РЕШЕНИЕ № 193 София, 29.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №559/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Е. Е. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №34/09.02.2011 г. по гр.д.№569/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №915/07.10.2010 г. по гр.д.№2801/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІ-ти граждански състав, в частта с която са уважени исковете на Д. Д. Х. от [населено място] против [фирма] – [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. С определение №33/10.01.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по следните въпроси: 1. Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ?”; 2. Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ?”; 3. Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия да потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащане ?; 4. Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ?; 5. Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника от правото да оспори същия ?”. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, и се представя решение №266/05.6.2007 г. по гр.д.№1416/2004 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. В обжалваното решение въззивната инстанция е стигнала до извод, че процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, въз основа на молба, изходяща от ищеца с дата от 26.3.2010 г., като последният е спрял да ходи на работа след предаване на повереното му оборудване, извършено с обходен лист на 29.3.2010 г. Освен това е прието, че волята на работника е достигнала до знанието на работодателя чрез представителя му и пряк ръководител – св.Х., като е без значение обстоятелството дали посочения свидетел е уведомил управителя на ответното дружество за волеизявлението на ищеца. В касационната жалба се навежда оплакване, че неправилно Старозагорският окръжен съд е приел, че работникът е довел по надлежния ред волята си за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Твърди се, че представените от ищеца писмени доказателства – молба и обратна разписка не установяват изобщо този факт. Моли се за отмяна на обжалваното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и отхвърляне на иска. Ответникът по касация Д. Д. Х., посредством процесуалния си представител – адв. А., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: По първите два поставени въпроси, а именно “Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ?”, и “Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ?”. В представеното по делото решение №266/05.6.2007 г. по гр.д.№1416/2004 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., за което касационният жалбоподател твърди, че е в противоречие с обжалваното се приема, че “Прекратяване на трудовия договор без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление. Ефектът на прекратяването настъпва в момента на получаване на изявлението от работодателя и налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" след този момент не може да породи правно действие, защото вече не съществува трудово правоотношение.” Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира за правилно представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение. В допълнение към изложеното следва да се добави, че получаване на предизвестието от работодателя следва да бъде доказано по безспорен начин, което означава, че в тежест на работника е да установи, че е довел до знанието на работодателя волята си да прекрати трудовото правоотношение поради това, че работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване, което може да стане само и единствено по писмен начин. Този извод съответства на заложения в разпоредбите на чл.62, ал.1, чл.119, чл.326, ал.1, чл.327, ал.1 и чл.328, ал.1 от Кодекса на труда принцип за писмена форма на изявлението. По третия от поставените въпроси, а именно “Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия за потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащате ?, съдът не дължи произнасяне, тъй като той е относим към въззивното решение в частта му, която е влязла в сила. Отговорът на четвъртия въпрос, а именно “Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ?”, е даден в разпоредбата на чл.313 ГПК и установената с решение № 416/ 12.07.2010 г. по гр.д.№531/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл.290 ГПК, съгласно което “В производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК “Бързо производство", са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. За разлика от общия исков процес, в който съгласно чл.146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл.312, ал.1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съгласно чл.146, ал.2 ГПК, в първото заседание по делото в общия исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл.312, ал.1 ГПК - арг. от чл.312, ал.3 ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл.313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания. По петия от поставените въпроси, а именно “Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника от правото да оспори същия ?”, отговорът е отрицателен, тъй като неприетото доказателство не следва да се взема предвид при решаването на спора. С оглед конкретния случай и в частност предвид ангажираните от работника доказателства – молба и обратна разписка, съдът намира, че въззивната инстанция е стигнала до неправилен извод, че е доведено до знанието на работодателя в писмена форма волеизявлението за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 КТ. Молбата, върху която има отбелязване – “вх.№2/26.03.2010 г.” представлява частен документ, изходящ от страната, която го представя, поради което в тежест на последната е установи, че отбелязването е направено в канцеларията на работодателя. По делото не са ангажирани доказателства, които да установят този факт. Точно обратното, от ангажираните доказателства е видно, че по деловодните книги в предприятието липсват, каквито и да е данни, установяващи постъпването на молбата в него. Освен това, получаването на молбата не се установява и от представеното по делото копие от обратна разписка, тъй като същата не съдържа дори данни за получаване от страна на адресата й. Поради това изводите на окръжния съд, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна са неправилни. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, тъй като не са изложени изводи за законността на уволнението предвид наведените с исковата молба доводи за нарушение от страна на работодателя по чл.193 КТ. По изложените съображения и на основание чл.293 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №34/09.02.2011 г. по гр.д.№569/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, в частта му по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: