Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 11.06. 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1453 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК. Образувано е по молбата на М. К. В. – И. от чрез пълномощника си съпруг Н. С. И. с искане да бъде отменено решението на Софийския районен съд /СРС/ от 26.ІV.2010г. по гр.д. № 1894/2010г. Молбата се основава на твърдения, че молителката била лишена от възможността да участва в делото поради това, че упълномощеният от нея представител Н. Сл.И. бил отстранен от делото с мотив, че нямало доказателства, че й е съпруг. Пълномощникът винаги носел в себе си и други пълномощни от молителката, касаещи доста по-сериозни въпроси от делата срещу софийската топлофикация, с които съдията можел да се запознае, ако имал желание. Съдията закъснял за делото с 30 минути и очевидно е имал задача да отхвърли в оставащите му 30 минути призованите още около 10 ответници, но всъщност жалващи се от [фирма]. Иска се отмяна на решението поради лишаване на молителката от правото на защита. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] в писмения си отговор по реда на чл.306 ал.3 от ГПК е заел становище за нейната недопустимост, тъй като постановеното решение било по реда на чл.238 във вр. с чл.239 от ГПК и защитата срещу него можела да се осъществи по реда на чл.240 от ГПК, евентуално за неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че възражението на ответното дружество за недопустимост на молбата за отмяна е неоснователно. Атакуваното решение е постановено неприсъствено, поради което и по силата на чл.239 ал.4 от ГПК то не е подлежало на обжалване. Защитата срещу такова решение по реда на чл.240 от ГПК се осъществява само в изрично предвидените в ал.1 и ал.2 на тази разпоредба хипотези. Релевираното в случая основание за отмяна не попада в нито една от тях, поради което и по аргумент от чл.303 ал.3 от ГПК не е налице процесуална пречка за исканата отмяна по общия предвиден в Глава двадесет и четвърта от ГПК ред. Тъй като атакуваното решение е постановено на 26.ІV.2010г., а молбата за отмяната му е подадена на 26.VІІ.2010г., се налага извод, че е спазен предвидения в чл.305 ал.1 т.5 от ГПК преклузивен срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, съображенията за което са следните: С решението си от 26.ІV.2010г. СРС е признал за установено по иск на [фирма], че М. К.В. дължи на дружеството 1288.41лв., представляващи неизплатена цена на доставена и консумирана топлоенергия за периода 08.2007г. – 04.2008г. за апартамент № в , [улица] вх.1, ведно със законната лихва, считано от 28.VІІІ.2009г. до окончателното изплащане, 226.69лв. лихва за забава за периода 01.Х.2007г. – 30.VІІ.2009г. и разноски по ч.гр.д. № 9482/2009г., и е присъдил в тежест на В. 350.32лв. разноски. В проведеното по делото с.з. на 26.ІV.2010г. съдът е констатирал, че в залата се явява Н. С. И., представящ пълномощно с рег. № 9998/23.ІV.2010г., с което същият е упълномощен да представлява М. В.-И.. Съдът е приел, че доколкото в пълномощното не е посочено И. в какво качество съобразно разпоредбата на чл.32 от ГПК е упълномощен и се явява в съдебното производство, той не може да представлява М.В. и поради това не е допуснато да извършва процесуални действия по делото. По делото е приет представеният с молбата за отмяна препис от удостоверение за сключен между М. В. и Н. Сл.И. граждански брак. Отмяната по реда на чл.303 и следв. от ГПК е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни съдебни решения, която неправилност се дължи на изчерпателно посочени в посочената разпоредба причини. В разглеждания случай твърдяното основание за отмяна на влязлото в сила решение на СРС е това по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК – страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Тези предпоставки не са налице. Както е посочено в атакувания акт, от представеното в съдебното заседание на 26.ІV.2010г. пълномощно не се установява, че упълномощеното лице е съпруг на ответницата в инстанционното производство, сега молител, т.е. че е от предвидените в чл.32 от ГПК лица, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие. Такова качество на упълномощения не е било установено и с представянето към пълномощното на доказателства – удостоверение за сключен граждански брак. При тези обстоятелства съдът намира, че неучастието на молителката в производството по делото не се дължи на нарушаване от съда на съответните правила, а се дължи на допусната от нея процесуална небрежност. Правилно при това положение първоинстанционният съд не е допуснал извършването в съдебното заседание от Н.И. на процесуални действия като представляващ В.. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Не следва да се разглеждат останалите релевирани в молбата за отмяна твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения – те не покриват нито едно от изчерпателно предвидените в чл.303 ал.1 от ГПК основания за отмяна. Следва да се посочи за пълнота, че съдът не е бил длъжен да знае за наличието у упълномощения и на други пълномощни за представляване на В. и да ги изиска от него. На ответника по молбата за отмяна разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. В. – И. вх. № 1026368/26.VІІ.2010г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК на решението на Софийския районен съд от 26.ІV.2010г. по гр.д. № 1894/2010г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: