Р Е Ш Е Н И Е № 60010 София, 20.08.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА….….......…..……. и с участието на прокурора ……………....................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2379 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 554/4.ХІ.2020 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваната отхвърлителна част на решение № 1990 на САС, ГК, Х-и с-в, от 1.VІІІ.2019 г. по гр. дело № 1384/2018 г. е бил директно допуснат при наличие на основанието за това по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК: констатираната очевидна неправилност на този съдебен акт, изразена в допуснатото от въззивния състав грубо нарушение на правилата на формалната логика, резултиращо в касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК. В откритото съдебно заседание пред ВКС двамата касатори са изразили становище чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържат съвместната си жалба с наведените там оплаквания за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК, претендирайки за частична отмяна на атакувания с нея въззивен акт по съществото на спора и за постановяване на решение от настоящата инстанция, с което преките им субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, водени срещу ответното „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София /ЕИК[ЕИК]/, да бъдели уважени с присъждане на претендираните във въззивната им жалба застрахователни обезщетения от по 105 000 лв. за всеки един от тях, както и ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на вредоносното събитие /23 март 2012 г./ и до окончателното им изплащане. Редовно призовано за откритото съдебно заседание пред ВКС в производството по чл. 290 ГПК, ответното по касация „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София не е било представлявано, поради което меродавно е становището на неговия юрисконсулт, ангажирано с писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационната жалба: за оставянето й без уважение при съобразяване на приложимостта към конкретния случай на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 17/18.ХІ.1963 г., както и на ППВС № 4/30.Х.1975 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на двамата касатори в съвместната им жалба, становището и аргументите на ответното по преките им субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба на П. Г. И. и В. П. И. е основателна. Между страните по делото не са спорни обстоятелствата, че на датата 23.ІІІ.2012 г., на регулирано с пътни знаци кръстовище в[жк]в [населено място] е настъпило ПТП между два леки автомобила, чиито водачи са нарушили правилата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и съответно - на чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП, в резултат от което по-късно, на 17.ІV.с.г., е починала от получените при сблъсъка травми общата наследодателка на двамата касатори Е. В. И. от [населено място] /на възраст 65 г. и 9 м./ . Установено по делото е, че с влязла в сила присъда са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. чл. 342, ал. 2, предл. 3-то НК при условията на независимо съизвършителство водачите А. С. С. и И. П. Г., последният син на касатора П. Г. И. и брат на касаторката В. Пр. И.. В наказателния процес е бил предявен от преживелия съпруг и дъщерята на Е. В. И. граждански иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, но само срещу подсъдимия А. Св. С., чиято гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-София. Независимо че влязлата в сила присъда в частта й по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск по чл. 45 ЗЗД срещу единият от делинквентите, който е бил уважен в предявения размер от по 15 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, понесени от всеки ищец, се явява непротивопоставима, този застраховател доброволно е изплатил присъдените от наказателния съд в полза на настоящите двама касатори обезщетения. В частта й за уважаване на гражданския осъдителен иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента С. тази влязла в сила присъда е по естеството си правен акт, който нито вреди, нито ползва други (трети) лица: res inter alios acta aliis neque nocet neque prodest. В процесния случай това по-конкретно означава, че в евентуално бъдещо производство по пряк иск срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ обемът на отговорността на този застраховател би бил ограничен до размера на вече присъденото обезщетение по уважения в наказателния процес срещу застрахования делинквент С. граждански иск по чл. 45 ЗЗД, щом прекият иск има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. В този смисъл е и разяснението, дадено с т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г. От друга страна, съгласно т. 12 от задължителните постановки на ППВС № 4/30.Х.1975 г., солидарна е отговорността при няколко отговорни за вреди от непозволено увреждане („множество делинквенти“) - по чл. 53 ЗЗД, докато застрахователната сума /при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – бел. на ВКС/ се дължи по повод на настъпилото застрахователно събитие, т.