Р Е Ш Е Н И Е № 731/10 гр.София 25.02.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1102/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Т. С. Д. от[населено място] против решение на Софийски градски съд от 12.02.2009 година по гр.д. № 3908/2007 г. Насрещните страни не са отговорили по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. Контролиращата страна чрез прокурор С. от Върховна касационна прокуратура е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил обективно и субективно съединени искове, предявени от Т. С. Д. от[населено място] срещу М. на Вътрешните работи,[населено място]; Н. служба “Полиция”,[населено място] и С. дирекция “Полиция”,[населено място] за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия при и по повод административна дейност за издирването на Съвестин Т. Д., роден на 22.09.1988 година. Ищецът твърди, че е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и невъзможността да се установи местонахождението на детето и да се открият извършителите на престъплението, от което бащата търпи болки и страдания. Въззивният съд е установил, че на 06.05.1997 г. след 22,30 часа, Т. С. Д. е уведомил на телефон 166 служители на ОДЧ – С. на 09 Р. С. за изчезването на малолетното дете Съвестин, а след пренасочването му към 09 Р. С., в 01.00 часа на 07.05.1997 г. се явил в полицейското управление с молба за спешна помощ за издирване на детето. В сутрешните часове на 07.05.1997 г., служители на 09 Р. С. предприели оперативно-издирвателни мероприятия, а след разпит на малолетния свидетел Д. Бахрам, предприели проверка по канала на река “С.” предвид сведението, че детето Съвестин се е удавило. На 12.05.1997 г. е било обявено общодържавно издирване, а на 11.11.1997 г. международно издирване чрез И.. На 16.12.1999 г., Н. “И.” М. по собствена инициатива е разширило обсега на издирване до всички страни членки на МОКП “И.”. Издаден е бил жълт бюлетин № F-7/2-2000, в който по искане от 04.01.2001 г. на бащата Т. Д. са били направени корекции и допълнения в отличителните белези на детето. При проведените в България оперативно-издирвателни мероприятия е било работено по няколко версии за изчезване на детето извън тази за удавянето му. Образувано е било следствено дело № 235/1998 г. на С. следствена служба срещу неизвестен извършител за отвличане и противозаконно лишаване от свобода на Съвестин Д. от две или повече лица. Срокът за разследване е бил неколкократно продължаван, а на 12.03.2001 г. производството е било спряно на основание чл. 239, ал.1, т.2 НПК (отм.) поради неразкриване извършителя на престъплението. На 03.05.2001г. производството е било възобновено на основание чл. 220а, ал.2 НПК (отм.) поради възникнала необходимост от допълнителни следствени действия, изразяващи се в допълнителни разпити на свидетели. Показанията на свидетелите не са съдържали нови обективни данни за отвличане на детето. Изчезналият Съвестин Д. не е открит включително и до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Съдът, като е обсъдил подробно всяко едно от многобройните твърдения по исковата молба за незаконосъобразни действия и бездействия на ответниците, е приел, че една част от тях са необосновани, но преди всичко, че не може да се установи пряка причинна връзка между предприетото по случая от М. на Вътрешните работи,[населено място], Н. служба “Полиция”,[населено място] и С. дирекция “Полиция”,[населено място] и неоткриването на детето Съвестин, от което ищецът търпи неимуществените вреди, предмет на исковете му. В заключение, те са отхвърлени. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1518/05.11.2009 г. на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните въпроси, разгледани спрямо конкретиката на процесното правоотношение: съществува ли причинна връзка между бездействието на органа, овластен да извършва издирвателни мероприятия при сигнал за изчезване на дете и неразкриване на местонахождението на детето, респективно за причинната връзка между бездействието на органа и душевните болки и страдания на близките на изчезналото дете от загубата му. Съставът на Върховния касационен съд намира, че такава връзка ще е налице, ако при предприемането на съответното действие, не би се стигнало в случая до изчезване на детето Съвестин и неразкриване на неговото местонахождение. По делото такава връзка не е безспорно установена. Обосновано въззивната инстанция е приела, че част от въведените оплаквания са за действия и бездействия на ответниците, които не биха могли да се свържат с изчезването и неоткриването на детето, а именно: на 07.05.1997 г. и в следващите дни не са проверени от служители на 9-то Р. болниците, моргите и други подобни в София, вместо което, това било извършено от бащата и негови близки; непредставяне информация на бащата за хода на разследването през 1997 г.; заплаха към Т. Д. от служители на СДВР на 27.05.1997 г. «недейте да изнасяте неща в пресата и обществото за нас, иначе ще изнесем неща за вас и ще ви смачкаме»; на 07.05.1997 г. служител на 9-то Р. съобщил на роднини на детето, че с категоричнот то се е удавило, въпреки липсата на доказателства за това; министърът на вътрешните работи не утвърдил етичен норматив за поведение на служителите на М. към жертвите и техните близки и не осигурил служителите на министерството да преминават специална подготовка втази насока. Следва да се изясни, че всеки гражданин има право да изисква и очаква от държавните органи компетентни, адекватни и правомерни действия в защита на своите права и интереси. По така разгледания от въззивната инстанция иск, обаче е без значение дали ответниците са имали горното поведение, съответно то противоправно ли е, доколкото в случая се търси обезщетение от бащата за претърпените болки и страдания от загубата на детето. Останалите описани в исковата молба бездействия не могат по безспорен начин да се свържат с твърдяното от Т. Д. отвличане на детето Съвестин, нито неоткриването му до настоящия момент, да е в пряка зависимост от тях. Няма как категорично да се установи, че ако органите на полицията биха действали по друг, различен начин, резултатът от издирването на детето би бил положителен. По поставените въпроси не е налице противоречие между решеното от въззивния съд по това дело и решение от 07.11.2008 г. по гр.д. № 2795/2007 г. на Софийски градски съд. Последното е постановено по искове на Т. С. Д. против С. следствена служба и П. на Република България по чл. 49 ЗЗД за причинени му неимуществени вреди също във връзка с техни действия и бездействия при издирването на детето Съвестин. Съдът е уважил исковете, но спорът е разгледан за душевните болки и страдания на бащата Т. Д. от чувството за безпомощност, липса на надежда и липса на подкрепа от следствените органи и прокуратурата. Съдът не е разглеждал наличие на връзка между бездействия на ответниците и неразкриване на местонахождението на детето. При така дадения отговор, без значение за резултата по делото е разглеждането на въпросите, допуснати по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно критериите за преценка налице ли е бездействие при и по повод изпълнение на служебни задължения и за приложимите нормативни актове в конкретния случай. Както вече съдът изясни, няма как да се установи, че именно поведението на ответниците е довело до неоткриване на детето и извършителите на евентуалното му отвличане. Относно неефективността на разследването и липсата на адекватна подкрепа от правителството, има постановени и влезли в сила съдебни решения, с които за причинените именно от това душевни болки и страдания, на Т. Д. са присъдени обезщетения. Срещу полицейски служители от 9-то Р., от СДВР и от ДНСП, занимаващи се с издирването на Съвестин Д. е повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 1 НК за неизпълнени задължения по служба. В заключение, правилно въззивният съд е достигнал до извода, че не е установена пряката причинна връзка между поведението на ответниците и вредоносния резултат, за който е претендирано обезщетение по това дело. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГСот 12.02.2009 година по гр.д. № 3908/2007 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: