4 Р Е Ш Е Н И Е № 35 С., 3.04.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на тринадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова При секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 505 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Р. Д. срещу въззивно решение № 816 от 1.10.2010 г. по гр.д. № 466/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено, поради произнасяне по недопустим иск, решението на Видинския окръжен съд, постановено на 22.12.2008 г. по гр.д. № 92/2008 г. [фирма], [населено място] е подало частна жалба срещу определение № 1899 от 20.11.2010 г., постановено по същото дело в частта, с която на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./ вр. чл.64 ГПК /отм./, е осъдено да заплати на И. С. С. разноски за производството пред Видинския окръжен съд и пред Софийски апелативен съд в размер на 812.57 лв. И. С. С. е подал частна жалба срещу определение № 1899 от 20.11.2010 г., постановено по същото дело в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за разликата над 812.57 лв. до претендирания размер от 2082.85 лв. С определение № 1231 от 2.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: има ли право работодателят изплатил обезщетение на работник или служител по реда на чл. 200 КТ да предяви регресен иск срещу деликвента, причинил увреждането. По поставения правен въпрос практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 230 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1907/2009 г., ІV г.о. и решение № 321 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 4161/2008 г.,ІV г.о. Прието е, че когато трето лице отговаря за претърпените вреди- работодател пред пострадалия работник или работодател пред близките на загинал работник по чл.200 КТ, той отговаря за вреди, причинени или за които отговаря друг, т.е. неговата отговорност е гаранционно - обезпечителна, поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера дължим от причинителя, а работодателят, изплатил обезщетението на пострадалия винаги има регрес към причинителя. Затова по иска, предявен срещу работодателя по чл.200 КТ, той има интерес да привлече причинителя като трето лице помагач, за да му предяви регресните си права. В хипотезата, когато такова привличане не е извършено, прекият причинител може да прави всички възражения, които би могъл да направи в производството, по което е имало интерес от привличането му. Така дадения отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване се възприема от настоящия съдебен състав. При този отговор, съдът намира жалбата срещу обжалваното въззивно решение за основателна. С обжалваното решение Софийски апелативен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.54 ЗЗД И. С. С. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 16 415.42 лв., представляваща изплатено обезщетение и разноски за претърпяни вреди, резултат от ПТП станало на 17.02.2003 г., при което е причинена смъртта на П. Д. Ц., работник във [фирма], [населено място], присъдено на основание чл.200 КТ по гр.д. № 108/2004 г. на Видинския районен съд. В. съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като липсвали доводи и доказателства, че работодателят, осъден на основание чл.200 КТ, носи отговорност за действията на деликвента, предизвикал пътно-транспортното произшествие. Изложил е съображения, че решението следва да се обезсили и поради липса на право на иск производството по делото се прекрати. Приел е, че работодателят изплатил обезщетение по повод претърпял трудова злополука негов работник, няма регресна претенция спрямо деликвента, причинил вредата, който не е в трудово/служебно правоотношение с платилия на основание чл.200 КТ обезщетение. Изложените в исковата молба и молбата от 14.07.2008 г. обстоятелства са относно това, че ищецът като работодател на починал негов работник е заплатил на сина му обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в посочения размер на основание чл.200 КТ, че ответникът е причинил вредите, тъй като смъртта на работника е настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от него, за което е признат за виновен, както и че е бил конституиран като трето лице помагач в производството по иска по чл.200 КТ, като искането е да бъде осъден да му заплати обезщетението, което е изплатил по чл.200 КТ. При тези данни приетото от въззивния съд, че съдът е разгледал непредявен иск е неправилно. Хипотезата на произнасяне по непредявен иск е друга. Съдът е разгледал непредявен иск когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса не се е произнесъл по заявените от ищеца и очертаващи предмета на спора обстоятелства и искането, с което е сезиран. В случая първоинстанционния съд се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. При дадения отговор на поставения правен въпрос, че работодателят, изплатил обезщетението на пострадалия винаги има регрес към причинителя на вредата, неправилно е приетото от въззивния съд, че претенцията на ищеца основана на регресната отговорност на деликвента по отношение на него, в качеството му на осъществил плащане на основание чл.200 КТ работодател на пострадало лице е недопустима, поради липса на право на иск, тъй като деликвента не е в трудово/служебно правоотношение с платилия обезщетението по чл.200 КТ. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай е предявен иск с правно основание чл.54 ЗЗД и не е налице произнасяне по непредявен иск, нито решението на първоинстанционния съд е недопустимо, поради което постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за разглеждане на спора по същество от въззивната инстанция. По подадените от страните частни жалби срещу определение № 1899 от 20.11.2010 г., постановено по същото дело и касаещо направените от ответника разноски: С определение № 1899 от 20.11.2010 г. по гр.д. № 466/2009 г., постановено в производството по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ Софийски апелативен съд е осъдил на основание чл.64, ал.4 ГПК /отм./ [фирма] да заплати на ответника направените разноски за производството пред първата и въззивна инстанция, като е намалил същите на 812.57 лв. Приел е, че с оглед изхода на спора и предвид правната и фактическа сложност на делото направените от ответника разноски следва да се намалят до посочения размер. Настоящият съдебен състав намира, че предвид отмяната на решението на въззивния съд и връщането му за разглеждане на спора по същество от въззивната инстанция, ще следва да се отмени обжалваното определение и при повторното разглеждане на делото въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 816 от 1.11.2010 г. и определение № 1899 от 20.11.2010 г., постановени по гр.д. № 466/2009 г. на Софийски апелативен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :