Р Е Ш Е Н И Е   № 382   София, 7 януари  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври  две хиляди и осма година, в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                 ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                 ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря  Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора  Б.ЙОТОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 414/2008  година   Производството е образувано по искане на осъдения И. С. И. за възобновяване на внохд № 8/2008 г. по описа на Бургаския апелативен съд,отменяване на постановеното по него решение № 16 от 04.03.2008г.,с което е потвърдена присъда № 29 от 27.11.2007г. по нохд № 518/ 2007г. на Сливенския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане,алтернативно изменяване на решението и намаляване на наказанието. Искането се основава на допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК визирани в същото,както и развити в писмените бележки на защитника на осъдения. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Р. И. Г. и М. Т. Т. считат искането за неоснователно и молят да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия И. С. И. за ВИНОВЕН в това,че на 06.08.2007г. в с. М.,община Сливен,при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил Г. И. Г. от гр. К.,на 45 години в качеството му на длъжностно лице/ охранител в „Общинска охрана и СОТ-Сливен” ЕООД гр. С. при изпълнение на службата му,като убийството е извършено с особена жестокост,с цел да бъде прикрито друго престъпление/опит за кражба/,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.1,предложение първо,т.6 предложение последно,т.8,предложение второ и т.12,предложение първо във вр.с чл.115 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при първоначален СПЕЦИАЛЕН режим на изтърпяване на наказанието. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН в това,че на 07.08.2007г. в с. З. войвода,общ. Сливен държал огнестрелно оръжие и боеприпаси/пистолет „ТТ”,калибър 7.62 мм с № О* с пълнител и 6 бр.патрони,1 бр.ловен патрон/,без да има за това надлежно разрешение,поради което и на основание чл.339,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимия по-тежкото от така определените наказания-ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ. Съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата вещите,предмет на престъплението притежаването на които е забранено-пистолет „ТТ” калибър 7.62 мм. № О* с пълнител и 6 бр.патрони и 1 бр.ловен патрон. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на Р. И. Г. и М. Т. Т. сумата 1 500 лева,обезщетение за претърпени имуществени вреди,от които 1 000 лева на първата и 500 лева на втората,както и сумата от 120 000/сто и двадесет хиляди/лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,от които 70 000/седемдесет хиляди/лева на първата и 50 000/петдесет хиляди/лева на втората,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е исковете до пълните им размери. Произнесъл се е по разноските и веществените доказателства. Решението не е проверено по касационен ред. Искането е процесуално допустимо. Направено е в 6-месечния срок по чл.421,ал.3 вр.с чл.420,ал.2 НПК. Разгледано по същество,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Съгласно чл.422,ал.1 т.5 НПК,наказателно дело се възобновява,когато по присъди,решения и определения,непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната,в чийто интерес се предлага отмяната,са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК. При извършената проверка,касационният състав не установи при постановяване на присъдата и въззивното решение да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да са ограничили процесуалните права на осъденото лице,да са довели до неправилното приложение на материалния закон респ.да са обусловили явно несправедливо наказание. От данните по делото е установено,че на 3 август 2007г. подсъдимият И бил пуснат от Затвора гр. Б. в отпуск от пет дни и се прибрал в с. З. войвода. Два дни след това,решил да извърши кражба,за да се набави парични средства. На 05.08.2007г. след като употребил алкохол в дома си,се отправил към с. К.. Взел със себе си предварително подготвена водопроводна тръба ¾ цола,с дължина около 40 см.,която поставил в чанта от сезал. Носил и нож с широчина на острието 20 мм и дължина най-малко 10 см. Придвижил се с велосипед „С” собственост на И. П. ,който същия ден отремонтирал,като сменил седалката му с такава на м.”Балкан”,която взел от племенника си С. К. Пристигайки в с. К.,той не успял да осъществи намеренията си,опасявал се че ще бъде разкрит. Затова в полунощ на 05 срещу 06.август 2007г. пристигнал в центъра на с. М.,община Сливенстановено е,че се насочил към магазин за хранителни стоки,охраняван обект от СОТ към „Общинска охрана и СОТ”-Сливен ЕООД. Спрял пред магазина и оставил велосипеда,като взел със себе си чантата с тръбата. Бутнал вратата на магазина,но алармата се включила и се задействал сигнала по СОТ. Подсъдимият се качил на покрива на магазина и се скрил. От там успял през прозорец на който изкривил ламарината,да проникне в помещение на Кметството. Търсел пари,но не намерил. Разбил вратата на друго помещение с помощта на водопроводната тръба,вътре имало бюро,но отново не намерил пари. Продължил да търси из другите стаи,но не открил пари и ценни вещи. В същото време сигнала постъпил в дежурната на „Общинска охрана и СОТ”-Сливен ЕООД, и бил приет от св. Ж. Последният се обадил на пострадалия Г. ,който работел от 16.06.2006г. като охранител в „Общинска охрана” и по силата на трудов договор изпълнявала работа свързана с пазене на чуждо имущество в друго юридическо лице и ЕТ. Той приел обаждането,облякъл камуфлажни дрехи,взел личното си оръжие-поставен в кожен кобур пистолет „ТТ № О* и потеглил с личния си автомобил „А” С ДК № С* черен на цвят,на предните врати на който били поставени отличителните знаци на „Общинска охрана и СОТ”-Сливен. Пристигайки в селото,видял подпрян пред сградата на магазина велосипед „С”огледал обекта,не видял видими нарушения,за което съобщил на св. Ж. В 00.38 ч. отново се обадил и съобщил,че чува шум и гракане откъм Кметството на с. М. и вижда вътре човек,който се опитва да се скрие. Поискал съдействие от Полицията. В 01.00ч. се обадил на св. Ж. Казал че не чува шумове и вероятно нарушителите са напуснали района. Свидетелят му съобщил,че е изпратил полицейски автомобил. В същото време, подсъдимият забелязал пострадалия,оставил чантата с тръбата,взел ножа и излязъл през прозореца. Седнал на пейка в неосветената част пред магазина. Пострадалият го видял и се насочил към него с включен прожектор,за да го задържи до идването на полицаите. Прието е,че тогава подсъдимият осъзнал ситуацията,разбрал,че е разкрит и за да не бъде заловен и наказан,решил да умъртви пострадалия. Двамата се вкопчили последвало боричкане,подсъдимият се опитвал да се освободи,падали на земята,изправяли се. В резултат на това подсъдимият получил множество охлузвания и одрасквания в областта на ръцете,гърдите и корема,както и умерено изразени кръвонасядания,установени в хода на разследването. Виждайки сериозната съпротива и превъзходство от страна на подсъдимия,пострадалият направил опит с лявата си ръка да разкопчее кобура и извади огнестрелното си оръжие. Тогава,подсъдимият който се намирал лице в лице с пострадалия,хванал ножа с дясната си ръка и започнал да нанася удари в посока лявата ръка на пострадалия причинявайки му порезни наранявания.становено е,че продължил да нанася удари с ножа,като същите насочил в областта на гръдния кош-отпред и в лявата му половина,в областта на дясната половина на шията,носа,устните и на други места по тялото. По този начин успял да причини на пострадалия Г. 16 на брой прободно порезни наранявания.,като ударите били нанесени със значителни сила,ярост и ожесточение. След повалянето на жертвата,подсъдимият взел огнестрелното му оръжия,нанесъл удар в областта на теменната част на главата му и напуснал местопрестъплението. Тръгнал в посока с. З. войвода,като по пътя изхвърлил ножа в напоителен канал. Измил следите от кръв по тялото си. Пистолета задържал и укрил в гаражно помещение,зад бали слама в дома си. В резултат на множеството прободно порезни наранявания на гръдния кош отпред с проникване на три от тях в гръдната кухина,прободно порезни наранявания в белите дробове и сърцето,в областта на дясната камера и прерязване на аортата ,прободно порезни рани в областта на дясната половина на шията с дължина 5 см.,със срязване на вътрешната яремна вена и общата сънна артерия ,срязване на левия бял дроб,прерязване на околосърцевата торбичка и множество други прободно порезни рани,пострадалият изпаднал в остро шоково състояние и скоро след пристигане на полицейската кола,починал. Въз основа на фактическите положения,приети по делото ,подкрепени от доказателствата,събрани,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК,съдилищата са приели,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на възведеното по чл.116 НК престъпление. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение. В писмените бележки на защитата са поддържа,че процесуалните права на осъдения са били нарушени,тъй като не е била дадена реална възможност да упражни правата си. Като аргумент за това се сочи,че никъде по делото не било видно,на него да му дадено право да задава въпроси,да направи възражение или да оспорва заключението. Не било достатъчно това право да е упражнено опосредено чрез защитника му,а следва да се упражни лично. Доводът е неоснователен. Подсъдимият е бил защитаван на досъдебното производство и пред първостепенния съд от служебно назначения защитник адв. Р от АК-Сливен. От данните по делото е видно,че той изрично се е съгласил да бъде защитаван от нея,защото няма финансова възможност да си упълномощи такъв/л.13 том 3 от дознанието/. Всички разпити на подсъдимия/обвиняем на дос.пр./ ,включително и разпита по чл.222,ал.1 НПК пред съдия,са проведени с участието на адв. Т. Той е бил запознат с правата си по чл.55 НПК/ л.1/,разследването му е било предявено в присъствието на защитника Р. Т. Съгласно протокола от 16.10.2007г., И. И. лично и в присъствието на адв. Р. Т. се е запознал с материалите по разследването от 16.30 ч. до 17.20 ч. и е заявил:”Нямам бележки и възражения,както и искания за извършване на допълнителни следствени действия.”. В съдебно заседание на 27.11.2007г. пред Сливенския окръжен съд е заявил,че не упълномощил друг адвокат и желае адв. Т да го представлява. При приключване на съдебното следствие адв. Т е заявила че няма да сочат други доказателства и че са запознати с всички доказателства по делото. В кориците на делото няма данни за това,подсъдимият да е бил възпрепятстван по какъвто и да е начин да реализира личното си право на защита,извън това осъществено от неговия адвокат. Няма и данни за заявен отказ на подсъдимия от служебния защитник,каквато възможност законово е уредена в разпоредбата на чл.95 НПК,респ.за липса на съгласуваност между защитника и подсъдимия по основните линии на защитата/чл.98,ал.2 НПК/. Възражението,че е бил признал извършеното от него,защото на дознанието в присъствието на служебния защитник му било предложено споразумение за присъда с 8 г.наказание не почива на доказателствата по делото. Вярно е,че в съдебно заседание,адв. Т. е поискала делото да се разгледа по съкратената процедура,съгласие за това е изразил и прокурора,но съгласно чл.370,ал.1 НПК решението за предварително изслушване на страните се взема от съда,който е суверенен да уважи или не направеното искане. От друга страна,видно от протокола на съдебното заседание от 27.11.2007г.подсъдимият е депозирал обстоятелствени обяснения,които изцяло съответстват на обясненията на досъдебното производство,което опровергава горното възражение,както и довода в писмените бележки на подсъдимия,че в съдебно заседание не му било позволено да изложи пред съда истината. В тази насока са доводите за нарушение допуснато от Апелативния съд,пред който според подсъдимия не му била дадена възможност за лична защита. Справката в материалите на въззивното дело сочи,че по молба на подсъдимия за служебен защитник,съдът в заседание на 26.02.2008г. е назначил за такъв адв. З подсъдимият се е съгласил,да бъде защитаван от него. В това съдебно заседание,подсъдимият е осъществил и правото си на лична защита,наред със защитата на неговия адвокат. При тези обстоятелства,доводът за допуснати съществени процесуални нарушения,ограничили правото на защита на подсъдимия е неоснователен. Доводът свързан приложението на материалния закон,също е неоснователен. По същество, подсъдимият не оспорва авторството на деянието. Поддържа се,че обвинението по чл.116,т.8 НК- „ с цел да бъде прикрито друго престъпление” е юридически факт,който следва да бъде отразен в квалификацията на деянието,а никъде по делото-постановление за привличане,диспозитив на обвинителния акт и в съдебните актове не става ясно,кое е „другото прикрито от И. престъпление”. Възражението е неоснователно. В постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение/л.10 том.3 от дозн./ за извършено престъпление по чл.116 ,ал.1 НК наред с останалите квалифициращи признаци е посочено още,че е налице и т.8,предл.2 ,тъй като убийството е извършено с цел да бъде прикрито друго престъпление-опит за кражба. Обяснения за това деяние,подсъдимият е дал като обвиняем и при разпита си пред първостепенния съд. Той проникнал в кметството на с. М. с намерение да извърши кражба на пари,разбил вратата на помещение-клуб с носената с него метална тръба ,не намерил пари,а вещи не му трябвали/нямало на кого да ги продаде/ излязъл през отворен прозорец навън,където бил видян и спрян от пострадалия. В обвинителния акт,както и в присъдата,също е посочено,че другото престъпление,което искал да прикрие подсъдимия е именно опита за кражба. По довода за явна несправедливост на наказанието. Поддържа се,че определяйки наказание по третата алтернатива предвидена в чл.116 НК,съдът е допуснал явна несправедливост. Неправилно в искането се сочи,че наказанието на Г. е доживотен затвор без замяна. Видно от диспозитива на присъдата,наказанието е по втората алтернатива на чл.116 НК,а именно-доживотен затвор. Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер е правилна. По реда на чл.301,ал.1 т.3 НПК съдилищата са обсъдили всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Отчетена е изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления от общ характер,като престъпната си дейност е започнал още в непълнолетна възраст. На л.59-60 от дознание № 939/2007г. том 3 е приложено свидетелство за съдимост,от което е видно,че И. е осъждан 13 пъти за престъпления от общ характер. Високата степен на обществена опасност на дееца се определя от множеството предходни осъждания,наказанията за които деяния не са оказали своето поправително-възпиращо въздействие,лошите характеристични данни/л.61 от същото дознание/,които подкрепят направените изводи. От приложената справка е видно,че още от най ранна възраст И. И. проявява трайно изградени и утвърдени престъпни навици,и пълна липса на уважение към приетите норми и незачитане на обществените интереси. Обстоятелството,че настоящето деяние е извършил по време на отпуска от затвора,където търпи наказание от 7 години лишаване от свобода за грабеж, е дало основание на съдилищата да приемат,че целите на наказанието по чл.36 НК не могат да се постигнат с наказание лишаване от свобода,каквото се предвижда в нормата на чл.116 НК. Съдилищата са обсъдили и изключително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние. Налице са четири квалифициращи признаци-убийство с особена жестокост, извършено по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му,с цел да се прикрие друго престъпление и при условията на опасен рецидив. Отчетени са времето и мястото на деянието, използваното средство,механизма на извършеното убийство. Подсъдимият е бил въоръжен,предварително взел със себе си нож,с който да се отбранява,да напада,за да избегне залавянето му на местопрестъплението,за което може да получи нова присъда. Нанесени са 16 прободно-порезни наранявания в тялото на пострадалия охранител,с нож с дължина най-малко 10 см и широчина около 20 см. Съдебно медицинската експертиза е установила,че нараняванията са множествени , причинени са обилни кръвоизливи,а смъртта е била неизбежна. Експертите са посочили,че нараняванията в областта на лявата половина на гръдния кош с проникване в гръдната кухина и засягане на сърцето и аортата са били смъртоносни,като всяко едно от тях самостоятелно би могло да причини смъртта. Нараняването проникващо в лявата половина на гръдния кош и порезната рана в дясно на шията,също са могли да причинят смъртта,но в по-дълъг период. При изложените фактически обстоятелства свързани с деянието, неговата обществена опасност и личността на подсъдимия, преценката,че целите не наказанието не биха се постигнали с наказание лишаване от свобода,е правилна. Тя е съответна на конкретните данни по делото и е обоснована. Наказанието доживотен затвор по чл.38а НК е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съгласно чл.38а,ал.2 НК това наказание се налага,когато извършеното престъпление е изключително тежко. Изводът,че е налице хипотезата на изключително тежко престъпление следва от цялостната съвкупна оценка на доказателствата,характеризиращи деянието,дееца и последиците както по отношение на пострадалия и близките му,така и тези за обществото като цяло. В случая се посяга на живота на лице,на което е възложено да защитава и охранява обществените отношения свързани с имуществото и собствеността на частни лица и на държавата,респ. да предотвратява настъпването на вредни последици при нарушаване на правовия ред. Лишаването от живот на лице,изпълняващо именно дейност по защита и охрана на посочените обществени отношения, съставлява деяние с изключително висока степен на обществена опасност,което обстоятелство обуславя законосъобразния извод,че деянието е изключително тежко , за което следва да се наложи наказание доживотен затвор. С това наказание, по същество се постигат целите по чл.38а НК-принудително изолиране на осъдения до края на живота му,с което отстраняване ще бъде лишен от възможността за извършване на нови престъпления спрямо обществото. Това се налага предвид обстоятелството,че по отношение на подсъдимия целите на лична и генерална превенция не могат да бъдат постигнати чрез друго по-леко наказание. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата и в санкционната й част,досежно наказанието доживотен затвор,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което решението и в тази част като законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила. Поради липса на основания за възобновяване на делото съгласно изискванията на чл.422,ал.1 т.5 НПК,искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. С. И. за отменяване по реда на възобновяването на въззивно решение № 16 от 04.03.2008 г. по внохд № 8/2008г. по описа на Апелативен съд-Бургас,с което е потвърдена присъда № 29 от 27.11.2007г. постановена срещу него по нохд № 518/2007г. от Окръжен съд гр. С. и връщане на делото за ново разглеждане,както и за изменяване на решението и намаляване на наказанието. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: