор на съдия- докладчик по ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. на СГС, е извършил техническата дейност по случайното електронно разпределение на това дело. Тоест, при електронното разпределение на ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. и определянето на докладчика и състава, който следва да се произнесе по това дело, не са били допуснати нарушения на законовите правила за случайно разпределение на делата. В този смъсъл не е налице противоречие на обжалваното определение с посочената от жалбоподателя практика на ВКС по този въпрос.
Неоснователно е и твърдението, че определението е нищожно като постановено от ненадлежен съдебен състав, тъй като било налице нарушение на т.15 от раздел III от Правилата за образуване, разпределение, заместване и произнасяне по вече образувани граждански и търговски дела в Софийски градски съд, утвърдени със заповед № РД-01-1344 от 19.04.2017 г. на Председателя на СГС и допълнени със заповед № РД-08-323 от 28.01.2020 г. Съгласно т.15 от раздел III от тези правила настоящото дело не е следвало да бъде разгледано от съдебния състав, който първи е върнал делото на СРС с определението по ч.гр.д.№ 247 от 2020 г., както твърди пълномощника на касатора. В съответствие с т.15 същият съдия-докладчик, участвал в постановяване на определението по ч.гр.д.№ 247 от 2020 г. /съдия Д. Я./, е следвало да разгледа и действително е разгледала и се е произнесла по делото, образувано по частната жалба срещу определение № 266562 от 06.11.2019 г. по гр.д.№ 50725 от 2019 г. на СРС, 125 състав /ч.гр.д.№ 7288 от 2020 г. на СГС/, но не е следвало да участва /освен, ако не е била случайно електронно разпределена/ по делото, образувано по частната жалба срещу определение № 90375 от 18.05.2020 г. по гр.д.№ 50725 от 2019 г. на СРС, 125 състав /ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. на СГС, постановеното определение по което е предмет на настоящото дело/.
Няма нарушение и на т.8 от Правилата, според която при постъпване на повече от една частна жалба срещу различни съдебни актове, постановени по едно и също производство, пред СГС се образува едно частно гражданско дело. Действително, в СГС са били образувани две различни частни производства по частни жалби срещу определенията на СГС, 125 състав по гр.д.№ 50725 от 2019 г.: ч.гр.д.№ 7288 от 2020 г. и ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. Второто ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. обаче е било образувано, тъй като към момента на образуване на това дело- 16.06.2021 г., първото образувано в СГС ч.гр.д.№ 7288 от 2020 г. вече е било приключило с постановен от съда акт по същество- определение № 265201 от 23.11.2020 г.
Неоснователно се твърди и че обжалваното определение на Софийския градски съд е недопустимо, тъй като бил налице висящ правен спор, от значение за правилното разрешаване на конкретното дело- ч.гр.д.№ 3570 от 2021 г. на ВКС: Ч.гр.д.№ 3570 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о. е било образувано по частна жалба срещу определение № 270823 от 23.06.2021 г. и определение № 270973 от 25.06.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 7288 от 2020 г. на СГС. С първото от тези определения е оставена без уважение молбата на „Камъшит керамик“ О. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 265201 от 27.11.2020 г. по същото дело на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 266562 от 06.11.2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 125 състав за частично прекратяване на производството по гр.д.№ 50725 от 2019 г. Обжалваното по настоящото дело определение № 707 от 24.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. на СГС не е недопустимо, тъй като изходът на това дело не зависи от изхода на делото на ВКС, ГК, II г.о. по частната жалба срещу определение № 270823 от 23.06.2021 г. Това е така, тъй като двете дела са с напълно различен предмет: Ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. на СГС е образувано по частна жалба срещу определение на СРС, постановено по искане за поправка на очевидна фактическа грешка в определение на СРС за частично прекратяване на делото, а предмет на ч.гр.д.№ 3570 от 2021 г. на ВКС е частна жалба срещу определение на СГС, постановено по искане за поправка на очевидна фактическа грешка в определението на СГС, с което е било потвърдено определението на първоинстнанционнния съд за частично прекратяване на делото.
С второто определение, предмет на обжалване по ч.гр.д.№ 3570 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о. /определение № 270973 от 25.06.2021 г. на СГС/ Софийският градски съд е оставил без уважение молба за отмяна по реда на чл.253 ГПК на разпореждане на съдия от СГС № 272206 от 22.04.2021 г., с което е разпоредено връщане на частна жалба вх.№ 5061699 от 28.05.2020 г. на СРС за администриране /частната жалба, по която е постановено обжалваното по настоящото дело определение на СГС/. Действително, образуваното ч.гр.д.№ 3570 от 2021 г. на ВКС по частната жалба срещу това определение на СГС е било висящо към датата на постановяване на обжалваното по настоящото дело определение № 707 от 24.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. Въпреки това обаче, определението на СГС от 24.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. не е недопустимо, тъй като изходът на спора по ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. не е зависел от изхода на ч.гр.д.№ 3570 от 2021 г. на ВКС: Независимо от това какво би постановил ВКС по ч.гр.д.№ 3570 от 2021 г. /оставяне без разглеждане, отмяна или потвърждаване на определение № 270973 от 25.06.2021 г./, крайните последици са едни и същи и реално са настъпили: делото е било върнато на СРС за администриране на частна жалба вх.№ 5061699 от 28.05.2020 г., СРС е администрирал частната жалба и я е изпратил за разглеждане и произнасяне по същество на СГС, а СГС от своя страна се е произнесъл по тази частна жалба с обжалваното по настоящото дело определение № 707 от 24.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г.
4. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението. То не е очевидно неправилно: не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 707 от 24.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 7668 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГК, II-б състав, с което е оставена без уважение частна жалба на „Камъшит керамик“ О. срещу определение № 90375 от 18.05.2020 г. по гр.д.№ 50725 от 2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 125 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.