6 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 11 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №472 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. А. А. срещу присъда №36 от 10.03.2016 г., постановена по ВНОХД №504/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново. С присъда №87, постановена на 19.09.2014 г. по НОХД №2151/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Велико Търново, подсъдимият А. е признат за невиновен в това, че за периода от началото на месец май до 12.05.2013 г. [населено място], организирал предлагането на лица от същия град на имотна облага, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право на 12.05.2013 г. на изборите за народни представители в 4 Великотърновски многомандатен избирателен район в полза на ПП ДПС, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.167, ал.3 НК. С присъдата подсъдимият А. е признат за невиновен и в това, че на същото място и за същия период, при условията на продължавано престъпление, предложил на различни лица имотна облага- по 30 лева, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право на изборите за народни представители в 4 Великотърновски многомандатен избирателен район в полза на ПП ДПС, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.167, ал.2 НК. С въззивна присъда №36 от 10.03.2016 г., постановена по ВНОХД №504/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, е отменен постановения първоинстанционен съдебен акт, като подсъдимият А. е признат за виновен в извършване на посочените по- горе престъпления, като за първото са му наложени наказания една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 7 000 лева, а за второто- една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 10 000 лева. С присъдата на основание чл.23 НК е определено едно общо най- тежко наказание- една година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, като на основание чл.23, ал.3 НК към него е и присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 10 000 лева. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 179, 22 лева. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че решаващите съдилища са допуснали съществени нарушения на процесуални правила, като са направили погрешен анализ на събраните доказателства. Твърди се, че неправилно са кредитирани показанията на свидетеля А., като се поддържа, че той е бил предубеден, както и това, че неговите показания не се подкрепят от други доказателствени източници. Моли се да бъде отчетено и това, че показанията на този свидетел са житейски и логически противоречиви. Оспорват се и показанията на свидетелите С., Л., Б., А. и А., дадени на фазата на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281 НПК, като се твърди, че е следвало да бъдат кредитирани показанията на тези свидетели, дадени в хода на съдебното следствие. Пространно се излага теза, че по този начин решаващият съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.7 НПК и на принципа за централното място на съдебното производство в наказателния процес. В касационната жалба се предлага да бъдат констатирани и съществените противоречия между показанията на свидетелите Л. и А. по отношение на размера на средствата, които трябвало да бъдат раздадени, което е допълнителен аргумент в полза на тезата, че тези показания неправилно са били ценени. В жалбата се поддържа, че след като липсват доказателства, които да установяват факта на извършване на престъпленията и вината на А. неправилно е постановена осъдителна присъда и наложеното наказание е явно несправедливо. По отношение на оплакването за неправилно приложение на материалния закон в касационната жалба не се сочат конкретни аргументи. На тези основания се предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Твърди, че дадените с предходното касационно решение на въззивния съд задължителни указания не са изпълнени, като констатираните съществени нарушение на процесуални правила не са отстранени. Предлага се атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото решено, тъй като е налице хипотезата на чл.354а, ал.5 НПК. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивният съд правилно е постановил осъдителна присъда, като вярно е преценил, че от доказателствата по делото може да бъде направен извод, че подсъдимият А. е извършил престъпленията, в които е обвинен. Твърди, че при анализа на доказателствените материали не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и наложените наказания не са явно несправедливи. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че въззивният съдебен състав е направил пълен и верен анализ на събраните доказателствените материали. Правилно са били установени релевантните за изхода на производството факти и законосъобразно са кредитирани показанията на свидетелите А., Ю., Б., Л., А., Х., С. и И.. Всеки един от тези свидетели в показанията си е дал информация, относима към предмета на производството и подкрепяща обвинителната теза. Вярно съдът е приел, че от показанията на тези свидетели се установява, че А., преди датата на парламентарните избори, се е срещал с избиратели (между които и свидетелите) и им е предлагал да гласуват в полза на ПП ДПС като им е обещал заплащане по тридесет лева за всеки един глас. Правилно въззивният съдебен състав е преценил, че показанията на свидетелите кореспондират помежду си и очертават една достоверна фактическа обстановка по делото. Основното оплакване в касационната жалба е свързано с неправилното, според защитата, кредитиране на показанията на свидетелите Л., С., И., Б. и Ю., дадени на фазата на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК към доказателствената съвкупност. Касационният съд приема, че в процесуалния закон е предвиден изричен ред, по който може да бъдат ползвани, събрани в хода на досъдебното производство доказателства- в това число и свидетелски показания, като същите имат еднаква доказателствена сила с тези, събрани в по време на съдебното следствие. При внимателен преглед на показанията на посочените по- горе свидетели може да бъде направен извод, че те се различават съществено помежду си в зависимост от процесуалния момент, в който са депозирани. Показанията, дадени в досъдебното производство, в проведените разпити пред съдия, подкрепят обвинителната теза, а тези, дадени в съдебната фаза, носят информация за факти, които подкрепят тезата на защитата. Съдът приема, че в досъдебното производство е спазен стандарта за депозиране на посочените показания, като впоследствие същите правилно са инкорпорирани в доказателствената съвкупност. Вярно е, че свидетелите са разпитани по реда на чл.223 НПК (в отсъствие на обвиняемия и неговия защитник), но това не е нарушение на закона, тъй като към този момент А. не е бил привлечен към наказателна отговорност и фигурата на обвиняемият не е била установена. При това положение не съществува задължение при разпита на свидетелите да участват лица, извън разследващият орган, прокурора и съда. В подкрепа на извода за законосъобразност на водения разпит е и това, че прокуратурата е суверенна в правото си да определи кога, срещу кого и за какво престъпление да повдигне обвинение. Няма как прокурорът да бъде задължен да установи фигурата на обвиняемия преди провеждането на процедурата по чл.223 НПК, тъй като той единствен е компетентен да прецени, в кой момент да осъществи това действие. Вярно е, че приложението на чл.281 НПК предполага използване на показания на свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, в рамките на процес, при който не е спазен стандарта, установен за съдебната фаза (участие на страните, състезателно начало, равни права и т.н.), но това не може да бъде преценено като противоречащо на ЕКПЧ, тъй като същите свидетели са взели участие в съдебната фаза, били са разпитани в хода на съдебното следствие и страните (между които подсъдимия и неговия защитник) са имали възможност да зададат въпросите си и впоследствие да оспорят показанията им. Ето защо, с приложението на чл.281 НПК по отношение на проведените по реда на чл.223 НПК разпити, не е допуснато нарушение на чл.6 ЕКПЧ и кредитирането на обсъжданите показания не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила. Само и единствено с цел пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че в практиката си никога ЕСПЧ не е поставял под въпрос решенията на националния законодател по отношение на допустимостта на определена група доказателства или възможността те да бъдат ценени. Единствено в решенията си, е сочил допуснати нарушения на конкретни текстове на ЕКПЧ, като всякога те са били по конкретно дело, като не са коментирани законосъобразността или съответствието с Конвенцията на норми от националното законодателство. В тази връзка са решенията по дела Barbera, Messeque and Jabardo v Spain, Wierbicki v Poland и др. При преценката на събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства съдът вярно е ценил тези, дадени в досъдебното, като е съобразил, че същите са непротиворечиви, съдържат конкретна и допълваща се информация по отношение на важни за изхода на производството факти и не на последно място кореспондират с показания, дадени и в хода на съдебното следствие (тези на свидетеля А.). Не може да бъде споделено и оплакването, че показанията на посочените по- горе свидетели са били манипулирани от страна на разследващите органи, тъй като разпитът е бил проведен пред съдия, от една страна, а от друга няма доказателства за упражнен натиск по отношение на който и да е от свидетелите по делото. Не може да бъде възприето и оплакването, че при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция не са изпълнени указанията, дадени с предходното касационно решение. Напротив, в хода на въззивното производство е проведено допълнително въззивно съдебно следствие, в рамките на което са разпитани част от основните свидетели, като показанията им са били съпоставени с останалите гласни доказателствени средства. Ето защо касационният съд да не може да приеме, че в хода на производството въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила при обсъждането на свидетелските показания. Независимо, че в касационната жалба не е направено конкретно оплакване за наложеното с атакуваната въззивна присъда наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършеното престъпление по чл.167, ал.2 НК, касационният съд констатира, че с определянето на наказание в този размер е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като то надвишава това, определено му с присъдата, постановена по ВНОХД №363/2014 г. С този съдебен акт за това престъпление на А. е наложено наказание „глоба“ в размер на 7 000 лева, като присъдата е отменена във връзка с касационно производство, развило се единствено по касационна жалба на подсъдимия. Това е и основанието да се прецени, че при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция за решаващия съд не е съществувала възможност да наложи по- тежко от вече постановеното наказание, тъй като в противен случай се нарушава забраната reformation in pejus. Ето защо с определянето на наказание в размер на 10 000 лева е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като въззивният съд е наложил наказание извън рамките на максимално възможното. На това основание атакуваната въззивна присъда следва да бъде изменена, като наложеното на подсъдимия А. наказание за извършеното престъпление по чл.167, ал.2 НК трябва да бъде намалено от 10 000 на 7 000 лева. На същото основание следва присъдата да бъде коригирана и в частта й, с която е приложена разпоредбата на чл.23, ал.3 НК и към определеното общо най- тежко наказание е присъединена и „глоба“ в размер на 10 000 лева. По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание: При внимателен преглед на оплакванията, отразени в касационната жалба може да бъде направен извод, че липсват конкретни такива, относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. В жалбата е отразено единствено общо негодувание от постановената осъдителна присъда, като е посочено, че това е основание всяко наказание, наложено на подсъдимия А. да бъде преценено като явно несправедливо. В разпоредбите на чл.347 НПК и чл.351 НПК законодателят е посочил, че границите на касационното производство се определят от жалбоподателя в зависимост от посочените в касационната жалба оплаквания. При липсата на конкретни такива и доколкото в тази инстанция не съществува служебно начало по отношение на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК за съдебния състав не съществува задължение да провери подробно вярното приложение на материалния закон или законосъобразността на отмерените наказания. Единственото, което следва да бъде отразено е това, че законът е приложен съобразно правилно установените факти, а наложените наказания са съответни на извършените престъпления. С оглед приложението на чл.66 ал.1 НК по отношение на основното наказание „лишаване от свобода“ не може да бъде направен извод че наказанията са несъразмерно тежки с оглед обществената опасност на извършените две престъпления. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда №36 от 10.03.2016 г., постановена по ВНОХД №504/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, като: НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А. А. А. за извършено престъпление по чл.167, ал.1 НК наказание „глоба“ от 10 000 на 7 000 лева. ОТМЕНЯ присъдата, в частта, с която на основание чл.23, ал.3 НК е присъединено към основното наказание наказанието „глоба“ в размер на 10 000 лева, като присъединява наказание „глоба“ в размер на 7 000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.