1 Р Е Ш Е Н И Е № 452 София, 09.11.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора М.Михайлова .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 414 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 27/2010 г. на Окръжния съд в гр.Велико Т.. В искането се сочи , че решението на въззивната инстанция, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда, нарушава закона, а това е основание за възобновяване по смисъла на чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348 , ал.1, т.1 от НПК. Изтъква се , че съдът е дал неправилна трактовка на установените правни взаимоотношения между пострадалите и подсъдимия, като изключил адвокатските възнаграждения по инициираните от последния дела от разноските по воденето им. С този аргумент се настоява за отмяна на въззивното решение по пътя на възобновяването на наказателното производство и ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд. Защитниците на подсъдимия оспорват основателността на искането, като акцентират върху неясното му съдържание и убедителността на мотивите, с които двете предходни инстанции са постановили оправдателни актове. Поверениците на частните обвинители Г. С. С. и Г. И. Т. се солидаризират с искането на главния прокурор, акцентирайки върху параметрите на упълномощаването, използвано от подсъдимия срещу интересите на упълномощителите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Велико Т. с присъда № 1249 от 25.11.2009 г. по нохд №30/2009 г. признал подсъдимия Г. В. В. за невинен в това, че за времето от 11.11. 2006 г. до 11.04.2007 г. в гр.Варна и гр.Велико Т., като пълномощник на Г. С. С., Г. И. Т., М. Х. С., И. П. Т. и Я. Н. Т., съзнателно действал против законните интереси на представляваните, от което за тях последвали значителни вреди в размер на 23 212, 39 лева, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 217, ал. 4 от НК. Окръжният съд в гр.Велико Т. с решение № 22 от 05.03.2010 г. по внохд №27/2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Протестът срещу така постановения въззивен акт е основателен по следните съображения: Второинстанционният съдебен състав, потвърждавайки становището на първата инстанция за несъставомерност на инкриминираната дейност на подсъдимия по чл. 217 , ал.4 от НК, е допуснал нарушение на закона. Според безспорно установената фактическа обстановка пострадалите / и други бивши акционери на „Т. банк” АД / упълномощили подсъдимия да извършва В.кви и каквито намери за добре фактически и правни действия, свързани с правата им, произтичащи от членственото им участие в това акционерно дружество. Според т.2 от еднотипните пълномощни В. получил правото да завежда каквито намери за добре искови производства срещу когото и когато реши, независимо дали е юридическо или физическо местно или чуждестранно лице, на основание и за паричен или имуществен интерес, каквито прецени и намери за добре , като заплаща всякакви разноски , такси и обезпечения за това лично и за своя сметка. На базата на тези пълномощни Г. В. В. сключил договор за правна помощ с дата 11.11.2006 г. със свидетеля П. Л., в т.13 от което се предвиждало възложителите /т.е. упълномощителите/ да заплатят на изпълнителя възнаграждение, формирано върху цената на всеки иск за В. инстанция в размер на посочения в параграф 2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. На 11.04.2007 г. подсъдимият като пълномощник на същите лица сключил с адвокат П. Л. споразумение, според което възложителите М. Х. С., Г. И. Т., Д. Д. Д., Я. Н. Т., И. П. Т., Г. С. С. и”Джи Ай Джи”ООД- гр.Пловдив не са заплатили договореното по т.13 от договора за правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 11 772 121 лева. На 10.06.2007 г.свидетелят Л. прехвърлил с договор за продажба вземането си по споразумението на свидетеля Атманджиев, а той го цедирал на „Поликорн” ООД – С. , което чрез пълномощника си – св. Радослав Д. завел изпълнително дело срещу длъжниците Г. С. ,Я. Т. , И. Т. , Г. Т. и М. С., от чиито сметки били преведени по сметките на частния съдебен изпълнител С. сумата 23 212,39 лева. Въззивният съд отхвърлил основния довод на обвинението , че длъжниците не следва да заплащат 11 772 122 лева адвокатско възнаграждание поради изричната уговорка за поемането им от подсъдимия В. при упълномощаването. Според аргументите, изложени на стр. 14 от мотивите на атакуваното решение, в приложените пълномощни е отбелязано, че пълномощникът поема В.кви разноски по бъдещите дела, но те не включват адвокатските възнаграждения., които са нещо отделно и безусловно дължимо по силата на Закона за адвокатурата. Ето защо двете предходни инстанции заключили,че подсъдимият не е действал против законните интереси на упълномощилите го лица. Настоящият състав се разграничава от това становище, което намира за противоречащо на понятието съдебни разноски, изяснено от текстовете на чл. 71, чл.78, чл.80 и чл.83 от ГПК , правната доктрина „Ищецът внася при предявяване на иска държавна такса. В. страна внася в съда разноски за събиране на посочени от нея доказателства. Упълномощи ли адвокат, тя му заплаща възнаграждение. Всички суми, платени на някое от тези основания,представляват разноски, които страната прави по повод на делото.” Ж. С., Българско гражданско процесуално право, Н. и изкуство, София , 1970 г. стр.290 и постоянната съдебна практика. Решение № 576 от 31.VIII.1989 г. по гр. д. № 479/89 г., II г. о. Съдебна практика - Бюлетин на ВС на Н., кн. 12/1989 г. Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, докладчик С. Д.,Решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ж. Н. и др. . В неговото съдържание се обхващат всички направените от страните разходи, включително възнаграждението за адвокатски услуги. В приложените по делото пълномощни е подчертано, че пълномощникът заплаща В.кви разноски т.е не само разноските по производството, а всички суми, произтичащи от участието на упълномощителите в гражданските дела, част от които са и адвокатските хонорари. При тази редакция на текста нямат законово основание изводите на съда, че упълномощителите са предоставили на пълномощника правото да договаря от тяхно име и за тяхна сметка възнагражденията на свидетеля Л. и че тази възможност следва ex lege. Не могат да бъдат споделени и разсъжденията на въззивната инстанция относно фигурата на пълномощника, който „не носи никаква отговорност за направените разноски, нито ги дължи .” Фактическите констатации разкриват как подсъдимият чрез сключените от него със свидетеля П. Л. договор за правна помощ и споразумение към него е задължил част от упълномощилите го бивши акционери със заплащането на сумата 11 772 122 лева, без да има източник в упълномощаването за тези правни действия. Съгласно чл. 39 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Цитираният по-горе изричен текст в пълномощните изключва задължението на упълномощителите за заплащане на разноски, тъй като е очевидно обвързването между предоставената представителна власт на пълномощника и поемането от негова страна на всички разноски, такси и обезпечения. Ето защо, действайки като пълномощник, подсъдимият е следвало да съобрази това ограничение. Договаряйки се с адвокат Л. в противната насока той е засегнал интересите на упълномощителите. Въззивният съд, когато е решавал въпроса за наказателната съставомерност на инкриминираните действия, не е съобразил причинно - следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и съзнателните действия на подсъдимия извън предоставените му права по пълномощните. Допуснатото нарушение на закона е съществено и налага отмяна на второинстанционното решение по реда на възобновяване на наказателното производство. Делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на В. окръжен съд от стадия на съдебното заседание, при което да се отстрани описаното нарушение . Водим от горното и на основание чл.425,ал.1,т.1 във вр.с чл.422,ал.1,т.5 във вр.с чл.348,ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 27 по описа на Окръжния съд в гр.Велико Т. за 2010 г. и ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 22/ 05.03.2010 г.,с което е потвърдена присъда № 1249/21.11.2009 г. по нохд № 30 по описа на Районния съд в гр.Велико Т. за 2009 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд в гр.Велико Т. от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.