5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
София,18.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1100 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Х. И. И.,Ц. Ц. И.,К. Л. И. ,Е. Л. И., Р. И. К.,С. И. Н.,Н. Д. Н., М. Д. Н.,И. Д. Н. и Г. И. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд ,постановено по гр.д.№2066/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./,предявени от молителите срещу Д.,представлявана от МРРБ, за установяване право на собственост на основание възстановяване по чл.2,ал.2 З. върху реални части от УПИ VІ-1243, Х-1099,VІ-за О.,ХІІ-919,ХІІІ-979,ХІV-за спорт и ІV-за градски спортен комплекс от кв.151 по плана на[населено място],м. ”Ж. г.-М.” и срещу [фирма] за установяване право на собственост върху реална част от УПИ ІІІ-за градски спортен комплекс от кв.151 по плана на[населено място],м. ”Ж. г-М.”.
С молбата за отмяна е представено копие от отчуждителна преписка по ЗОЕГПНС №71/1948г. за имоти,бивша собственост на Н. и И. И. Д.,като се поддържа,че съдържащите се в преписката книжа представляват нови доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, обуславящи наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.307 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата [фирма] изразява становище, че молбата е неоснователна,тъй като документите от отчуждителната преписка нямат значение за изхода на спора.
Д.,представлявана от МРРБ,имаща качеството ответник по молбата за отмяна, не изразява становище.
С определение №159/08.10.2009г. молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СГС,постановено по гр.д.№2066/2007г. е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното:
Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство,имащо значение за изхода на спора,които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини,респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа,че такива нови доказателства представляват съдържащите се в отчуждителната преписка по ЗОЕГПНС книжа. Молителите поддържат,че в отчуждителната преписка се съдържат данни, че към момента на отчуждителното производство по ЗПИНМ/отм./ органът по отчуждаването е формирал категорично становище,че на наследодателите Н. и И. Д. не се дължи обезщетение, тъй като имотът е бил одържавен по ЗОЕГПНС,което според молителите сочи наличие на основание за възстановяване на правото на собственост по реда на чл.2,ал.2 З.,т.е. представлява обстоятелство,имащо значение за изхода на спора.
С решението,отмяна на което се иска,СГС е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявените от молителите искове за установяване правото им на собственост върху процесните реално обособени части от имоти на основание възстановяване по чл.2,ал.2 З. са отхвърлени.Прието е,че предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.2,ал.2 З. не са налице,тъй като имотът е отчужден по реда на ЗПИНМ/отм./,а възстановяването на собствеността по силата на З. не може да дерогира отчуждителното действие на благоустройствените мероприятия. Прието е,че доколкото заповедта за отчуждаване по ЗПИНМ/отм./,с която е предвидено отчуждаване на имота за посоченото обществено мероприятие,не е била обявена за нищожна,то отчуждаването на имота е било извършено на валидно правно основание, т.е. не са налице предпоставките за настъпване ефекта на реституцията по чл.2,ал.2 З.. Освен това е прието,че имотът не съществува във вида, в който е бил отчужден-върху него са изградени мотостадион “В.”, Д. за стари хора,О. и др. Обсъдено е твърдението,че имотът е бил обект на отчуждаване по ЗОЕГПНС и впоследствие е бил освободен от отчуждаване,но аргументите в тази насока са приети за неоснователни, доколкото по делото не е установено отчуждаването,а впоследствие освобождаването на имотите от отчуждаване по реда на този закон,като е съобразено и действието на ПМС №73/22.05.1962г. и е прието,че доколкото е налице отчуждаване по реда на ЗПИНМ/отм./,проведено преди 1962г.,действието му не може да бъде отменено автоматично с ПМС №73/1962г.,с което имотите са освободени от отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС. Прието е,че в подобна хипотеза искането за възстановяване на собствеността следва да бъде заявено по реда на З. по З., ЗПИНМ и др. и едва след съответен административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение,бившият собственик или неговите наследници могат да се легитимират активно по предявен иск за собственост.
Обстоятелството,че процесният имот,части от който са включени в описаните в решението урегулирани поземлени имоти,е бил освободен от отчуждаване по ЗОЕГПНС е взето предвид от съда. Обсъдено е,че имотите не са били отчуждавани по реда на този закон до 1952г.,което се потвърждава и от документите,съдържащите се в представената с молбата за отмяна преписка. Взето е предвид и обстоятелството,че Н. и И. Д. са участвували в производството по отчуждаване на имота по реда на ЗПИНМ/отм./,като е прието,че правноирелевантен е фактът дали същите са били обезщетени за отчуждения имот предвид отчуждителното действие на регулационния план /чл.39,ал.1 ЗПИНМ в редакцията до 1956г./, което не зависи от обезщетяването на отчуждения собственик. При постановяване на решението,чиято отмяна се иска,са взети предвид и съобразени всички факти и обстоятелства,по отношение на които молителите поддържат,че с оглед късното откриване на представените с молбата писмени доказателства не са били известни и не са могли да бъдат съобразени от съда. Фактът дали при отчуждаването по реда на ЗПИНМ /отм./ е получено обезщетение изрично е приет от съда за ирелевантен по отношение наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, т.е. обстоятелството,че реално обезщетение не е било получено е съобразен-доказателства за това се съдържат в отчуждителната преписка по ЗПИНМ/отм./. Неполучаването на обезщетение следователно не представлява факт,за установяването на който до момента по делото да липсват доказателства,поради което съдържащите се в представената с молбата за отмяна преписка документи не установяват факт,който да не е бил известен на съда при постановяване на решението,чиято отмяна се иска,а оттам и не би могло да се приеме,че обуславят наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.И. от административния орган в удостоверение № ХІІІ-1508/25.09.1971г. становище,както и становището, изразено в писмо №220/09.01.1973г. за причината,поради която към 1973г. се приема,че не се дължи обезщетение,при положение,че в представената по делото преписка по ЗПИНМ се съдържат доказателства за определено парично обезщетение /протокол от 16.01.1953г./,не представлява факт от съществено значение за изхода на спора,тъй като отчуждителният ефект настъпва по силата на определена правна норма,а не с оглед изразеното впоследствие становище от определен административен орган. Още повече, че писмо №М-220/09.01.1973г. на М. е представено още при разглеждане на делото /приложено е към исковата молба/ и поради тази причина не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. В исковата молба изрично е посочено,че при отчуждаването на имота наследодателите не са получили обезщетение,като се е поддържало,че това обстоятелство обуславя наличие на основание за възстановяване на собствеността по реда на чл.2,ал.2 З.. Това твърдение обаче е прието за неоснователно от съда и то не по причина липса на доказателства.
И тъй като представените с молбата доказателства не съдържат данни за осъществяване на факти,които да не са били известни на съда при постановяване на решението,респ. поради тази причина не са били съобразени при постановяване на решението,настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Поради тези съображения следва да се приеме,че предпоставките на чл.303,ал.1,т.1 ГПК не са налице и подадената от Х. И. И., Ц. Ц. И.,К. Л. И.,Е. Л. И., Р. И. К.,С. И. Н.,Н. Д. Н., М. Д. Н.,И. Д. Н. и Г. И. И. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение,като на ответника по молбата [фирма] на основание чл.78,ал.3 вр. чл.81 ГПК бъде присъдена сумата 2400лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х. И. И.,Ц. Ц. И.,К. Л. И.,Е. Л. И., Р. И. К.,С. И. Н.,Н. Д. Н., М. Д. Н.,И. Д. Н. и Г. И. И. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 16.05.2008г., постановено от Софийски градски съд по гр.д.№2066/2007г.
ОСЪЖДА Х. И. И.,Ц. Ц. И.,К. Л. И. ,Е. Л. И., Р. И. К., С. И. Н.,Н. Д. Н., М. Д. Н.,И. Д. Н. и Г. И. И. да заплатят на [фирма] сумата 2400лв. /две хиляди и четиристотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|