1 Р Е Ш Е Н И Е № 259 София, 20.12.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2096 по описа за 2016 г.предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т. 2 и т.5 ЗМТА. Образувано е по предявен на 30.09.2016г. от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск за отмяна на Арбитражно решение от 16.06.2016г. по в.а.д.№ 2/2015г. на Арбитражния съд при Б., с което е осъдено да заплати сумата 6 118лв. - непогасен остатък за извършени СМР по договор от 19.11.2012г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и неустойка в размер на 793лв., дължима за периода 14.06.2013г. до 05.01.2015г. на основание чл.1, раздел пети от същия договор и разноски по делото. Иска се отмяна на арбитражното решени поради липса на валидно сключено арбитражно споразумение, съответно поради произнасяне по спор, необхванат от арбитражното споразумение. Поддържа се, че с договора за цесия ищецът в арбитражното производство [фирма] е придобил не правата по договора от 19.11.2012г. за изпълнение на СМР /сключен между цедента [фирма] като изпълнител и [фирма] като възложител, който съдържа арбитражна клауза, овластяваща АС при Б. да разглежда споровете във връзка с този договор/, а правата по 7 броя фактури, изрично посочени в договора за цесия като издадени въз основа на неформален договор за изработка и доставка на трошен камък. Посочва се, че след като предмет на цесията са вземания по фактури във връзка с правоотношения по „неформален“ договор, е невъзможно в него да бъде уговорена арбитражна клауза, тъй като за валидността й е необходима писмена форма. Като евентуален се поддържа доводът, че дори да бъде прието, че фактурите, вземанията по които са прехвърлени с договора за цесия, са издадени именно на основание договора от 19.11.2012г., то също не е налице арбитражно споразумение, тъй като цесията на вземане по материалноправен договор, не прави цесионера страна по включената в него арбитражна клауза; наличието на арбитражна клауза между първоначалния кредитор и длъжника, не разпростира своето действие в отношенията между цесионера и длъжника. Позовава се на дадените разрешения по т.д.№ 3556/14 на Първо т.о., по т.д.№ 3506/2014г. на Второ т.о. и т.д.№ 971/2015г. на Второ т.о., съгласно които със сключването на договора за цесия, не се прехвърля правото на защита, предмет на арбитражното споразумение. Акцентира, че клауза за прехвърляне на правата по арбитражното споразумение не се съдържа в договора за цесия. Като евентуално на изложеното /ако съдът приеме, че са прехвърлени правата по арбитражното споразумение/ се поддържа, че с арбитражното решение е разрешен спор, непредвиден в арбитражното споразумение, тъй като претендираните от ищеца в арбитражното производство вземания, не се съдържат в предмета на договора от 19.11.12г., съдържащ арбитражната клауза. Основанието за отмяна по т.5 на чл.47 ЗМТА по същите съображения се поддържа и по отношение на претенцията за заплащане на неустойка, тъй като в договора за цесия отсъствала уговорка за прехвърляне на вземането за неустойка. Твърди се, че АС не е бил компетентен да разгледа и се произнесе и по евентуалните възражения на [фирма] за прихващане, тъй като те са предмет на заведено преди арбитражното дело друго дело пред СРС - № 39617/14г. по описа на 52 състав. Искането е за отмяна на решението в осъдителната част и в частта с която са разгледани евентуалните възражения за прихващане /със сумата 6 480лв. – направени от [фирма] и подлежащи на възстановяване от цедента и изпълнител по договора разходи за неточно изпълнени и недовършени СМР и със сумата 8 594.89лв. разходи за повторно закупуване на материали поради неточно изпълнение от изпълнителя/. Ответникът в производството по чл.48 ЗМТА не е депозирал отговор. В открито съдебно заседание ищецът поддържа становището си. Тезата на представителя на ответника е, че искането за отмяна на арбитражното решение е неоснователно. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим - предявен е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА. В исковата си молба от 06.01.2015г. пред АС при Б. ищецът [фирма] се е позовал на договор на цесия от 28.02.2014г., видно от който цедентът [фирма] е прехвърлил на цесионера „К. К.“ вземанията си от длъжника [фирма] в размер на 6 117.70лв., представляващи непогасен остатък по фактури от №№ 154/15.05.2013г. до 166/22.07.2013г. ведно с всички съпътстващи ги привилегии, обезпечения и други принадлежности. Посочил е, че прехвърлените вземания произтичат от договор за извършване на СМР от 19.11.12г., сключен между цедента и ответника, с който [фирма] е възложил извършване на СМР за обект „сграда с офиси, складове, чисто производство и търговия“ с адрес с Л., м. Сахтянци, ПИ 233183. Основал е претенцията си на непогасен остатък по фактура 166/15.07.2013г., издадена на основание Протокол № 2 от 15.07.2013г. и на дължима, съгласно договора от 19.11.2012г. неустойка, уговорена в раздел пет, чл.1. Съгласно договора за цесия, фактурите са издадени въз основа на сключен неформален договор за изработка и доставка на трошен камък. В отговора на исковата молба пред АС, ответникът [фирма] е възразил, че: „АС при Б. не е компетентен да разгледа предявения иск, защото: - липсва арбитражна уговорка за разглеждане на процесните отношения. Действително в договора от 19.11.12г. се съдържа арбитражна уговорка. Процесните отношения са извън този договор. Последното се установява при елементарно съпоставяне на дейностите, включени в предмета на договора от 19.11.12. с дейностите по протокол № 2/15.07.13г., за които ищецът твърди, че са изпълнени и не са платени; - ищецът основава претенциите си на договор за цесия, в който липсва арбитражна уговорка с ответника.“ Изложил е и допълнителни възражения за нищожност на цесията от 28.02.2014г. поради липса на съгласие, че неустойката не е предмет на цесията и др.; направени са евентуални възражения за прихващане. В хода на делото се е позовал на възражение за наличие на висящ преюдициален спор по гр.д.№ 39617/14г. пред СРС, 52 състав с искане за спиране на арбитражното производство. Видно от приложеното копие на исковата молба по това дело, “П. Т. е предявил на 13.07.2014г. срещу [фирма] и [фирма] обективно съединени искове, един от които е за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът не е имал парично задължение към [фирма] към 04.03.2014г., когато е връчено уведомлението на „П. Т.“ за цесията, поради което договорът за цесия между ответниците не е породил правен ефект за ищеца. В решението си АС е разгледал възражението, с което е оспорвана компетентността му - че вземането, предмет на цесията се отнася до работи, които са извън предмета на договора за СМР, съдържащ арбитражната клауза. Това становище е прието за неоснователно с позоваване на заключението на техническата експертиза - като се изхожда от съответствието по вид на отделните позиции от протокол № 2 от 15.07.13г. с договорени СМР, може да се изведе логическо предположение, че те са относими към договора от 19.11.12г.; арбитражния съд се е позовал на текста на същия протокол, в който страните са обозначени като изпълнител и инвеститор - с качества, идентични с качествата им по представения договор от 19.11.12г.; обосновано е, че в тежест на ответника е било да установи, че е съществувало отделно, различно правоотношение, извън приложения договор; акцентирано е, че фактурите са оформени и осчетоводени и при праводателя на ищеца и при ответника именно по процесния договор за СМР. По оспорването на компетентността, основано на довода, че в цесията липсва арбитражна уговорка, арбитражният съд е приел, че дори да имаше такава в договора за цесия, тя би се отнасяла до спорове относно действителността, тълкуването, съдържанието и изпълнението на правоотношението между цедента и цесионера. Във връзка с обосноваването на компетентността си, АС се е позовал и на съдържанието на исковата молба, предмет на гр.д.№ 26950/2014г. пред СРС, 77 състав, приложена по делото. Констатирал е, че с нея е бил предявен иск от „К. К.“ срещу „П. Т.“, съдържащ в обстоятелствената част факти, идентични на спора пред арбитража; че в това производство пълномощникът на „П. Т.“ се е позовал на наличие на арбитражна уговорка. От това е изведено, че ответникът по арбитражното дело злоупотребява с процесуалните си права като веднъж прави възражение за наличие на арбитражна уговорка пред държавния съд, а в последващото производство пред АС по същия спор, прави възражение за липса на арбитражна компетентност. По искането за спиране на арбитражното производство поради висящ спор, предмет на гр.д.№ 39617/2014г. на СРС, 52 състав, арбитражния съд преценявайки, че по него „П. Т.“ е основал претенцията си по отрицателния установителен иск на правоотношения по същия договор, по който по гр.д.№ 26950/2014г. е направил възражение за липса на компетентност на държавния съд, е счел, че поведението на ответника не е насочено към осъществяване на легитимно право на защита, а се изразява в различни форми на злоупотреба с процесуални права и е приложил разпоредбата на чл.8,ал.2 ЗМТА. Посочил е налице приложното й поле именно поради наличие на поведение, което следва да бъде квалифицирано към осуетяване на всякаква форма на правораздаване. Искането за отмяна на арбитражното решение е неоснователно: І. В предявения иск, предмет на гр.д.№ 26950/2014г. на 77 състав на СРС ищецът [фирма] се е позовал на цесията от 28.02.2014г. като е посочил, че неин предмет са вземания, произтичащи от неформален договор за изработка, сключен между ответника [фирма] като възложител и [фирма] - изпълнител, по силата на който са били възложени извършване на СМР за обект „сграда с офиси и складове, чисто производство и търговия“ с адрес [населено място], м.Сахтянци, ПИ 233183. Искането е било за осъждането на ответника да заплати сумата 6 117.70лв.-непогасен остатък от стойността на изпълнени СМР по фактура 166/22.07.2013г. въз основа на Протокол № 2/15.07.2013г. и обезщетение за забава. В отговора на исковата молба по това дело [фирма] е заявил: „в исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от неформален договор за строителство и неформален договор за изработка. Напротив, отношенията между „П.Т.“ и „Д. т.“ се основат на договор от 19.11.2012г. за извършване на СМР на обект сграда с офиси и складове, [населено място]. В раздел 7, т.1 на цитирания договор се съдържа арбитражна клауза. Предвид арбитражната уговорка, воденето на делото пред СРС е недопустимо. Ето защо производството следва да се прекрати“. С влязло в сила определение от 13.10.2014г. въз основа на възражението на ответника, че е налице валидна арбитражна клауза, производството по делото е прекратено. Видно от отговора на исковата молба по това дело, настоящият ищец по иска по чл.48 ЗМТА е поддържал, че правоотношенията във връзка със задълженията по фактура 166/22.07.2013г., издадена на основание Протокол № 2 от 15.07.2013г. за сумата 6 117.70лв., които изцяло съвпадат с предмета на първия иск, заведен пред АС при Б., произтичат не от неформален договор за СМР, а от договора от 19.11.2012г., съдържащ арбитражната клауза. Следователно, налице е признание, че фактурите, вземанията по които са прехвърлени с договора за цесия, са издадени именно на основание договора от 19.11.2012г. Поради това изключена е основателността на твърдението, че арбитражният съд се е произнесъл по спор, за който арбитражно споразумение не е било сключено, съответно по спор, необхванат от арбитражната клауза, част от съдържанието на договора от 19.11.2012г. От това произтича и неоснователността на искането за отмяна на арбитражното решение. ІІ.Завеждайки иска пред АС, цесионерът е заявил съгласието си да възложи компетентността за разрешаването му на този орган. Доводите на [фирма] могат да бъдат преценявани само от гледна точка на това, дали той като ответник в арбитражното производство е приел или е възразил своевременно срещу правораздавателната власт на сезирания арбитражен съд. 1.На първо място, [фирма] не е възразил срещу компетентността на АС при Б. на доводи, основани на цедирането на вземането по договора, съдържащ арбитражната клауза. Оспорване на компетентността на АС по тези съображения не е направено в срока по чл.20,ал.1 ЗМТА. В отговора на исковата молба пред АС дружеството изрично се е позовало на наличие на обвързваща го арбитражна клауза, но съдържаща се в договора от 19.11.2012г., който според него не е източникът на вземането, заявено от ищеца. Възражението, че сключването на договора за цесия не се прехвърля правото на защита, предмет на арбитражното споразумение се прави едва в настоящата искова молба. Ответникът е участвал в арбитражното производство без да оспорва компетентността на арбитража на това основание, поради което приложима е разпоредбата на чл.7,ал.3, предл.последно ЗМТА. 2. В отговора на исковата молба по гр.д.№ 26950/2014г. на СРС, 77 състав [фирма] изрично е оспорил правораздавателната власт на съда по спора за цедираните вземания, регламентирани, по негово признание, от договора за СМР от 19.11.12г., съдържащ арбитражната клауза. Следователно, цитираната от ищеца по иска по чл.48 ЗМТА съдебна практика, споделяна от настоящия състав, е неотносима в настоящата хипотеза, в която, ответникът в арбитражното производство не само, че не е възразил по реда на чл.20 ЗМТА, но изрично пред държавния съд се е позовал на правото си по чл.8,ал.1 ЗМТА, на правото си на арбитраж, което е послужило като основание на СРС, препращайки страните към арбитраж по искане на ответника, да прекрати производството по делото. 3. Отделно от горното, в книжата по арбитражното дело е приложено писменото възражение до съда, с което „П. Т.“ се позовава на действително арбитражно споразумение, обхващащо цедираните вземания. Следователно, може да се приеме, че е налице и съгласие по смисъла на чл.7,ал.3,предл. първо ЗМТА. Поради това неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение поради твърдяно отсъствие на съгласие на страните спорът им да бъде разгледан от АС при Б.. III. Дали с договора за цесия е прехвърлено и вземането за неустойка е въпрос, който е извън предмета на произнасяне по иска по чл.48 ЗМТА, тъй като касае правилността на арбитражното решение. От това произтича неоснователността на иска за отмяна на арбитражното решение и по този иск. IV. Възможността арбитражният съд да се произнесе по иск, по който е висящо дело пред местен съд е изрично закрепена в разпоредбата на чл.8,ал.2 ЗМТА, от която решаващият орган по в.а.д. № 5/2015г. при АС при Б. се е възползвал, излагайки подробни аргументи, включително и този, че производството по гр.д. №39617/14г. на 52 състав, е прекратено. Поради това неоснователно е и искането за отмяна на решението в частта, с която арбитражът се е произнесъл по възраженията на ответника за прихващане. С оглед изхода на производството, ищецът дължи на основание чл.78,ал.3 ГПК, поисканите разноски на ответника - сумата 800лв. по договора за правна защита и съдействие от 12.12.2016г. Неоснователно е становището на ищеца, че извършването на разхода не е доказано - в договора е отразено, че възнаграждението е заплатено при сключването му. Несъстоятелно е и твърдението, че възнаграждението е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Оставя без уважение молбата на [фирма], [населено място] за отмяна, на основание чл. чл.47, т. 2 и т.5 ЗМТА на Арбитражно решение от 16.06.2016г. по в.а.д.№ 2/2015г. на Арбитражния съд при Б.. Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: