7 Р Е Ш Е Н И Е № 478 София, 12 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1514/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане от осъдения А. А. С. от с. З., обл. Р., чрез неговите защитници – адвокати М. Р. и Р. К., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 38/2014 г., на Районен съд гр.Кубрат. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, наложеното наказание явно несправедливо. Иска се алтернативно неговата отмяна и оправдаването му, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване размера на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е изцяло неоснователно и не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 24/15.04.2014 г., Кубратският районен съд, е признал подс. А. А. С. за виновен в извършено на 20.08.2012 г., в [населено място], Р. област, престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 54, чл. 58а, ал. 1 НК, го е осъдил на две години и четири месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип, на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието по нохд № 157/2011 г. на Районен съд Тутракан, от три месеца лишаване от свобода. Присъдил е частта от направените разноски по делото и се е произнесъл по вещественото доказателство. Със същата присъда е бил осъден и подс. Т. Ш. В.. С решение № 56/28.07.2014 г., постановено по внохд № 178/2014 г., Разградският окръжен съд, е потвърдил посочената присъда. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка поради неправилна преценка на събраните доказателства и оттам за незаконосъобразен извод за неналичие на разпоредбите на чл. 18, ал. 3 НК. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и чл. 348 НПК. Настоящата инстанция може да следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите при установяване на правно-релевантните факти, не са ги възприели превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността на осъдения С. по приетата правна квалификация са изцяло подкрепени от самопризнанията и на двамата подсъдими, показанията на свидетелите И., Х., З., М., Р., С., М. и Ю., експертните заключения и приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. Фактическите изводи на съдилищата са в съответствие с нормите на чл. 373, ал. 3 НПК и се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, в който смисъл е и направения от тях извод. Поради това се явява законосъобразен извода, че осъденият е осъществил състава на престъплението за което е бил обвинен и осъден. В съдебно заседание на 15.04.2014 г., осъденият С., чрез защитникът си е поискал производството да се развие по Глава 27 НПК – съкратено съдебно следствие. Допуснато е предварително изслушване, разяснени са му били правата и той е заявил, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Решението за предварително изслушване с последващо съкратено съдебно следствие е израз на правомощието на съда да определи реда за провеждане на съдебното производство. Предоставената власт е ограничена от закона чрез посочване на критериите от които трябва да се ръководи компетентния орган при произнасяне по този въпрос. Когато подсъдимото лице по своя воля е създало предпоставки за разглеждане на делото по този ред и съкратеното съдебно следствие е било допуснато и проведено законосъобразно, какъвто е настоящият случай, компромисът между обвинението и защитата е реализиран в интерес на обществото. В тази процесуална ситуация, постигайки по благоприятно материално-правно третиране, подсъдимият е длъжен да понесе и съответните тежести. Той доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Цялостното признаване на фактите обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на съдебните актове. Инстанциите проверяват дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство. При установено изпълнение на лимитираните в Глава 27 НПК правни предписания, липсва процесуална възможност делото да бъде решено на основата, на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да се приемат фактически положения несъвместими с признатите факти. Неоснователно е твърдението, че в случая има налице „доброволен отказ”, от довършване на престъплението. Както правилно са посочили съдилищата, продължителността и упоритостта на действията им, съпротивата и виковете на пострадалата, категоричното и изразено несъгласие с тяхното поведение са довели до невъзможността да осъществят намисленото, вследствие активната съпротива на жертвата. Правните изводи в тази връзка на инстанционните съдилища, са напълно законосъобразни. Тезата на защитата по този въпрос, е преценена внимателно и подробно в мотивите и от двете предходни съдебни инстанции, в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и са изложени убедителни съображения, защо е отхвърлена изцяло, които се споделят и от настоящата инстанция. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно Съдебните актове не страдат от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за тяхното отменяване по реда на възобновяването на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане. Такива нарушения не са допуснати. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, въззивният съд изцяло е проверил правилността на обжалваната присъда. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на съдебното производство. Вътрешното им убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на подсъдимия и неговата защита, с представителя на обвинението, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ, на доказателствения материал. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата от досъдебното производство. Свидетелските показания на, признанията на подсъдимия и експертните заключения, са били обсъдени в съвкупност с целия събран доказателствен материал. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от осъдения С., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че осъденият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. От своя страна, възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че няма нарушения на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е да се подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Поради това, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. Съдилищата са изложили в мотивите си подробни и законосъобразни съображения относно също такива направени възражения. В тази връзка е била обсъдена обстойно позицията на осъдения и неговата защита, като са били изложени убедителни съображения защо не се възприема. И настоящата инстанция счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в исканията, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Неоснователен е и лаконично мотивирания довод, за явна несправедливост на наложеното наказание. Размерът на същото е законосъобразен и напълно справедлив, съобразен със степента на обществена опасност на деянието и дееца и е индивидуализирано правилно, при условията на чл. 58а, ал. 1 НК с оглед естеството на проведеното съдебно производство. Този размер на санкцията, очевидно е в пълно съответствие със всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с данните за деянието и личността на извършителя. Съставът на съда, постановил обжалваното въззивно решение, се е съгласил със съображенията на първоинстанционният съд, относно индивидуализацията й. И според настоящият касационен състав, така определеното по размер наказание, е справедлив и съответен на целите му посочени в чл. 36 НК. С оглед интензитета на принудата, продължителността на деянието и степента на осъществяване на намерението, няма никакво основание за намаляването му от една страна, а от друга не са налице условията на чл. 58, б. „а” НК, за да се приложат разпоредбите на чл. 55 НК. По нататъшно снизхождение е неоправдано, тъй като няма да отговаря на задачите, на наказателната репресия., изхождайки се от необходимостта да се постигнат целите му по чл. 36 НК. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 68, ал. 1 НК, като е била приведена в изпълнение присъдата на РС Тутракан от три месеца лишаване от свобода. По делото безспорно се установява, че С. е извършил престъплението по настоящото дело в рамките на определения му изпитателен срок от една година и шест месеца, поради което и това оплакване се явява неоснователно. Установени са от данните датата на постановяване на определението за одобряване на постигнато споразумение, съответно влизането му в сила. С оглед на всичко изложено, искането като изцяло неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 426 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането осъдения А. А. С. от [населено място], обл. Р., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 38/2014 г. на Районен съд Кубрат. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: