6 Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 27.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1038/2018 г. Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на И. Т. Ч., частен съдебен изпълнител рег. №783, район на действие Софийския градски съд, срещу решение от 25.09.2017 г. на състав на Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители, с което са му наложени дисциплинарно наказание глоба в размер на 400 лв. и дисциплинарно наказание глоба в размер на 600 лв. Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата. Ответникът Министерство на правосъдието не е заявил становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното: Дисциплинарното наказание глоба в размер на 400 лв. е наложено на жалбоподателя за извършено нарушение по точка 1 от искането: В нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения, ЧСИ по всички изпълнителни дела е приел претендираните юрисконсултски възнаграждения от страна на взискателя, независимо че размерът им не съответства с този определен като минимален в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Дисциплинарното наказание глоба в размер на 600 лв. е наложено на жалбоподателя за извършено нарушение по точка 2 от искането: В нарушение на чл. 418, ал. 5, изр. 2 ГПК /доп. ДВ, чл. 50 от 03.07.2015 г./, по изпълнителни дела с номера - № 20157830400502, 20157830400503, 20167830400228, 20167830400202 и 20167830400227 по описа на ЧСИ, които са образувани по изпълнителни листове, издадени въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не са изпратени до съда копия от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение. Според разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. В случая в жалбата се изтъкват доводи, че дисциплинарната комисия е допуснала съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита. Не са спазени разпоредбите на ГПК, осигуряващи правото на защита на дисциплинарно обвиненото лице, по-конкретно – не била спазена процедурата по чл. 131 ГПК – не е връчено искането на министъра на правосъдието по чл. 70 ЗЧСИ, с което се инициира дисциплинарното производство, доклада от извършената проверка, въз основа на който е отправено искането до Съвета на камарата, както и останалите материали, на които се основава дисциплинарното обвинение. Не е даден едномесечен срок за писмен отговор на дисциплинарно обвинения, който не е могъл да организира адекватно защитата си по всяка точка от дисциплинарното обвинение, като съобрази фактическите констатации на инспекторите, извършили проверката, мотивите на министъра на правосъдието да отправи искане по чл. 70 ЗЧСИ и останалите материали и писмени доказателства, обосноваващи обвинението. Жалбоподателят твърди още, че няма основание за дисциплинарна отговорност – нямало неизпълнение на задълженията, тъй като съдебният изпълнител не бил извършил нарушение на законова норма, вменяваща му задължения, а отделно от това сочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /посочена в дисциплинарното обвинение/, не представлява норма, която установява задължения за съдебния изпълнител. Посоченият текст не вменява определено задължение за съдебния изпълнител, поради което е неоснователно твърдението за нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Дисциплинарното обвинение, въз основа на което е образувано производството не съдържа точно и ясно описание на твърдяното дисциплинарно нарушение и релевантната правна разпоредба, която да е нарушена от съдебния изпълнител. Съгласно чл. 67 ЗЧСИ, съдебният изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата, а в конкретния случай било налице несъответствие между фактическите твърдения и правната квалификация на твърдяното дисциплинарно нарушение. По такъв начин било съществено нарушено правото на защита на съдебния изпълнител. Нито в искането на министъра на правосъдието, нито в обжалваното решение на дисциплинарната комисия при КЧСИ са посочени конкретните размери на адвокатското/ юрисконсултското възнаграждение по отделните изпълнителни дела, което е следвало да определи /според дисциплинарно-наказващия орган/, съдебният изпълнител. Изложени са доводи, че липсата на конкретно посочване на размерите на адвокатско възнаграждение, което съдебният изпълнител е следвало да признае и приеме като разноски по делото, възпрепятства възможността за извършване на проверка относно неправилното изчисляване размера на адвокатското възнаграждение, вкл. прави невъзможен съдебния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Дори да е налице неправилно приет от съдебния изпълнител размер на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя, представляван от юрисконсулт, то това не представлява самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Единствено включването в поканата за доброволно изпълнение на претендираното от взискателя възнаграждение за представителство от юрисконсулт не представлява определяне на възнаграждението от СИ, нито тяхното присъждане в изпълнителния процес, а представлявало само уведомление до длъжника, че взискателят претендира определени разноски по изпълнение, за да може длъжникът да се защити. Съдебният изпълнител не е компетентен при липса на възражение от страна на длъжника да извършва преценка относно прекомерност на адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение. Относно второто нарушение са изложени доводи, че неизпълнението на задължението на съдебния изпълнител да изпрати до съда копия от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение, не представлявало самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Въпреки надлежното връчване на заповедите за изпълнение, издадени въз основа на документ по чл. 417 ГПК, срещу нито една от тях длъжникът не е подал възражение. Самото подаване на възражение от длъжника по заповед за изпълнение не е обвързано по никакъв начин със задължението на съдебния изпълнител да изпрати до съда копия от съобщението за връчване на заповедта за изпълнение. Макар не и „незабавно“, съдебният изпълнител е изпратил съобщения до съда за връчването на заповедите за изпълнение. Разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК и произтичащото от същата задължение за изпращане на посочените документи, заедно със съобщението, с което същите са връчени, е единствено в хипотезата на подадено заявление по чл. 417 ГПК и издадени в това производство изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Изпълнителните дела в настоящия случай са образувани въз основа на изпълнителни титули, които не са издадени въз основа на изпълнителното основание, визирано в чл. 418 ГПК, с оглед на което се твърди, че за съдебния изпълнител не е съществувало законово основание за изпращането на поканата за доброволно изпълнение на съда. Жалбоподателят моли да се вземе предвид, че няма настъпили вреди и не са засегнати интересите на останалите кредитори и длъжника. Моли да се отчете и ниската степен на обществена опасност на извършеното нарушение, поради което моли да бъде наложено най-лекото дисциплинарно наказание – „порицание“ по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. Съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че дисциплинарната комисия е допуснала съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита като не му било връчено искането на министъра на правосъдието по чл. 70 ЗЧСИ, с което се инициира дисциплинарното производство. На жалбоподателя са наложени дисциплинарни наказания, защото е извършил следните дисциплинарни нарушения: в нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, ЧСИ по всички изпълнителни дела е приел претендираните юрисконсултски възнаграждения от страна на взискателя, независимо че размерът им не съответства с този определен като минимален в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и в нарушение на чл. 418, ал. 5, изр. 2 ГПК /доп. ДВ, чл. 50 от 03.07.2015 г./, по изпълнителни дела с номера - № 20157830400502, 20157830400503, 20167830400228, 20167830400202 и 20167830400227 по описа на ЧСИ, които са образувани по изпълнителни листове, издадени въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не са изпратени до съда копия от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение. Наличието на виновно неизпълнение на посочените по-горе задължения е основание за дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител е определил претендираните от взискателя юрисконсултски възнаграждения над минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. При определяне на юрисконсултското възнаграждение е без значение дали е направено възражение за прекомерност, тъй като същото следва да бъде изчислено съобразно минималния размер, посочен в Наредба № 1/09.07.2004 год. Гореизложеното сочи за извършено от съдебния изпълнител нарушение. Видно от доказателствата по образуваното дисциплинарно дело, налице е неизпълнение на задължението на съдебния изпълнител да изпрати до съда копия от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение по изп. дела №№ 20157830400502, 20157830400503, 20167830400228, 20167830400202 и 20167830400227, образувани по изпълнителни листове, издадени въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. При определяне на наказанието е отчетено, че нарушението е извършено виновно, а като утежняващо вината обстоятелство се сочи системността на нарушението, видно от извършването му по всички посочени изпълнителни дела. С оглед определянето на справедлив размер на дисциплинарното наказание глоба е отчетено, че по нито едно от делата длъжникът не е направил възражение по връчената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което се приема, че нарушението на закона практически не е застрашило правата на длъжника. Това е довело до определяне на дисциплинарното наказание глоба под средния размер. Правилен е изводът на дисциплинарния състав, че частният съдебен изпълнител е извършил нарушения, като и по двете извършени нарушения следва да бъде наложено дисциплинарно наказание глоба. Правилно и при съблюдаване принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е определен видът на наложеното наказание. Съобразени са и критериите по чл. 53 от Устава на КЧСИ. И двата вида нарушения са обективно извършени и е налице неизпълнение на задължения на съдебния изпълнител съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и по чл. 418, ал. 5, изр. 2 ГПК. Видно от изложеното частният съдебен изпълнител е извършил дисциплинарни нарушения като е определил претендираните от взискателя юрисконсултски възнаграждения над минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и в нарушение на чл. 418, ал. 5, изр. 2 ГПК не е изпратил до съда копия от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение по изп. дела №№ 20157830400502, 20157830400503, 20167830400228, 20167830400202 и 20167830400227. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение по чл. 418, ал. 5, изр. 2 ГПК, те със своята системност обективно сочат към виновно неизпълнение на задълженията. С оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и произтичащите от тях последици, съответните им по вид дисциплинарни наказания правилно са определени като глоба в размер на 400 лв. /около минимума/ и глоба в размер на 600 лв. /под средния размер/. По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при КЧСИ следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора на К. на частните съдебни изпълнители трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.09.2017 г. на състав на Дисциплинарна комисия при К. на частните съдебни изпълнители, с което на И. Т. Ч., частен съдебен изпълнител рег. №783, район на действие Софийския градски съд, са наложени дисциплинарно наказание глоба в размер на 400 лв. и дисциплинарно наказание глоба в размер на 600 лв. ОСЪЖДА И. Т. Ч. да заплати на К. на частните съдебни изпълнители 300 лв. деловодни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.