Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нарушено право на участие


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

С., 01.02. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6234/2014 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на Я. В. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 171 от 15.04.2011г. по в. гр. дело № 9/2011г. на Пазарджишки окръжен съд недопуснато до касационно обжалване с определение № 274 от 17.05.2014г. по гр. дело № 2612/2014г., второ г. о. на Върховен касационен съд.
Молителят се позовава на записка за вписване на „спогодба -делба” от 02.09.1943год., нотариално заверена от втори нотариус при Софийски областен съд, вписана на 06.09.1943год., под № 163, том 57, за която поддържа, че е от съществено значение за изхода на делото - писмено доказателство умишлено укрито от ищците по делото за делба, както и на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила лишили молителя да защити правата си по делото.
Ответниците Л. П. Р. и Ж. П. Р., чрез пълномощник адв. Пашова оспорват молбата за отмяна. Претендират съдебни разноски по представен списък.
Ответникът Г. С. Г. чрез пълномощник адв. Х. оспорва молбата за отмяна.
Ответницата Л. А. Д. - П. чрез пълномощник адв. Щ. не оспорва молбата за отмяна.
Ответниците Р. И. Д. и С. В. А. в съдебно заседание поддържат, че съдът следва да постанови решението си съобразно доказателствата по делото.
Ответниците К. В. А. - П., Л. А. Д., К. И. Г., М. С. А. и А. И. Г. не са взели становище по молбата.
Ответникът П. В. М. чрез адв. К. в писмено становище оспорва молбата за отмяна. Претендира съдебни разноски.
Ответницата И. В. М. чрез адв. Г. в писмено становище оспорва молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чията отмяна се иска с оглед на изложените отменителни основания.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и е процесуално допустима.
По основанието за отмяна по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Молителят се позовава на записка за вписване на „спогодба -делба” от 02.09.1943год., нотариално заверена от втори нотариус при Софийски областен съд, вписана на 06.09.1943год., под № 163, том 57. Поддържа, че това писмено доказателство било известно на ищците, умишлено укрито и непредставено по делото, което има съществено значение за изхода на спора относно определяне на квотите между съделителите.
За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо, писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства - да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение да имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност, въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил извода му за основателност на иска.
Представеното писмено доказателство не носи тези характеристики. Със „спогодбата - делба” от 02.09.1943год. е извършено доброволно разделяне на имуществото останало от наследодателя Я. В. А. между съпругата му М. и децата С., Л. и В. Я. А., като молителят се явява нисходящ на В. А. починал през 1985 год. Молителят твърди, че тази спогодба-делба е била известна на ищците по делото за делба Л. и Ж. Р. - наследници на починалата дъщеря С. А.. На същото основание, като наследник на починалия на общия наследодател син В. А., това доказателство е било известно й на молителя. В този смисъл са обясненията на ответника С. А. - негов брат, дадени в съдебно заседание, че въз основа на тази делба - спогодба е извършено възстановяване на собствеността върху наследството останало от техния баща. Дори и да се приеме, че този документ не е бил известен на молителя, не е бил в негово държане, ако молителят бе положил нормално дължимата грижа за добро водене на делото е могъл да го представи до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, като се има предвид, че в съдебната делба всеки съделител, който не отрича допустимостта на съдебната делбата, има двойното качество на ищец относно своето право на делба и на ответник - относно правото на делба на другите съделители. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или с доказателства. Щом страната е знаела за обстоятелството или за доказателството и е могла да го представи при нормално положена грижа за добро водене на делото отмяната е недопустима.
Представеното писмено доказателство не отговоря и на изискването да е от съществено значение за делото.
Предмет на делото за делба, отмяна на чието решение се иска, е недвижим имот находящ се в [населено място], представляващ ПИ № 1774, от кв. 137, попадащ в УПИ І за озеленяване в кв. 134 по ПРЗ на [населено място] с площ 4690 кв. м, с построени в него винарски складове, навеси, лаборатория и офиси, подробно описани в диспозитива на решението, собственост на Лозарско - винарно Събирателно дружество „Бъдеще” на д -р Д. и сие - [населено място], съдружник в което е бил Я. В. А. наследодател на молителя. Този недвижим имот не е бил предмет на доброволната делба по представената „спогодба-делба” от 1943 год. и като писмено доказателство не би дало отражение върху квотите на съделителите.
Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се остави без уважение.
По основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Поддържа се в молбата за отмяна, че съдът като не назначил особен представител на молителя в проведените на 08.11.2006г. и на 13.12.2006г. съдебни заседание, с оглед призоваването му чрез Държавен вестник по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.), а такъв му бил назначен едва в с. з. на 24.01.2007г., съдът е извършил процесуално нарушение, като лишил молителя от участие в делото.
Молителят е бил призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като не е намерен на посочения в исковата молба адрес, с отбелязване, че лицето живее в чужбина. Процедурата по призоваването на молителят е изпълнена точно от съда при спазване на съдопроизводствените правила. На посочените дати 08.11.2006г. и 13.12.2006г. на делото не е даван ход за разглеждането му, съдът не е извършвал никакви съдопроизводствени действия, поради нередовна процедура по призоваване на страни, т. е. при провеждане на двете съдебни заседание, молителят няма как да е бил лишен от участие по делото, след като не са извършвани никакви процесуални действия. Делото е било отложено за 24.01.2006г., когато процедурата по призоваването на страните е била редовна; съдът е дал ход на делото, назначил е на молителя осигурения по искане на съда служебен представител в лицето на адв. Й. Ц., която го е представлявала във всички следващи съдебни заседания до заличаването и в съдебно заседание на 14.02.2013г.
Изложеното дава основание да се приеме, че молбата за отмяна на посоченото отменително основание е неоснователна и не следва да бъде уважена.
В останалата част молбата за отмяна съдържа твърдения за невалидност на документи, въз основа на които било поставено решението, които не покриват фактическия състав на нито едно от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото молителят ще следва да заплати съдебни разноски на ответниците по молбата Л. П. Р. и Ж. П. Р. в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноски по чл. 80 ГПК и на ответника П. В. М. съдебни разноски 400 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. В. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 171 от 15.04.2011г. по в. гр. дело № 9/2011г. на Пазарджишки окръжен съд недопуснато до касационно обжалване с определение № 274 от 17.05.2014г. по гр. дело № 2612/2014г., второ г. о. на Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА Я. В. А. да заплати на Л. П. Р. и Ж. П. Р. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение и на П. В. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