е. на основание застрахователния договор, а не на деликтно основание. С оглед това в заключение е прието, че прекият причинител и съответният застраховател „не са солидарно отговорни“. Пасивна солидарност обаче, също по арг. от текста на чл. 121 ЗЗД, не възниква и между застрахователите по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на независимо съпричинилите претендираните вреди от процесното ПТП физически лица, като водачи на участвалите в него леки автомобили. Съответните техни две застрахователни дружества ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и ответното по касация „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД нямат качеството на делинквенти. Ноторно е, че пасивната солидарност, каквато именно е и процесната, следваща от нормата на чл. 53 ЗЗД и установена с влязлата в сила присъда срещу А. Свет. С. и И. Пр. Г., има както абсолютно, така и относително действие. Първото се проявява в това, че няколкото длъжници /в случая двамата делинквенти/ се намират в отделни облигационни отношения с кредитора, но дължат една и съща престация, като всеки един от тях може да му противопостави общите възражения – напр. за погасяване на иска за изпълнение по давност. Съответно относителното действие на пасивната солидарност се проявява в невъзможността един от длъжниците да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници, а само своите лични възражения, т.е. тези, които той черпи от своята облигационна връзка с кредитора. По общо правило в исковия процес срещу солидарните длъжници последните са обикновени, а не необходими другари, тъй като делата срещу тях могат да бъдат решени от съда по различен начин. Това следва от положението, че опрощаването от кредитор в полза на един от длъжниците, респ. новацията, освобождават по принцип и останалите съдлъжници, но кредиторът може да запази правата си спрямо тях. Именно такава е и спецификата на процесния случай, в който ищците /настоящите двама касатори/ са запазили правата си спрямо застрахователя на техния сродник по сключената с него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, явяващ се ответник по прекия им иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Това разбиране следва и от положението, че щом делинквентите не са необходими другари, то и субективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана по влязлата в сила присъда в частта й по уважения граждански иск по чл. 45 ЗЗД срещу само единия от тях, не се разпростират спрямо другия делинквент и неговия застраховател- сега ответното по касация „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София. С оглед всичко изложено, като неправилни /необосновани/, не могат да бъдат споделени решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваната отхвърлителна част на неговото решение, че в случаите, когато има влязло в сила решение по иска с правно основание по чл. 45 ЗЗД срещу прекия делинквент, то тогава имало формирана със сила на пресъдено нещо воля на съда относно обема на претърпяната вреда и размера на нейното обезщетяване и затова „не било редно“ друг, равен по степен съд да коригира постановеното вече решение по този въпрос, независимо, че това решение няма сила на пресъдено нещо спрямо застрахователя. Напротив, предметът на спора по настоящето дело, въведен със субективно съединените преки искове на П. Г. И. и В. П. И. срещу застраховалото гражданската отговорност на техния сродник И. П. Г. като водач на МПС, участвал в причиняването на процесното ПТП, а именно „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, не е тъждествен с този, който е бил разгледан от наказателния съд с частта от влязлата в сила присъда по гражданския иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, воден от същите ищци срещу другия делинквент А. С. С.. Затова в конкретния случай не е мислима хипотеза на „коригиране на влязло в сила решение по този въпрос“ /в нарушение на запрета по чл. 299 ГПК/. Ноторно е, че при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съответният застраховател обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото при него лице на основание чл. 45 ЗЗД, като в обсега на застрахователното обезщетение влизат и вредите, причинени на лицата, които са се намирали вътре в управляваното от виновния водач МПС. Следователно въззивната инстанция дължи произнасяне по съществото на субективно съединените два преки иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ относно действителния размер на неимуществените вреди, понесени от всеки един от ищците вследствие смъртта на наследодателката им Е. В. И., като с оглед критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост на дължимото обезщетение, случаят бъде съпоставен със сходните нему такива след надлежно съобразяване на всички относими данни по делото за това. В тази връзка ще следва да се отбележи, че от цитираната от състава на САС задължителна съдебна практика (ППВС № 7/59 г.; ППВС № 4/75 г. и ППВС № 7/77 г.) не произтича извод, че отношенията между застрахователите на множество делинквенти при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се уреждат на плоскостта на пасивната солидарност. Следователно, след като определи какъв е справедливия размер на дължимото за всеки един от двамата ищци застрахователно обезщетение, съставът на въззивния съд ще трябва да го намали с вече присъденото им такова от наказателния съд по уважените им искове срещу другия делинквент с правно основание по чл. 45 ЗЗД. Понеже всичко това налага извършването на нови съдопроизводствени действия, налице е хипотезата по чл. 293 ГПК и затова, след отменяване на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1990 на Софийския апелативен съд, ГК, Х-и с-в, от 1.VІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 1384/2018 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на САС с горните задължителни указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2