Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 22.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 48 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на адв. И. И. в качеството му на защитник на осъдения И. С. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда № 260007/16.09.2021 г. по нохд № 20204340200066/2020 г. по описа на РС - Троян. В искането се твърди, че С. не е участвал в наказателното производство и делото е разгледано в негово отсъствие, въпреки че той е изявил желание да присъства в съдебно заседание и да сключи споразумение, след като възстанови щетите. Тази възможност не му е предоставена, тъй като компетентните органи не са установили местоживеенето му в Англия, където той отишъл да работи, за да спечели пари. Претендира да се възобнови наказателното производство, да се отмени влязлата в сила осъдителна присъда и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Изложени са и съображения за допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание осъденият И. С. и защитникът адв.И. поддържат депозираното искане по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в РС - Троян на 29.11.2022 г. т.е. в законния шестмесечен срок, считано от фактическото предаване на осъдения от британските на българските власти на 04.11.2022 г, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 260007/16.09.2021 г. по нохд № 20204340200066/2020 г. по описа на РС - Троян И. А. С. е признат за виновен в извършването на четири деяния, осъществяващи състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1 б. „Б“ и чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата не е протестирана/обжалвана и е влязла в сила на 02.10.2021 г. Видно от материалите по делото досъдебното производство е образувано с постановление от 13.05.2019 г. на прокурор от РП - Троян. На 16.05.2019 г., след като на С. е назначен служебен защитник, определеният от АК - Ловеч адв. Р. Г., той е привлечен лично в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, взета му е мярка за неотклонение подписка, непосредствено след което е разпитан. На 12.11.2019 г., в присъствието на адв. Г., С. е привлечен по окончателния вид на обвинението, като в последвалия разпит изрично е заявил, че не се признава за виновен, ще се възползва от правото си да не дава обяснение и не желае да му бъдат предявени материалите по разследването. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото, е образувано нохд № 20204340200066/2020 г. по описа на РС - Троян. По отношение на единия от съучастниците е постигнато споразумение, което с определение от 30.01.2020 г. е одобрено от съда. С разпореждане № 75/05.03.2002 г. делото е насрочено в разпоредително заседание на 08.04.2020 г., като призовката е получена на 10.03.2020 г. от бабата на С. - М. М.. С оглед обявеното с решение от 13.03.2020 г. извънредно положение, поради Ковид - 19, делото е насрочено за 03.06.2020 г., като призовката е получена лично от подсъдимия на 08.05.2020 г.. Той не се явил в проведеното съдебно заседание, като не е посочил уважителна причина за това, поради което не е даден ход на делото, изменена е мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ и е обявен за ОДИ. Видно от приложената по делото докладна записка, на 18.05.2020 г. С. е напуснал пределите на Република България през ГКПП Аерогара Варна и до предаването му от британските власти няма данни за последващо негово регистрирано влизане на територията на страната. След три проведени съдебни заседания, на които не е даден ход на делото, на 20.11.2020 г. след като на С. е назначен определеният от АК - Ловеч за служебен защитник адв.Д. П., разпоредителното заседание по отношение на подсъдимия е протекло при условията на чл.269, ал.3, т.4 б.„А“ от НПК. След още няколко съдебни заседания, за които подсъдимият е търсен многократно на декларирания лично от него адрес в [населено място], общ.Т., съдът е произнесъл посочената по-горе присъда. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт от РП - Ловеч е издадена Европейска заповед за арест, като на 19.10.2022 г. осъденият е задържан в Лондон, Англия и на 04.11.2022 г. е предаден на българските власти и е приведен в Затвора - Ловеч. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че И. С. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие, като е призован редовно два пъти, но не се е явил на проведеното на 03.06.2020 г. съдебно заседание. Действително присъдата е постановена в негово отсъствие, но това се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение - напуснал пределите на страната само десет дни след като лично е получил призовката за насроченото за 03.06.2020 г. съдебно заседание, без да посочи адрес за призоваване в Англия, т.е. местоживеенето му чужбина е останало неизвестно. След като С. е привлечен в качеството му на обвиняем, по силата на взетата на 16.05.2019 г. спрямо него мярка за неотклонение „подписка", той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т.е. очевидно е било намерението му да се укрие, въпреки че е имало висящ и неприключил наказателен процес. В случая е изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, но С. се е укрил, като е отишъл в чужбина, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на чл.269, ал.3, т.4 б.„А“ от НПК. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането следва да се остави без уважение. В частта, съдържаща оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, налага делото да бъде изпратено на АС - Велико Търново, който е компетентен да го разгледа на основание чл.424, ал.1 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения И. А. С. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда № 260007/16.09.2021 г. по нохд № 20204340200066/2020 г. по описа на РС - Троян. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд - Велико Търново по компетентност, с оглед произнасянето му по основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: