Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 25.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 516/2013 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Г. Х. А. от гр.С, чрез неговия защитник – адвокат С. С., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 466/2012 г. По същество се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. Искането е за приложение на чл. 66 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 205/05.12.2012 г., Пловдивският апелативен съд, 3-ти наказателен състав, е потвърдил присъда № 43/05.10.2012 г., постановена по нохд № 402/2012 г., на Пазарджишкия окръжен съд, с която подс. Г. Х. А. е бил признат за виновен в извършено на 30.03.2011 г., в гр.П., престъпление по чл. 301, ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК и при условията на чл. 58, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК, осъден на две година лишаване от свобода при „общ” първоначален режим в затворническо общежитие от „открит” тип и глоба в размер на 1 500 лв., както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК – да бъде държавен служител и упражнява професия надзирател за срок от три години, осъден да заплати направените разноски и решен въпроса с веществените доказателства. По жалбата: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Лишени от основание са възраженията по този направен довод. При определяне размера на санкцията за касатора, са били подложени на подробен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността му. На вниманието на въззивният съд са били възраженията за неяснота по начина, по който е определен размера на наказанието лишаване от свобода и от там нарушение на материално – правната норма на чл. 58, ал. 1 НК, искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК и неотчитане в достатъчна степен на смекчаващите вината обстоятелства, включително и за процесуалното му поведение. В мотивите са изложени подробни съображения защо се отхвърлят, които се възприемат и от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. В тази връзка следва да се отбележи, че изводите за неоснователност на тези възражения направен от въззивната инстанция са законосъобразни. Видно от данните по делото – мотивите към първоинстанционната присъда, е било определено наказание от три години лишаване от свобода, което при условията на чл. 58, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК е било редуцирано на 2 години лишаване от свобода, тъй като съдебното производство е протекло по Глава 27 НПК. Следователно не е било допуснато нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. При определяне вида и размера на санкцията са били взети в пред вид всички обстоятелства имащи отношение към обществената опасност на деянието и дееца, към задачите на индивидуалната и генерална превенции. Именно с оглед на това наказанието е в посоченият вид и размер. Съставът на съда постановил обжалваното въззивно решение се е съгласил със съображенията на първата инстанция относно индивидуализацията му. И според настоящият касационен състав определената санкция е напълно справедлива и съобразена с разпоредбите за индивидуализацията й. Няма никакво основание за намаляването й или приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. Точен е направения извод, че евентуалното му приложение с оглед данните за извършеното деяние и личността на дееца, не би допринесло за осъществяване целите на индивидуалната и генерална превенции и няма да способства за осъществяване задачите на наказателната репресия. Определената санкция по вид, размер и начин на изтърпяване е напълно съответна на тежестта на осъщественото деяние и личността на дееца. Ето защо като не е уважил направените искания пред него в този смисъл, въззивният съд не нарушил разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 205/05.12.2012 г., постановено по внохд № 466/2012 г., на Пловдивския апелативен съд, 3-ти наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове: