Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. София, 19.07.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря Теодора ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 2675/2020 г.
Производство по чл. 290-293 ГПК.
Г. Х. С. от с.Г.П. обжалва и иска да се отмени Решение № 122/11.05.2020 год. по В. гр. дело № 610/2019 г. на ОС– Враца, постановено в производство по чл. 344, ал. 1 ГПК във вр. на чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, в частта, с която е допусната съдебна делба между страните по делото на земеделски земи, възстановени на общ наследодател по реда на ЗСПЗЗ след като е прието за безспорно наличие на съсобственост, подлежаща на делба, при посочените права на страните.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, твърди се че обжалваното въззивно решение е необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация А. И. и П. И., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.
Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на поддържаните с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното въззивно решение и в правомощията по чл. 290 ГПК, намира :
С обжалваното решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 677/27.07.2019 год. по гр.дело № 914/2019 год. на РС-Враца, постановено в първа фаза на производство по съдебна делба, в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото на земеделски земи, възстановени на общ наследодател по реда на ЗСПЗЗ след като е прието за безспорно наличие на съсобственост, подлежаща на делба, при посочените права на страните.
За да постанови решението си в обжалваната част, въззивният съд е приел, че заявеният иск за делба по отношение на допуснатите до съдебна делба имоти : 1./ НИВА с идентификатор *** в м. “С. д.“ с площ 24 .999 дка (по предходен план № *); 2./ НИВА с идентификатор *** в м. “К. м.“ с площ 5 .048 дка (по предходен план № *) ; 3./ НИВА с идентификатор *** в м. “Ш.“ с площ 22 991 дка (по предходен план № *); 4./ НИВА с идентификатор *** в м.“ Г.. М.“ с площ 8.000 дка (по предходен план № *); 5./ ЛИВАДА с идентификатор № *** в м.“ Г.. М.“ с площ 5 000 дка (по предходен план № *) и 6. / НИВА с идентификатор *** в м.“Р.“ с площ 20.000 дка (по предходен план № *) е основателен, базирайки изводите си реституционните Решения № 367/15.10.1999 год. по преписка № 2887/23.12.1991 год. и по преписка № 13868/29.06.1992 год., издадени на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ след влизане в сила на преработения през 1999 год. план за земеразделяне на с Г. П..
Решаващия съд приема, че съобразно законодателна уредба Решения № 256/07.02.1995 год. по преписки № 2887/23.12.1991 год. и № 13868/29.06.1992 год., с които въз основа на първоначалния план за земеразделяне на [населено място] от 1994 год. ПК-Враца е възстановила правото на собственост на Х. В. върху имоти с обща площ 93.082 дка /без лозето с площ 1.427 дка/, както и издадените въз основа на тези решения, съответно НА №179, том VII, нот. дело № 3074/1995 год. и НА № 180, том VII, нот.дело № 3075/1995 год., с които Х. В. е признат за собственик на тези имоти, предвид цялостната преработка на плана за земеразделяне на [населено място], са обезсилени по силата на закона, считано от обнародването на Заповед № РД - 46-1751/20.09.1998 год. на Министъра на земеделието горите и аграрната реформа и не предполагат конверсия на собствеността по отношение на новите обекти на правото на собственост, възстановени с новия, преработен план за земеразделяне. Прието е, че именно с решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ приключва реституционната процедура при възстановяване право на собственост върху земеделски земи в нови реални граници. Това решение има конститувен ефект и след влизането му в сила неговият адресат придобива правото на собственост върху описаните в него земеделски земи. Съответно, обезсилването на това решение води до отпадане правото на собственост върху тези земи, тъй като придобивното основание - реституция по ЗСПЗЗ, вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт, произтичащ от закона- чл. 34 в от ЗСПЗЗ.
Според въззивния съд, НА № 71/1997 год. на нотариус към РС – Враца, на който ответниците се позовават, е такъв за покупко-продажба, а не констативен, и не е обезсилен, но според въззивния съд при отпадане правото на собственост на продавача следва да се приеме, че обективираният в нотариалния акт договор за продажба няма вещно-прехвърлителен ефект, доколкото негов предмет са права, които продавачът вече не притежава.
Касационното обжалване е допуснато по поставените въпроси, касаещи приложимостта на чл. 34в от ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона ? следва да намерят отговор от касационния съд за еднаквото и точно прилагане на закона при наличната спорадична съдебна практика т.е. в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.
По поставените правни въпроси
Съгласно разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ, в случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Доколкото в разпоредбата на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ е предвидена изрична възможност за преработване на влезли в сила планове за земеразделяне при определени условия и това може да се направи независимо от обстоятелството, дали след реституцията имотите се намират в патримониума на бившите собственици и/или техните наследници, или имат нови собственици по силата на прехвърлителни сделки. В практиката си по конкретни дела, ВКС приема, че обстоятелството, че административната процедура по преработването на плана е възможно да е осъществена след като имотите са станали обект на разпореждане, е без значение за отпадналите с обратна сила транслирани вещни права, доколкото новите собственици са имали правен интерес и са могли да участват в новата административна процедура като заинтересовани лица по смисъла на ЗАП, а неучастието им означава, че влязлата в сила заповед за преработване на плана е задължителна спрямо тях.
Императивният начин на формулировката на чл. 34в ЗСПЗЗ безусловно налага извод, не само че се възстановява собствеността върху имот, засегнат от преработката на плана, обезсилен по право, но и че придобитите въз основа на обезсиления план вещни права на земеделските земи отпадат с обратна сила.
При реституция по ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността и индивидуализацията на конкретния обект на правото на собственост се реализира по административен път по силата на индивидуален административен акт - Решение на ПК/ОбСЗ. Именно поради това и тезата за несъществуващо защитимо материално-право на собственост на земеделски имот, обоснована с факта, че придобивно основание - реституция по ЗСПЗЗ вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт, произтичащ от закона - чл. 34 в от ЗСПЗЗ, е правно издържана и правилна. Отмененият план за земеразделяне безусловно сочи на липса на защитимо материално право по силата на земеделската реституция, доколкото в новия план липсва имота, определен в полза на лицата-ищци по делото и съответно обуславя липса на активна материално–правна легитимация на същите. Няма съмнение, че съдебната практика еднозначно приема, че по силата на чл. 34в ЗСПЗЗ реституционното решение, определящо обекта на възстановена собственост на земеделски имот, възстановен с план за земеразделяне, се счита обезсилено по право от момента на обнародване в Държавен вестник на заповедта на министъра на земеделието за преработка на плана за земеразделяне, при действието на който е било издадено. С обезсилването му отпада неговото конститутивно действие, а това означава, че възстановените с него имоти губят правното качество на обекти на собственост, без което не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки или на придобивна давност. Следователно, независимо дали ще се приеме, че по силата на чл. 34в ЗСПЗЗ се обезсилват само решенията по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с които се възстановява правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне, или и предхождащите ги решения по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с които това право е признато, не може да се направи извод, че разпореждането със земеделски имот, извършено преди преработката на плана за земеразделяне, запазва вещно-прехвърлително действие и след преработването му, след като първоначално отредените, по вече преработения плана за земеразделяне имоти, не съществуват.
По основателността на касационната жалба
При изложените по горе съображения по приложението на материалния закон, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С решението по чл. 344, ал. 1 ГПК делбеният съд се произнася по въпросите налице ли е съсобственост по отношение на процесните недвижими имоти, кои са лицата, титуляри на правото на собственост и какви са техните права в съсобствеността, в зависимост от придобивното основание за съпритежаване на общата вещ.
Основен довод за неправилност на обжалваното решение, касаторът поддържа касателно изводите на съда за липса на идентичност между имотите, възстановени по „първоначалните решения на ПК“ и тези, заявени с исковата молба и разпоредени по НА № 71/97 год. в полза на П. С., както и относно липсата на мотив за поледиците на обезсиления по силата на закона след преработването план за земеразделяне.
Обжалваното въззивно решение, възприема от фактическа страна констатираните по делото факти и обстоятелства при разглеждане на делото пред районния съд, които сочат, че съсобствеността между страните по делото е възникнала по силата на реституция по ЗСПЗЗ и наследяване и разпоредителни сделки (чл. 212 ЗЗД).В тази насока правилно се приема, че делбените имоти следва да бъдат индивидуализирани с новия-преработен план за земеразделяне.
Основният „спорен„ въпрос е този за възможността, разпоредените земеделски имоти в полза на общата наследодателка на ответниците по делото П. Х. С., възстановени с първоначалните решения на ПК, да бъдат признати за нейна собственост и след преработения план за земеразделяне.
В правомощията си на въззивна инстанция, окръжният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствата, свързани с всеки един от посочените земеделски имоти, за да достигне до крайния извод по отношение на кой от тях е налице завършена административна процедура по възстановяване на собствеността, съгласно действащия - преработен план за земеразделяне, съгласно който са индивидуализирани възстановените обекти (земеделски имоти) предмет на делбата. След като се приема, че по силата на закона се обезсилва плана за земеразделяне, то следва извода, че нито една процедура по възстановяване на собствеността на правоимащите лица по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ, със заявени искания за възстановяване на собствеността със план за земеразделяне, не е завършена до момента на издаване на новите решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ето защо, макар и вече извършените разпоредителни сделки със имотите по първоначалните решения за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне да са проявили действие, то след като предмета на разпоредителната сделка отпада поради преработката на плана и не съществува като идентична териториална единица (защото не се касае само до промяна на номерация на имота), то липсва обекта на правото на собственост. Лицата, на чието име следва да се издадат новите решения могат да бъдат само правоимащите лица респ. техните наследници, не могат се позоват на правото на собственост на новите обекти, обособени с преработения план частните правоприемници, доколкото законът не е предвидил конверсия на правото на собственост .
Ето защо, кръга на лицата - страни в производството за делба законосъобразно определени, същите са материално-правно легитимирани по линия на придобити права на наследяване, продажбата на наследствени права, но не и по линия на договора за покупко-продажба по НА № 71/97 година .
Изводите на въззивния съд както по отношение на фактите, така и на приложимото право са правилни, поради което и постановения съдебен акт е обоснован, и напълно законосъобразен. Релевираните с касационната жалба доводи за допуснати нарушения по преценката на доказателствата и за неизяснена фактическа обстановка не намират опора в данните по делото.
Разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ е приложена в смисъла на изложените по горе общи мотиви, настъпилите правни последици на обезсилването по силата на закона на преработения план за земеразделяне са зачетени в изложената в общите мотиви насока, поради което, настоящият състав намира, че обжалваното решение на въззивния съд ще следва да бъде потвърдено.
С отговора на касационната жалба, ответниците по касация А. Г. И. и П. Д. И. (л.68) са направили искане за заплащане на направените от тях разноски в касационното производство. С оглед изхода на спора и представения Договор за правна защита и съдействие от 30.07.2020 година (л.75), на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лв. (шестстотин лева ).
По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ГПК, състав на Върховният касационен съд - второ отделение на гражданската колегия
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 122/11.05.2020 год. по В. гр. дело № 610/2019 г. на ОС– Враца, постановено в производство по чл. 344, ал. 1 ГПК във вр. на чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, в частта, с която е допусната съдебна делба между страните по делото на земеделски земи, възстановени на общ наследодател по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне.
ОСЪЖДА Г. Х. С. от [населено място], област В. ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Г. И. с ЕГН [ЕГН] и П. Д. И. с ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] сумата 600 лв. ( шестстотин лева ), разноски за защита пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :