Р Е Ш Е Н И Е № 60137 гр. София, 22 юни 2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря.........Марияна Петрова…........и в присъствието на прокурора.............................Николай ЛЮБЕНОВ…………....изслуша докладваното от Председателя дело № 478 по описа за 2021г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите М. Н. Р. чрез адв. К. Л.; Д. Е. Д. чрез адв. Д. Л. и З. П. Х. чрез адв. Д. Я., срещу присъда № 15 от 08.07.2019г., постановена по внохд № 1537/18г. на Софийски апелативен съд. В жалбите на подсъдимите Х. и Д. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, а в тази на Р. се претендира наличието на основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Изложените доводи в подкрепа на посочените касационни основания в допълнителните изложения към жалбите са до голяма степен идентични. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва, че въззивният съд избирателно е кредитирал показанията на единствения очевидец – свидетеля В. Ц.. На следващо място се твърди, че липсват мотиви по какви причини е кредитирана КСМАТЕ, без да е изложена аргументация защо се отхвърля СМЕ. Излагат се доводи за превратно тълкуване и оценка на доказателствения материал. Сочи се, че въззивният съд на л. 21 от мотивите си е стигнал до неправилен извод, тъй като според защитниците на подсъдимите Р. и Д. записите от охранителните камери опровергават твърденията на пострадалия, и неправилно не са били взети предвид. В тази насока се твърди, че съдът не е отговорил аргументирано на доводите на защитата. В жалбата на подсъдимия Д. като процесуално нарушение се изтъква нарушаване правото му на защита, тъй като съдът не е допуснал задаването на въпроси при изслушване на КСМАТЕ. Като нарушение на закона в жалбата на подсъдимия Х. декларативно е заявена невъзможност за съвместно прилагане на съставите по чл. 142 от НК и чл. 142а от НК. По отношение на релевираната претенция за явна несправедливост на наложеното наказание, и в трите жалби се твърди, че наказанието не съответства нито на деянието, нито на дееца, нито на целите по чл. 36 от НК. Сочи се, че подсъдимите не са били осъждани към момента на извършване на деянието, изминал е изключително дълъг период от време за разглеждане на делото, без същото да представлява правна и фактическа сложност, като същите не са ставали причина за отлагане на делото, което да е пречка за разглеждането му в разумен срок. В жалбите на подсъдимите Х. и Д. се настоява алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, намаляване размера на наложените им наказания и прилагане на чл. 66 от НК, или за пълното им оправдаване по повдигнатите обвинения. В жалбата на подсъдимия Р. алтернативно се предлага същият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Пред касационния съд касационните жалби се поддържат от защитника на подсъдимия Р. – адв. К. Л., от защитника на подсъдимия Х. – адв. Д. Я. и от защитника на подсъдимия Д. – адв. Д. Л. със същите доводи. Прокурорът от ВКП дава подробно становище за неоснователност на подадените жалби. Не съзира допуснати нарушения на процесуални правила от въззивния съд, а наложените на подсъдимите наказания намира за справедливи. Счита, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон и извършените от подсъдимите деяния правилно са квалифицирани като престъпления по чл. 142 и чл. 142а от НК. Моли атакуваният съдебен акт да се остави в сила. В последната си дума подсъдимите Х. и Д. молят да бъдат оправдани. Подсъдимият Р., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 16 от 05.04.2017г. постановена по нохд № 426/15г. на Софийски окръжен съд, подсъдимите М. Н. Р., Д. Е. Д. и З. П. Х. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Със същия съдебен акт първоинстанционният съд е оправдал подсъдимите Х. и Р. по обвинението по чл.142, ал.2, т.2, пр. 1 вр. с ал.1 от НК и Р. по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. По протест на прокурор от Софийска окръжна прокуратура за осъждане на подсъдимите по посочените в обвинителния акт престъпления е образувано внохд № 1537/18г. на Софийски апелативен съд. С присъда № 15 от 08.07.2019г., апелативният съд частично е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която подсъдимите са признати за виновни както следва : 1.Подсъдимият З. П. Х. в това, че : - на 26.03.2013г., около 20:13 часа, в [населено място], от [улица], пред търговски обект „Макс гранде“ – денонощен магазин за алкохол и цигари, заедно с подс. М. Н. Р., е отвлякъл К. Ц. Д., като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2, пр. 1, вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода; - на 26.03.2013г., за времето от около 20:13 до около 20:16 часа, в [населено място], в съучастие с подс. М. Н. Р., като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К. Ц. Д., като го е затворил в купето на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл.142а, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода; - на 26.03.2013г., за времето от около 20:16 до около 20:26 часа, в [населено място], в съучастие с подс. Д. Е. Д., като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К. Ц. Д., като го е затворил в багажника на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл.142а, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода; На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия Х. е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. 2. Подсъдимият М. Н. Р. в това, че : - на 26.03.2013г., около 20:13 часа, в [населено място], от [улица], пред търговски обект „Макс гранде“ – денонощен магазин за алкохол и цигари, заедно с подс. З. П. Х., е отвлякъл К. Ц. Д., като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2, пр. 1, вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода; - на 26.03.2013г., за времето от около 20:13 до около 20:16 часа, в [населено място], в съучастие с подс. З. П. Х., като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К. Ц. Д., като го е затворил в купето на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл.142а, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия Р. е наложено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. 3. Подсъдимият Д. Е. Д. в това, че: - на 26.03.2013г., за времето от около 20:16 до около 20:26 часа, в [населено място], в съучастие с подс. З. П. Х., като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К. Ц. Д., като го е затворил в багажника на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл.142а, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. В тежест на подсъдимите е възложено заплащането на разноските по делото. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Касационните жалби от подсъдимите чрез техните защитници са подадени в законния срок на обжалване. Разгледани по същество, са частично основателни. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Твърденията за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила, свързани с избирателно кредитиране на показанията на единствения очевидец – свидетеля Ц., са изцяло неоснователни. Показанията на визирания свидетел на л. 16 и 17 от въззивния съдебен акт са били детайлно анализирани поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, като изключително подробно и прецизно апелативният съд ги е обсъдил и се е аргументирал защо в едната част ги приема за достоверни, и по какви причини в другата част ги отхвърля. Показанията на свидетеля Ц. са проверени с помощта и на други доказателствени средства /в това число показанията на пострадалия Д. и свид. М., обясненията на подсъдимите/, като въззивният съд е установил и описал в мотивите си съответствието на тези показания със събраните доказателства. Подробно е описал хронологията на всички проведени разпити на свидетеля Ц. в досъдебна и съдебна фаза, проследил е промяната в показанията му и е констатирал съществени противоречия, отчитайки и сложните взаимоотношения между него и пострадалия и между него и подсъдимите, като правилно частично е приел за достоверен този доказателствен източник на информация. Поради това, настоящият съдебен състав се солидаризира с изложеното от въззивната инстанция и не намира за необходимо да го преповтаря. Претендираното съществено процесуално нарушение, обективирано в липсата на мотиви по отношение на приемането на КСМАТЕ, е лишено от основание, доколкото на л.12-14 и л.20 от въззивния съдебен акт е даден последователен и изчерпателен отговор относно съображенията за кредитирането на експертизата. Освен в писменото заключение, вещите лица в съдебно заседание са разяснили и заявили с категоричност, че лице с телосложението на пострадалия Д. може да се побере в багажника на процесния автомобил и не е задължително да се получат и други увреждания /освен констатираното/, независимо от наличните множество и различни предмети, намиращи се в него. По отношение на полученото увреждане в теменната област на главата на пострадалия, експертите са категорични, че същото се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет с неохлузваща повърхност и незначителна кинетична енергия с направление отгоре надолу считано при изправено положение на главата, което може да се получи при поставяне на човешко тяло в багажник на автомобил. Въззивният съд е кредитирал като професионално, компетентно и обосновано заключението по КСМАТЕ, което е съпоставил и с останалия доказателствен материал по делото. Заключенията на СМЕ и КСМАТЕ са коментирани от въззивния съд и предвид констатираните различия не е дадена вяра на първата и е приета втората разширена експертиза, с което съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила, свързани с оценката на доказателствения материал. КСМАТЕ кореспондира с показанията на пострадалия Д., приетите по делото заключения по дактилоскопна експертиза и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /от която се установява, че иззетите нишковидни обекти от багажника на процесния автомобил, шест от които човешки косми имат морфологично сходство с космите, сравнителен материал от главата на Д./. В тази връзка видно и от заключението по дактилоскопната експертиза е налице идентичност между дактилоскопна следа № 3, иззета от огледало за обратно виждане в купето при огледа на процесния автомобил и дактилоскопния отпечатък на безименния пръст на дясната ръка на лицето Д. и дактилоскопна следа № 9, иззета от метална част на тавана на багажника от средата към лявата страна на автомобил и дактилоскопния отпечатък на показалец на лявата ръка на лицето Д.. На следващо място, като процесуално нарушение се изтъква нарушаване правото на защита на подсъдимия Д., тъй като при изслушване на КСМАТЕ въззивният съд не е допуснал задаването на въпроси. Видно от протокола от съдебното заседание на втората инстанция, проведено на 08.04.2019г., заключението на КСМАТЕ е прочетено, след което прокурорът е заявил, че няма въпроси към експертите, адв. Я. – защитник на подсъдимия Х., е отправил своите въпроси към вещите лица и след като е отразил, че няма повече въпроси, адв. Л. – процесуален представител на подс. Д., е започнала да задава въпросите си към експертите /л. 81-83 от ВНОХД/. В действителност първият зададен въпрос от адв. Л. не е бил допуснат от съда, тъй като последният е счел, че се касае за фактическа преценка на конкретни факти. Но това не означава, че с недопускането на един въпрос, съдът не е предоставил възможност на защитата да задава своите въпроси, каквото адв. Л. е и сторила, видно от протокола от съдебното заседание. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд по никакъв начин не е ограничил възможността на защитниците да задават въпроси към експертизата и релевираното възражение в този смисъл за нарушено право на защита е изцяло несъстоятелно. Оплакването в жалбата, че въззивният съд превратно е тълкувал и оценил доказателствата по делото не отговаря на действителното положение. На л.15 – л.23 от мотивите на въззивното решение са изложени конкретни аргументи кои от доказателствените източници са кредитирани и по какви съображения и на кои не е дадена вяра. Касационният съд няма как да даде отговор на възражението относно възприемането на едни и отхвърлянето на други от гласните доказателства, тъй като това касае обосноваността на съдебния акт, а необосноваността не представлява касационно основание. След като доказателственият материал е обсъден в неговата цялост, с отчитане на наличните противоречия и съдът е изложил съображения на кои от доказателствените източници основава фактическите си изводи, са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилността на вътрешното съдийско убеждение. Неоснователен е наведеният довод, че въззивният съд на л. 21 от мотивите си неправилно не е взел предвид записите от охранителните камери, опровергаващи твърденията на пострадалия Д.. От съдържанието на заключението по видео техническата експертиза се констатира, че кадрите от видеозаписите са с качество, което ги определя като негодни за провеждане на идентификационно изследване. Вещото лице е посочило, че не се установява сцена, в която да се наблюдават насилствени действия в лек автомобил от най-малко две лица на трето. Независимо от това въззивният съд в хода на проведеното съдебно следствие в синхрон с принципа за непосредственост е допуснал записът да бъде изгледан, с цел непосредствено възприемане на съдържащата се в оптичния носител информация, като след това акуратно е анализирал и обсъдил експертното заключение самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателствени материали по делото. Въпреки че е посочено, че не се виждат насилствени действия, това твърдение с оглед ниското качество/резолюция на записите /препятстваща годна идентификация/ не би могло да бъде прието с категоричност, за да послужи като решаващ за крайния извод на съда източник на доказателствена информация. Заключението по видео техническата експертиза не би могло да се противопостави на събрания по делото доказателствен материал, разгледан, оценен и анализиран самостоятелно и в съвкупност, и който води до един единствен и безспорен извод за реализиране на инкриминираните деяния. В тази насока, неоснователно се явява възражението, че съдът е отговорил само с едно изречение на доводите на защитата относно липсата на запис на инцидента от охранителните камери, като приел, че тази липса не може да има претендираната оправдателна доказателствена тежест. Съдът, макар и с не толкова пространни мотиви се е аргументирал защо е отхвърлил експертното заключение, с което е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди всички събрани по делото доказателства. Субективното несъгласие с изводите на съда не сочи на процесуално нарушение, свързано с липса на мотиви. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК В рамките на приетите за установени факти, законът е приложен правилно. В касационните жалби и допълненията към тях не са изложени конкретни съображения, отнасящи се до нарушение на закона, извън тезата за недоказаност на авторството на деянието. Доколкото от събраните по надлежен процесуален ред доказателства, предходната инстанция е приела, че това обстоятелство е установено, липсват основания за оправдаване на тримата подсъдими по повдигнатите им обвинения. Приетите за установени обстоятелства от фактическа страна съответстват на правната квалификация по чл. 142 от НК и по чл. 142а от НК. Декларативно заявената от защитника на подс. Х. претенция, че е невъзможно съвместно прилагане на съставите по чл. 142 от НК и чл. 142а от НК е неоснователна. В конкретния случай, са налице отделни деяния, които реализират състава на две отделни престъпления, които са осъществени при условията на реална съвкупност. Така изложените съображения налагат извод за неоснователност на твърденията относно наличието на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК Оплакването за явна несправедливост на наложените наказания на тримата подсъдими е основателно. При индивидуализация на наказанията въззивният съд е взел предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, отчитайки и продължителността на производството, която е приел за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Налагането на наказания лишаване от свобода по отношение на тримата подсъдими, които да бъдат изтърпяни ефективно, въззивният съд е обосновал с генералната превенция като цел на наказанието и необходимостта от по-голяма строгост на наказателната репресия против подсъдимите. По отношение на подсъдимия Х. е наложил наказание лишаване от свобода в размер, който не позволява приложението на чл.66, ал.1 от НК. Целите на наказанието обаче следва да се преценяват комплексно, като никоя от тях не може да има приоритет над останалите. Към момента на извършване на деянията подсъдимите са с чисто съдебно минало а по делото липсват данни за други криминални прояви през изтеклия период от време и не са настъпили по - сериозни за пострадалия вреди, което сочи, че за поправянето и превъзпитаването им не необходимо изолирането им от обществото. Наличието на изключително смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство – неразумна продължителност на производството /повече от девет години след извършване на престъплението в резултат на дейността на държавните органи/, обуславя намаляване размера на наложените наказания и обосновава извода, че определените наказания „лишаване от свобода“ за престъпленията по чл.142 от НК са завишени. За да постигне целите си по чл.36 от НК както с оглед личната, така и по отношение на генералната превенция, упражнената от държавата наказателна репресия трябва преди всичко да е справедлива. В конкретния случай, касационният съдебен състав намира, че следва да бъде намалено наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимите както следва на: З. Х. - от четири на три години и на М. Р. – от три на две години. По отношение на Д. Д. макар също да е налице посоченото по - горе изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, не са налице основания за определяне на отговорността му по чл.55, ал.1, т.2 от НК, доколкото предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.142а, ал.1 от НК не се явява несъразмерно тежко. Посоченото обстоятелство обуславя намаляването на наказанието на този подсъдим от три на две години „лишаване от свобода“, в какъвто смисъл следва да бъде изменено решението на апелативния съд. С оглед намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.142 от НК, следва да бъде намалено и определеното на подсъдимите Х. и Р. по реда на чл.23 ал.1 от НК общо, най-тежко наказание измежду наложените им такива за отделните престъпления, което следва да бъде определено на 3 години за подсъдимия Х. и на 2 години за подсъдимия Р.. Както бе посочено, целите на наказанието в случая могат да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК спрямо тримата подсъдими, с максималния предвиден в закона изпитателен срок, в каквато насока следва да бъде коригиран постановеният съдебен акт. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354, ал.2, т.1 и т.3 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 15 от 08.07.2019г., постановена по внохд № 1537/18г. на Софийски апелативен съд, като: НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия З. П. Х. за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр. 1, вр. ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ от четири на три години и определеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание „лишаване от свобода“ от четири на три години, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването му за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия М. Н. Р. за престъплението чл.142, ал.2, т.2, пр. 1, вр. ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ от три на две години и определеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо наказание от три на две години „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването му за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д. Е. Д. за престъплението по чл.142а, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода“ от три на две години, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването му за срок от пет години считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.