Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 258

[населено място], 15.04.2020 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1555 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД и А. Р. И. срещу решение № 380/15.02.2019 г. по в. гр. д. № 4723/2018 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение на Софийски градски съд № 4552/06.07.2018 г. по гр. д. № 1017/2017 г. в частта, с която е уважен искът на А. Р. И. по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на неимуществени вреди в размер над 100 000 лв. до 175 000 лв., и потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалата му обжалвана част за отхвърляне на претенцията в размер до 247 500 лв.

А. Р. И. обжалва решението на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение в размер над 100 000 лв. и потвърдено същото решение за отхвърляне на иска до претендирания размер от 247 500 лв. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че въззивното решение противоречи на постановени от ВКС решения по приложение на чл. 52 ЗЗД, както и, че не са взети в предвид указанията, дадени в т. 2 на ППВС № 4/1968 г., и тези, дадени с т. 7 на ППВС № 17/1963 г. В изложението са формулирани въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД :

1. „Следва ли съдът при приложение на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?“

2. „Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение да вземе в предвид наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочени нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“

3. „Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ/чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимост от доказване на приноса като условие за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?“

Изложени са твърдения, че разрешението, дадено от въззивния съд по първия въпрос, е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ГК, III ГО, решение № 104/25.07.2014 г., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ГК, III ГО, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ТК, I ТО и др. По втория въпрос Апелативен съд София се е произнесъл в противоречие с решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ТК, II ТО и решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ТК, II ТО на ВКС. По третия въпрос се сочи противоречие с ППВС № 17/1963 г., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ТК, II ТО, решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II ТО, решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на ТК, I ТО, решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ТК, II ТО, както и решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на II ТО.

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 247 500 лв. при липса на съпричиняване или приемане наличието принос в размер 10 %. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред трите съдебни инстанции.

От ответника по касация ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената от А. Р. И. касационна жалба. Посочено е, че жалбата не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Сочената от касатора практика не е релевантна в случая. Въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., които са доразвити с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.

ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД обжалва решението на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за присъждане в полза на ищеца И. обезщетение в размер над 60 000 лв. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Заявено е, че въззивната инстанция не е разрешила правилно въпроса за приноса на пострадалия в щетите от ПТП. Неправилно е прието съпричиняване в размер на 30 %, а не на 50 %. В изложението на касационни основания е формулиран въпрос, който според касатора отговаря на селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросът е следния :

1. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации относно определената степен на съпричиняване на пострадалия във вредоносния резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевантни доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми?“

От касатора е счетено, че като не е обсъдил всички релевантни за спора факти относно значението на непоставения предпазен колан за настъпване на вредоносния резултат и наведената причинност на същия с напускане тялото на пострадалия извън купето на автомобила, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, рефлектирало в постановяване на немотивиран акт относно определената степен на съпричиняване в размер 30 %. Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно : решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на I ТО, решение № 42 по гр. д. № 5488/2013 г., решение № 42 по т. д. № 799/2011 г. на II ТО, решение № 36 по т. д. № 2366/2013 г. на II ТО, решение № 197 по гр. д. № 7364/2013 г. на III ГО, решение № 217/по гр. д. № 761/2010 г. на IV ГО, решение № 146 по т. д. № 2687/2014 г. на II ТО, както и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно се сочат решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ТК, решение № 551/2009 г. на II ТО, решение № 43/2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II ТО, решение № 88/2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., решение № 18/2018 г. по гр. д. № 60 304/2016 г., както и ППВС № 17/1963 г. В изложението се релевира и довод, че допускането на решението до касация ще допринесе за развитие на правото и точно прилагане на закона.

При изложените доводи от касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размер на 60 000 лв. при приемане наличието принос на пострадалия в размер 50 %, тъй като травматичният резултат не следва като закономерна последица от обръщане на автомобила, а от това, че тялото на пострадалия е изпаднало от купето поради непоставен предпазен колан. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред касационната инстанция.

От ответника по жалбата А. Р. И. е депозиран отговор, с който касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД се оспорва.

От МБАЛ Пазарджик АД /трето лице помагач на ищеца А. Р. И./ не е ангажирано становище по повод подадените касационни жалби.

С молба от 18.02.2020 г. А. Р. И. сочи, че въззивното решение е и очевидно неправилно. Представя писмени доказателства.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

При необжалване на постановеното от Софийски градски съд решение, в частта му, с която ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на А. Р. И. обезщетение в размер на 60 000 лв., същото е влязло в сила.

С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявеният от А. Р. И. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД иск по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е основателен до размер на 150 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан, в размер на 30 %. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил Опел Астра рег. [рег.номер на МПС] , в който е пътувал А. Р. И., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД гражданска отговорност на водача. При оспорен размер на получените от И. неимуществени вреди от въззивната инстанция е взето в предвид заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно – медицинска експертиза и документирания престой на пострадалия в болнично заведение. Същият - наложен от причинената при ПТП черепно мозъчна травма, субарахноидна хеморагия, умерен мозъчен едем, които са довели до увреждане ядрата на черепномозъчните нерви, разположени в мозъчния ствол с последваща квадрипирамидна симптоматика и паретични явления в десните крайници, намаление на слуха в дясното ухо, липса на обоняние и вкус, равновесни смущения и промяна в гласа с бързо изчерпване на гласовата тоналност, контузионно огнище в гръдния кош - базално в ляво с малък плеврален излив, организиран травматичен хематом в лявата лумбална област и травматичен шок. Отчетено е наличието на тенденция за развитие на артериална хипертония, очаквана прогресия на дистрофичния процес на ларингса и гласните връзки, неблагоприятната прогноза за възстановяване на слуха, обонянието и вкуса. Анализирана е нуждата от постоянен придружител поради невъзможност на пострадалия да пази равновесие, прекъсването на социалния му живот и подтиснато състояние от бъдещите негативна перспективи. В мотивите на решението е посочена и невъзможността за в бъдеще от И. да бъде полаган труд, както и младата му възраст /25 г./ към датата на ПТП. С решението е преценено, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 250 000 лв. е завишено и следва да бъде намалено на 150 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на А. Р. И. са поставени два материалноправни въпроса относно критериите за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и влияе ли се той от икономическата конюнктура в страната и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. Настоящият състав счита, че въззивният съд е допуснал отклонение от разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г., и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана от касатора, при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. Съобразно правомощията му, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2009 г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав уточнява материалноправния въпрос в следния смисъл : „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”.

Формулираните от ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД и А. Р. И. въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказване приноса за увреждане от страна на пострадалия, са също релевантни за делото. Те са обусловили изводите на въззивната инстанция и въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е решен от въззивната инстанция в противоречие с цитираната от двамата касатори т. 7 на ППВС № 17/1963 г. и доразвиващата дадените задължителни разяснения практика на ВКС по чл. 290 ГПК, както и служебно известната на съда такава, обективирана в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на II ТО, решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011 г. II ТО и др. Безпротиворечиво се приема от различни състави на ВКС, че при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва се да отчита общия съвкупен вредоносен резултат, поведението на делинквента и пострадалия, причинната връзка между това поведение и резултата и по – специално поведението на пострадалия, което обективно е създало предпоставки за настъпване на увреждането.

При наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса, касаещ приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, уточнен от настоящия състав в следния смисъл : При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице допълнителният селективен критерий, регламентиран в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е налице произнасяне от въззивния съд по материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, на който критерий се позовава касаторът ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и нейното приложно поле са многократно разяснявани в различни актове на върховната съдебна инстанция.

Поради релевиране на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК от А. Р. А. извън срока по чл. 283 ГПК и извода за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на факултативен касационен контрол, то сочената очевидна неправилност на въззивното решение няма да бъде изследвана.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380/15.02.2019 г. по в. гр. д. № 4723/2018 г. по описа на Апелативен съд София в частта, с която е присъдено обезщетение над 60 000 лв. и отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сума над 100 000 лв. до 245 500 лв.

УКАЗВА на ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 800 лв., а на А. Р. И. – в същия срок доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 910 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпратят съобщения до касаторите с препис от определението.

След представяне на вносни документи делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.