Ключови фрази
Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * необоснованост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр. София, 27.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева

2. Петя Шишкова


при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 400 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Б. С. К. против присъда № 5404 от 28.11.2018 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 261/2017 г.
В жалбата се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наказанието е явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В допълнителните съображения се сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин; съдът е допуснал съществено нарушение при проверката и оценката на доказателствата, довели до осъждане в нарушение на закона на подсъдимия К.; не е спазил задължението си да вземе решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото; в противоречие с доказателствата е приел за установено, че след проведен разговор, св. А. е изпратил св. Н. да натовари тръбите заедно с подсъдимия; тези факти се опровергават от показанията на св. Н., който в съдебно заседание изрично е заявил, че тръбите са му били показани от друг човек; св. Н. и св. Ч. не познават подсъдимия, което установява липсата на връзка с преките извършители; по делото не е установена по несъмнен начин собствеността на тръбите, инкриминирани като предмет на престъплението, както и границите на имота, а оттам и отнемането на вещи от владението на пострадалия Ф.; съдът е приел, че тръбите са се намирали в имота на гражданския ищец и били закупени от баща му, но доказателства за закупуването им от когото и да било по делото няма. Направено е искане за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 5404 от 28.11.2018 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д № 261/2017 г. е отменена присъда № 170 от 16.03.2017 г. на Районния съд – Петрич по н. о. х. д. № 172/2015 г. и подсъдимият Б. С. К. е признат за виновен в това, на 5.02.2014 г. в [населено място], обл. П., с посредственото извършителство на Е. Б. Н. и Т. В. А., чрез използване на моторно превозно средство и технически средства, да е отнел чужди движими вещи – 8 бр. метални водопроводни тръби на обща стойност - 5 142 лева, от владението на Х. К. Ф., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 5 142лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. В негова тежест са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е неоснователна. Жалбоподателят е изтъкнал довод за нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение по чл. 14 НПК, който се подкрепя със съображения, изразяващи несъгласието му с оценката за достоверност на показанията на св. Н.. С тях се оспорват възприетите факти и обстоятелства за преведен разговор с управителя на пункта за изкупуване на метали в деня, предшестващ отнемането на тръбите, когато подсъдимият завел св. Н. на мястото и му посочил вещите. Фактическите положения, установени от съда по същество не подлежат на преразглеждане от Върховния касационен съд. Затова, аргументацията, намерила място в жалбата покрива оплакване за необоснованост. В рамките на настоящото производство необосноваността не може да доведе за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Въпросите какво се установява от свидетелски показания и дали фактическите обстоятелства са в съгласие със събраните и проверени доказателства са въпроси, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Благоевградският окръжен съд е притежавал суверенното правомощие да прецени по вътрешно убеждение доказателствените материали, които е анализирал и въз основа на оценените като достоверни доказателства е извел фактическите положения. При установяване на фактите не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на изградените изводи.
Мотивите съдържат изчерпателен отговор на възраженията на жалбоподателя. По делото е било прието за фактически установено, че подсъдимият не е имал контакт единствено със св. Ч., който участвал в натоварването и транспортирането на тръбите в [населено място]. Напълно законосъобразно е отчел, че поначало тръбите са имали собственик и той не е бил подсъдимият. За да е налице престъплението кражба е без значение и на какво основание чуждите вещи са били във владение на св. Ф., от когото съдът е приел, че те са били отнети.
Върховният касационен съд не открива явна несправедливост на наказанието, която да обуславя намеса и корекция в посока на намаляване. В жалбата липсват доводи за игнорирани или подценени смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното наказание на подсъдимия в минималния предвиден размер държи сметка за всички обстоятелства със значение за неговата индивидуализация. Ето защо, наказанието от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и целите, посочени в чл. 36 НК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 5404 от 28.11.2018 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 261/2017 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: