Р Е Ш Е Н И Е № 477 София, 13 февруари, 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1493/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура София и жалба на подс. В. В. Е., чрез неговият защитник – адвокат Д. Д., против въззивна присъда на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 23/2014 г. Твърди се в протеста, че съдебният акт в частта с която е потвърдена присъдата на Софийски градски съд, е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения и искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба се релевират всички касационни основания с искане за отмяна или изменението му, при приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения и е изразил становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Подсъдимият чрез своят защитник, счита протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С въззивна присъда № 20/13.05.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав, е отменил присъда № 326/04.11.2013 г., постановена по нохд № 6072/2011 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 6-ти състав, в частта с която подс. В. В. Е. е бил признат за невиновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, като вместо това е признал този подсъдими в извършено престъпление на 25.07.2011 г., в [населено място], по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и се е произнесъл по направените разноски за това обвинение, решавайки въпроса и за наркотичното вещество. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подс. В. В. Е. е бил признат за невиновен и оправдан да е извършил престъпление: по чл. 333, вр. чл. 330, ал. 1 НК. По жалбата на подс. Е.: Посочените касационни основания – по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Лаконично се поддържа в жалбата по същество, че законът е приложен неправилно, тъй като е налице „малозначителност” на деянието – чл. 9, ал. 2 НК, че в нарушение на НПК, второинстанционният съд е постановил осъдителната присъда, при отсъствие на доказателства, за съставомерност на деянието и вина на подсъдимия Е., че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед не приложението на чл. 9, ал. 2 НК. При приетата за установена от предходният съд фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, поради ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК, изводите, че подс. В. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основа, на предположения, респ. в нарушение на разпоредбите, на чл. 303 НПК. Установените данни от доказателствените източници – протокол за претърсване и изземване от 25.07.2011 г., правилно оценен от Софийския апелативен съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Наркотичното вещество е било намерено в стаята обитавана от подсъдимия, под дюшека на леглото му. Следователно посоченият протокол, съставен по предвидения в НПК ред, се явява пряко доказателство за извършеното деяние. Както бе посочено, веществото е било намерено и иззето не просто от къщата в която живеел подс. Е., а от стаята обитавана от него, под дюшека на неговото легло. Тези данни са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, видно от изложените мотиви и точно е посочено как се изграждат направените изводи за виновността му.. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. При това положение същото, не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд в мотивите си – л. 8 - 9, пълно и подробно се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразния извод, че съставът му е осъществен от подсъдимия. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, с оглед събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Неоснователно е и възражението касаещо разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК. В случая намереното наркотично вещество е високо рисково с нето тегло0.32 гр., на стойност 28.80 лв. Извършеното деяние е с много висока степен на обществена опасност, засягащо обществени отношения, които са под специална закрила, поради което и настоящата инстанция също счита, че не може да бъде направен извод, че се явява малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК Касационната инстанция, споделя изводите на въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда по това обвинение. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Е. е извършил престъплението по посочения текст от НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивния съдебен акт в тази му част. Настоящата инстанция счита, че и възраженията по направения довод за допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, само при наличието на които възниква задължение, за отмяна на съдебния акт. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд, е приел фактическата обстановка и е направил свой собствен подробен анализ, на съвкупността от всички доказателствените материали, в подкрепа на направените изводи. Изложил е съображения, защо гради заключението си въз основа на протокола за претърсване и изземване. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подс. Е., като страна в съдебното производство. В случая, съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпно деяние от подсъдимия, съдът е анализирал много подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е бил осъден за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Е.. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подаден протест пред въззивният съд, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал извода си да приеме, че състава на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което жалбата и в тази си част следва да бъде отхвърлена. Лишени от основание са и възраженията по довода за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на санкцията и начина на изтърпяването, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Правилно от съда са били приложени разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, при строго спазване принципите на индивидуализацията. Поради това й размерът му е под долната граница предвидена в закона. Въззивният съд в мотивите си подробно е изложил съображения относно вида и размера на наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия, както и за необходимостта от приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Изложеното на л. 9, е подкрепено от данните по делото и се възприемат и от настоящата инстанция. Наложеното наказание е напълно справедливо и съответстващо на тежестта на конкретното посегателство, на начина на осъществяването му и на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ето защо, настоящата инстанция счита жалбата за изцяло неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. По протеста: Касационният протест е насочен само срещу потвърдителната част на постановената нова присъда. Преди всичко следва да се отбележи, че касационната проверка не е аналогична по съдържание и резултат на въззивната проверка. Касационният съд не може да установява нови фактически положения и въз основа на тях да пререшава делото. От правомощията му, уредени в чл. 354 НПК поизтича, че той е призван като последна, висша инстанция, да осъществява контрол върху процесуалната и материално – правната законосъобразност на оспорения съдебен акт. По принцип касационната проверка не е всеобхватна и служебна, а се ограничава в рамките на правната проблематика, поставена писмено от жалбоподателя, съответно от протестиращия прокурор, какъвто е случая по настоящото дело. В интерес на правосъдието отклонения от този принцип са допустими само при установяване на фрапантно несъобразяване с процесуалната форма или грубо нарушаване на закона в рамките на фактическите констатации, на въззивния съд, довели до накърняване на основни човешки права. Затова, както по принцип, така и по настоящото дело, касационната инстанция не може да излиза извън рамките на доводите по касационния протест. На тази основа е изградено и правилото reformatio in pejus, което най – общо казано не допуска след постановена присъда влошаване на положението на подсъдимия при липсата на съответен протест. В случая, с касационният протест са посочени две касационни основания – нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, лаконично се възпроизвеждат фактите според версията на обвинението, които не са били възприети от предходните съдебни инстанции. На тази основа се поддържа, че оправдателната присъда е следвало да бъде отменена и подс. Е. осъден по обвинението по чл. 333, вр. чл. 330, ал. 1 НК. Такъв подход е недопустим, защото пред настоящата инстанция, както бе посочено и по – горе, страните могат да поставят въпроса за точното прилагане на материалния закон, само в рамките на фактическите положения, установени от въззивния съд. След като последният е приел, че обвинението не е доказано до изискваната от процесуалния закон степен на несъмненост, това негово заключение може да се проверява по касационен ред само в контекста на спазването на процесуалните правила. Като страна в съдебната фаза на наказателния процес, прокурорът би могъл да се позовава, че правото му да участва в процеса на събиране на доказателствата е било ограничено. Такъв касационен довод обаче не е развит в протеста. Би могъл да поддържа, че протестираният от него съдебен акт е постановен върху ненадлежно събрана доказателствена основа. В протеста също няма такова твърдение. Редът за събиране и проверка на доказателствата е спазен. Не е било ограничено правото на държавния обвинител в съдебните прения да предлага свой анализ на доказателствените материали, въпреки че в състезателния процес той никога не може да бъде обвързващ за съда. В настоящето дело единствените касационни доводи на прокуратурата, които могат да бъдат свързани с основанието по чл.348, ал. 1, т. 2 НПК, се състоят в критика на начина по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно – релевантните факти. В тази насока в протеста се поставя въпроса за липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследване на доказателствените материали, така както се изисква от принципите по чл. 13, 14 и 107, ал. 5 НПК. На този въпрос следва да се даде отговор с настоящото касационно решение, като същевременно се има в предвид, че по закон въззивната инстанция е последната, свързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Настоящият състав не разполага с правомощието да установява нови положения, защото за разлика от предходните инстанции не провежда съдебно следствие и не оценява непосредствено доказателствените материали. По настоящето дело първостепенна цел на обвинителната власт е била да представи пред съда такива убедителни доказателства, които да го доведат до несъмнен отговор на въпроса, кой е извършител на инкриминираното деяние. Няма никакви правни основания настоящата инстанция да не се солидаризира с крайното заключение на въззивният съдебен състав, че тази цел не е постигната. Тезата на прокуратурата по внесения обвинителен акт е, че подс. В. В. Е. е повредил чрез взрив офис – сграда на централен офис на политически съвет на „”, находяща се на [улица], [населено място]. Естествено първият въпрос е дали обвинението е представило убедителни доказателства за това. Категоричният отговор е отрицателен. От събраните по делото доказателства категорично е било установено, че е задействано взривно устройство пред входната врата на сградата, инцидентна среща между свидетелите С. Р. и Б. Б. и неустановено по делото лице, поводът за проведеното разследване насочено към личността на подсъдимия Е.. От показанията на св. Р. обаче, не се установява категорично и по несъмнен начин, че именно Е. е автор на престъплението. Посочените свидетели са били единствените очевидци на извършеното, но те твърдят, че възприятията им по отношение на външния вид на дееца са за ръст и специфичен нос, като не са забелязали чертите на лицето му. С. Р. обяснява, че при извършеното разпознаване е посочил подс. Е., тъй като най – много приличал на човека възприет на мястото на инцидента, но не изразил категоричност за същото. Заявил, че го е посочил, тъй като намерил сходство в телосложението, което най – много съответствало на извършителя, като не говори за носа му. Били са разпитани и поемните лица, като св. В. Т. и Т. А. са заявили, че св. Р. не бил сигурен но посочил подс. Е. – под № 1, че много приличал по телосложение на лицето за което дал показания. Въззивната инстанция за проверка на тези доказателства е извършила преразпит на св. С. Р., което е заявил, че не е могъл да разпознае никого без съмнение, че не може да каже дали подсъдимия има нещо общо с лицето видял го на местопрестъплението, че не е идентифицирал извършителя по време на досъдебното производство, че най – голяма прилика намерил по телосложение на едно от представените му лица, а не по друга характеристика. С оглед на тези данни и настоящият съдебен състав счита, че не би могло да се приеме, че приликата по телосложение може да бъде характеризирано като разпознаване и то такова, въз основа на кое4то да бъде направен категоричен и единствено възможен извод, че определено лице е извършител на деянието. Същото важи и за твърдението, за голям деформиран нос, който не е бил посочен при разпознаването, тъй като и тази характеристика не е присъща само на един единствен човек, а може да бъде на неограничен брой субекти. Поради и напълно законосъобразен се явява извода, че въз основа на показанията на св. Р. и извършеното разпознаване не е възможно да бъде направен несъмнен извод относно авторството на деянието, така както са изискванията на чл. 303 НПК. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на въззивният съд относно основният въпрос свързан с авторството на деянието. От събраните по делото доказателства, включително и от проведено съдебно следствие от този съд, не се установява по несъмнен и категоричен начин, че подс. В. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на това престъпление В подкрепа на този извод са освен посочените по – горе показания на св. Р. и Б., която не е извършвала разпознаване, така от разясненията на експертите изготвили химическите експертизи, които сочат, че експертното изследване отчита единствено родови характеристики, без да може да бъде посочено наличие на идентичност между обектите, поради което би бил напълно възможен извод, че лицата не са боравили с инкриминираната взривна смес. Така описаните доказателства в мотивите, не биха могли да служат като стабилна основа за постановяване на осъдителна присъда, тъй като не могат да доведат да единствено възможния и несъмнен извод, че автор на деянието е подс. Е.. Както правилно е посочила въззивната инстанция и върху дрехите на брата на подсъдимия са били намерени следи от тротил, което несъмнено налага извод, че и той е имал досег с такова вещество, респективно да е автор на деянието, но на местопрестъплението двамата свидетели са видели само едно лице. Доколкото законът не позволява присъдата да почива на предположения, то правилно и законосъобразно въззивната инстанция е потвърдила оправдателната присъда. При положение, че нито веществените доказателства и експертни заключения, нито свидетелските показания от местопроизшествието и извършено разпознаване, изобличават еднозначно подс. Е., като извършител на деянието, този извод е безспорен. В заключение може да се обобщи, че въззивната инстанция е имала основания да потвърди осъдителната присъда по това обвинение, тъй като е изхождала от трайно установените принципи в демократичните наказателно – правни системи, а именно – възложената върху прокуратурата тежест да докаже внесеното в съда обвинение, при спазване правилата на справедливия процес и най –вече високите изисквания на закона за постановяване на осъдителна присъда – само при доказване на обвинението по несъмнен начин. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 20/13.05.2014 г., постановено по внохд № 23/2014 г., на Софийски апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав. Председател: Членове: