Р Е Ш Е Н И Е № 155 София, 08.05. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1152/2012 година. Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Софийския градски съд по гр. д. № 4365/2012 г. с определение от 01. 02. 2013 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради разрешаване на процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че въззивният съд е ограничен да се произнася по правилността на първоинстанционното решение само в рамките на посоченото във въззивната жалба. При проверката на въззивното решение съгласно чл. 293 ГПК, се установи следното: Предмет на спора по делото е законността на уволнението на Д. К., извършено със заповед от 24. 02. 2011 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ от длъжността „Старши асортимент мениджър”. Основният спорен въпрос между ищцата К. и работодателя [фирма] е законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ. Първоинстанционният съд е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение не е спазено изискването на чл. 329 КТ, тъй-като подборът не е извършен между всички служители, заемащи същата длъжност – била е изключена служителка на същата длъжност, която е в отпуск по майчинство. Първоинстанционният съд е отхвърлил доказателствените искания на двете страни – поисканата от ищцата експертиза и разпит на свидетел от страна на ответника, за установяване на критериите по които е извършен подбора и формирането на оценките. При постановяване на въззивното решение, градският съд е приел за неправилно първоинстанционното решение за незаконосъобразност на подбора поради изключване на служителка, ползваща отпуск по майчинство, като се е съобразил със задължителната практика на ВКС – решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК в обратен смисъл. Въпреки това въззивният съд е потвърдил решението на районния съд, като е приел, че работодателят не е извършил законосъобразен подбор, тъй-като не е представил доказателства за формиране на оценките по законовите критерии за съкращаване на работника, който няма по-висока квалификация и не работи по-добре. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл. 293, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху установените обстоятелства по делото, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Въззивният съд се е произнесъл по спорния между страните въпрос за законосъобразното извършване на подбора в нарушение на процесуалните правила за доказване, като е лишил и двете страни от възможността да докажат своите твърдения. Както е посочено в мотивите на ТР № 3 / 2011 г. на ОСГК, при оспорване на подбора, вкл. по въпроса за съответствие на оценката по отделните показатели на действителните, обективно проявени професионални качества на работника или служителя, е допустимо доказването с всички доказателствени средства. По настоящото дело и двете страни в първоинстанционното производство са поискали събирането на допустими доказателства относно законността на извършения подбор – ищцата К. е поискала изслушването на експертиза, ответникът работотодател е поискал изслушване на свидетел. Първоинстанционният съд е отхвърлил доказателствените искания в нарушение на чл. 159, ал. 1 ГПК. Същите искания, страните са направили във въззивното производство, и отново те са оставени без уважение от градският съд, в нарушение на процесуалните правила. Не са изложени съображения за отхвърляне на искането на К. за допускане на експертиза, а искането на работодателя за допускане на свидетел е отхвърлено по съображения, че не е направено с въззивната жалба. Такова изискване законът не поставя, защото чл. 266, ал. 3 дава възможност да се искат доказателства в хода на въззивното производство /а не само с въззивната жалба/, като единственото условие е, те да са поискани и да не са били допуснати от първоинстанциония съд поради процесуални нарушения. Като краен резултат, въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на основният принцип за установяване на истината в гражданския процес, чрез осигуряване на възможност и съдействие на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото – чл. 10 ГПК. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 26. 06. 2012 г. по гр. д. № 4365/2012 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за събиране на доказателствата, поискани от страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: