О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 656   София, 19,07, 2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и десета година в състав:                                              Председател:  Таня Райковска                                                      Членове:  Дария Проданова                                                                       Тотка Калчева       като изслуша докладваното  от съдията  Проданова  ч.т.д.N 488  по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. М. А. срещу определението от 30.10.2009 год. по ч.гр.д. № 10333/2009 год. на Софийски градски съд. С него, произнасяйки се по частната жалба на А. въззивният съд е счел, че определението от 05.07.2009 год. по гр.д. № 20496/2006 год. на Софийски районен съд 70 с-в е законосъобразно и го е потвърдил. С това определение СРС е оставил без уважение молбата на Д. А. за обезсилване на издадения срещу него по реда на по чл.237 ал.1 б."ж" ГПК (отм.) изпълнителен лист в полза СД”М”. Позовал се е на това, че с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД е осъдил събирателното дружество да му заплати сума, надвишаваща сумата по изпълнителния лист, произтичаща от същата сделка. Оттук и недължимостта на сумата, тъй като е установено, че той е изправна страна по договора за покупко-продажба, послужил като основание по чл.237 б.”ж” ГПК (отм.). Становището си, че молбата за обезсилване на изпълнителния лист е неоснователна, съдилищата са мотивирали с това, че не са представени годни доказателства обуславящи това искане – преклудиран иск по чл.252 ГПК (отм.), което би довело до целения след обезсилването на изпълнителния лист резултат – чл.330 б.”в” ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с чл.280 ал.1 т.3 ГПК – точното прилагане на закона и развитието на правото по отношение на въпроса: „Кога може да се приложи аналогията на реда за обезсилване на изпълнителен лист по чл.252 ГПК (отм.) при иск, успешно заведен в хипотезата на чл.254 ГПК (отм.) - дали само ако това е бил отрицателният установителен иск за недължимост на конкретните суми по листа или включително и когато искът е бил осъдителен, но в рамките на установителната част на решението се констатира негодност на изпълнителното основание”. Върховният касационен съд счита, че следва да се допусне касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като в случая се касае до производство, протекло при действието на ГПК-1952 и ГПК-2007. Частната касационна жалба е неоснователна. Преди всичко, следва да се отбележи обстоятелството, че при поставянето на въпроса касаторът до известна степен смесва хипотезите на чл.252 ГПК (отм.) и чл.254 ГПК (отм.). Активно легитимиран по първия от тях е кредиторът в чиято полза е издаден изпълнителният лист. Само в случай, че този иск е преклудиран, законодателят е предвидил обезсилване на издадения изпълнителен лист за вземането, основаващо се на изчерпателно изброените в чл.250 ал.1 ГПК (отм.) актове. Законодателно въведената последица от обезсилването по чл.252 предл.2 ГПК (отм.) е прекратяване на спряното изпълнително производство на основание чл.330 ал.1 б.”в” ГПК (отм.). Активно легитимиран да проведе отрицателният установителен иск е длъжникът срещу когото е издаден изпълнителен лист и като последица от уважаването на този иск законодателят не е въвел обезсилването на издадения изпълнителен лист. Това е така, поради обстоятелството, че в този случай изпълнителното производство се прекратява на основание чл.330 ал.1 б.”е” ГПК (отм.). Провеждайки осъдителен иск срещу кредитора си по чл.237 б.”ж” ГПК (отм.) без да е въвел по реда на чл.118 ГПК (отм.) установяване недължимостта на процесното вземане, Д. А. цели разширяване/дописване на хипотезите на чл.330 ал.1 б.”в” ГПК (отм.) и чл.330 ал.1 б.”е” ГПК (отм.) за саниране на последиците от неправилно избрания път за защита. Съобразителната част на постановеното по реда на ГПК-1952 год. осъдително решение по гр.д. № 1615/2007 год. на Софийски градски съд не създава СПН, поради което правилно съдилищата са преценили, че въз основа на тях издаденият изпълнителен лист не може да бъде обезсилен. Предвид на горното и като счете частната касационна жалба за неоснователна, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на Д. М. А. срещу определението от 30.10.2009 год. по ч.гр.д. № 10333/2009 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.