1 Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 26.03.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 678 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 29.07.2012г. по гр.д. № 618/2005г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, с което е оставено в сила решение от 08.01.2001г. по гр.д. № 5465/1996г. на Софийски районен съд, 48 състав в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху незастроената част от недвижим имот, представляващ парцел * от кв.* по плана на С., местн. „Ц.”, находящ се на [улица]. С определение № 567 от 09.11.2012г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречиe с Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК по въпроса за предпоставките и начина на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ когато е отчужден застроен имот, който след отчуждаването е бил пристроен и надстроен. Касационна жалба е подадена от ищеца В. Б. Х. чрез пълномощника му адв. С.. Според този жалбоподател решението е неправилно поради неправилно приложение на закона и противоречие с практиката на ВКС - Т. № 1/1995г. относно реституцията на имот, който след отчуждаването е бил надстроен и пристроен. Правилното прилагане на реституционния закон изисква на бившите собственици да бъде възстановен терена и изключва обособяване на ново УПИ от незастроената част, след като парцелът е в същия вид като при учредяване правото на строеж на Ж.. По тези съображения се иска отмяна на решението. Касационна жалба е подадена и от ищцата Е. И. К. чрез пълномощника й адв. Р.. Тази жалбоподателка също поддържа, че решаващият съд неправилно е приложил материалния закон при преценка на предпоставките на ЗВСОНИ за реституция на имота Изтъква, че както дворното място, така и сградата, построена преди отчуждаването, съществуват реално и затова следва да бъдат възстановени, без да се извършва преценка за обособяване на самостоятелен имот от свободната незастроена площ. Ответниците по касационните жалби, които са представлявани от адв. Г. поддържат, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице законовите предпоставки за реституция и евентуално, че са придобили собствеността на основание чл. 79, ал.2 ЗС чрез давностно владение в периода 1992-1998г. Останалите ответници не са взели становище. Н. другари на ищците - И. К. Д., Г. К. К. и С. Г. К. също не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 108 ЗС като въззивното производство се развива по чл. 218з ГПК/отм./ след частична отмяна от ВКС на предходно въззивно решение. Ищците са наследници на И. К. К. и В. К. К., които са притежавали дворно място в [населено място], на [улица], съставляващо понастоящем парцел * от кв.11, с построена в него сграда - работилница. Имотът е национализиран по З.. През 1956г. е учредено от държавата право на строеж върху терена на Ж. „К.”, която е изградила седеметажна жилищна сграда чрез надстрояване и пристрояване на съществуващата сграда в имота. Ответниците по иска са собственици на отделните апартаменти, изградени от Ж.. Те притежават нотариални актове за собственост на съответните обекти, заедно с идеални части от правото на собственост върху дворното място. Приетите експертизи установяват, че съществуващата в имота сграда на печатница „Р.” отчасти е съборена във връзка със строежа на сградата на Ж. и отчасти е вградена в новата сграда. Останалата свободна незастроена площ от парцела е * кв.м. и отговаря на изискването за минимална площ на парцел, но няма изискуемото лице. В полза на ищците е възстановена собствеността върху магазините в сградата, които съответстват на съществуващата в имота преди отчуждаването сграда - с решение № 1869 от 11.12.1997г. по гр.д. № 1233/1997г. на ВКС, ІVг.о. е уважен иск на ищците против [фирма] за предаване владението върху сграда с магазини на застроена площ * кв.м. в имот пл. № *, зона * на [улица] /с посочен съсед отгоре Ж. „К.”/. Прието е в мотивите, че извършените вътрешни преустройства, пристрояването и надстрояването с няколкоетажна жилищна сграда не са довели до създаване на нов обект на собственост, както и че тази част от сградата /магазините/ функционира самостоятелно. Също така с влязло в сила решение на Върховния касационен съд № 965 от 05.07.2007г. по гр.д. № 988/2006г. е уважен иск на ищците против етажните собственици в ЕС „К.” за собственост на две избени помещения в сградата. При първото касационно разглеждане на спора с решение №224 от 09.02.2005г. по гр.д. № 2717/2003г., на ІVг.о. на ВКС е оставено в сила решението на Софийски градски съд по гр.д. № 1567/2001г. за отхвърляне на исковете за застроената част от дворното място и е отменено същото решение по исковете за собственост на незастроената част от площта на парцел * от кв. *O. по плана на С., местн. „Г., зона *” и делото е върнато за ново разглеждане в тази отменена част. В мотивите на решението е прието за несъстоятелно становището на въззивния съд, че в полза на Ж. „К.” е прехвърлено правото на собственост върху имота по реда на чл. 29 и сл. П. /отм./ Изложени са подробни съображения, че на Ж. е учредено право на строеж съгласно чл. 38 П./отм./ и Указа за кооперативно и индивидуално жилищно строителство. Поради това съдът е приел, че етажните собственици - бивши член-кооператори в Ж. не се легитимират като собственици на земята и имотът подлежи на реституиране, ако съществува реално до размерите, в които е бил отчужден - чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ. Поради това са дадени указания за изследване квадратурата на отчуждения имот и установяване дали е останала свободна незастроена площ, която да се обособи като парцел. С оглед на това спорът след отменителното решение е концентриран именно върху въпроса следва ли да се възстанови собствеността върху незастроената част от имота и отговаря ли свободната площ на изискванията за самостоятелен парцел. В. съд в обжалваното решение е приел, че дворното място не съществува реално до размера на отчуждаването по смисъла на ЗВСОНИ. От една страна, след изграждането на сградата на Ж. дворното място има обслужващо значение по отношение на сградата. Позовал се е на чл. 15, ал.3 ЗС /сега отм./, че правото на строеж върху държавна земя включва и ползването на незастроената част от имота. От друга страна, установената от експертизите незастроена площ не отговаря на изискването на чл. 55, ал.3 ППЗТСУ/отм./ за граница с улична регулационна линия не по-малко от * метра. Съдът е посочил, че не може да приеме за лице на парцела външната линия на сградата откъм [улица], тъй като с влязло в сила решение е отречена реституцията върху застроената част от имота, независимо от това, че на ищците е възстановен обособен обект в сградата - магазините. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречие със задължителна практика на ВКС по въпроса за предпоставките и начина на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ върху имот, който е бил застроен, а след отчуждаването е надстроен и пристроен въз основа на учредено от държавата право на строеж. В Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК, т.А.1 се приема, че при отчуждаване на застроен имот, който впоследствие е пристроен и надстроен, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяването. Според т.А.2 при отчуждаване на незастроен имот, който след това е застроен, постройката придобива главно значение, а теренът - обслужващо. В този случай следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и чл. 15в, ал. 1 ЗС, според които правото на строеж върху държавна земя или държавен или общински парцел включва и ползването на незастроената част от земята. Затова в такава хипотеза собствеността не се възстановява. При частично застрояване на имота възстановяване се извършва ако от останалата незастроена част може да се обособи самостоятелен имот съобразно правилата на З.. По логиката на горните разрешения следва да се приеме, че в хипотеза на отчуждаване на дворно място със сграда и извършено след одържавяването пристрояване и надстрояване на тази сграда въз основа на учредено от държавата право на строеж, на възстановяване подлежи земята и първоначално съществувалата сграда, доколкото е налице като самостоятелен обект към момента на реституцията. Извършеното надстрояване не обуславя такава промяна в статута и предназначението на дворното място, която да е пречка за реституцията. Фактът, че в имота е надстроена и пристроена сграда с множество самостоятелни обекти в нея, които са собственост на трети лица, заедно с идеални части от правото на строеж върху земята, не лишава собственика на терена от неговото право, а има значение за начина на ползване на този терен. Лицата, които са придобили право на собственост върху самостоятелните обекти в надстроената и пристроена част въз основа на учреденото право на строеж, запазват припадащото се на апартаментите им право на строеж върху съответните идеални части от терена. Липсва основание, по силата на което в тази хипотеза държавата да запази правото на собственост върху терена, след като не притежава обект в сградата. Този начин на разрешаване на реституционния спор съответства най-пълно на целта на закона - да се възстанови отчужденото /терен и стара сграда/, доколкото съществува реално и същевременно гарантира в пълна степен и правата на третите лица, които са придобили самостоятелни обекти на правото на собственост в надстроената сграда. По отношение на ползването на дворното място приложение намира установеното в чл.64 ЗС правило. В същия смисъл за неприлагане на предвидените в чл. 15, ал.3 и чл. 15в, ал.1 ЗС последици спрямо собственици на отделни обекти в сградата и извършване на реституция на дворното място със запазване правото на строеж на третите лица, е Решение № 28 от 18.02.2013г. по гр.д. № 677/2012г. на ІІг.о., което настоящият състав възприема. По основателността на касационната жалба. Въз основа на горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.2, ал.3 ЗВСОНИ. В случая е безспорно, че от наследодателите на ищците е отчужден застроен имот и собствеността върху съществуващата преди одържавяването сграда е вече възстановена. Поради това на възстановяване подлежи и собствеността върху дворното място. Фактът, че е извършено пристрояване и надстрояване със самостоятелни обекти, които са собственост на трети лица, не е пречка за възстановяване на незастроената част от дворното място, заедно със съществувалата сграда. Ответниците не са били страни в производството по възстановяване на собствеността на бившата работилница и не са участвали в исковото производство, водено от ищците, спрямо лицата, в чието държане са били двата магазина. Те обаче са били ответници в производството по иска на ищците за собственост на две избени помещения в сградата /виж решението на ВКС ІІІг.о. по гр.д. № 988/2006г./ В това производство са обсъдени предпоставките за реституция на старата сграда и са събрани доказателства, че тя е била инкорпорирана в построената от Ж.”К.” сграда, поради което понастоящем съществува реално до размера на отчуждаването. Същите изводи /за запазване на старата сграда при новия строеж/ са потвърдени и от приетите пред въззивния съд експертизи. Ето защо, поддържаните от ответниците доводи за непротивопоставимост спрямо тях на реституцията на сградата, са несъстоятелни. Наведените съображения, че на Ж. „К.” е било прехвърлено правото на собственост върху имота, а не е учредено право на строеж върху държавна земя, не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство по аргумент на чл.218з ГПК/отм./. Те са разрешени в предходното отменително решение на ВКС, където изрично е прието, че сградата на Ж.”К.” е изградена въз основа на право на строеж, учредено съгласно чл. 38 П./отм./ и Указа за кооперативно и индивидуално жилищно строителство. Съдът е отхвърлил иска за реституция на дворното място като е приложил т.А.2 на Тълкувателно решение № 1/1995г., която се отнася за отчужден незастроен имот и е изследвал дали свободната от застрояване площ отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ. Доколкото в случая е безспорно, че отчужденият имот е бил застроен, а след одържавяването е пристроен и надстроен, то в тази хипотеза според т.А.1 на Тълкувателното решение се възстановява собствеността върху имота във вида, който е бил преди отчуждаването - т.е. върху дворното място и съществуващата преди одържавяването сграда, която е запазена като самостоятелен обект на собственост. Пристроената и надстроена част, включваща жилища, придобити от ответниците посредством Ж. „К.”, остава тяхна собственост, заедно с припадащите се на обектите идеални части от правото на строеж върху дворното място. Възражението на ответниците по иска за придобиване на дворното място по давност е изначало неоснователно. Съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ давностният срок за придобиване на имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г. А исковата молба е предявена по-рано - на 31.05.1996г. При тези изводи настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявената ревандикационна претенция спрямо незастроената част от имота. На основание чл. 271, ал.3 ГПК решението следва да се отмени и по отношение на необжалвалите другари на касаторите - И. К. Д., Г. К. К. и С. Г. К.. К. - ищци в процеса имат право на направените разноски за водене на делото, които възлизат на 2018лв. Водим от горното и на основание чл. 295, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 29.07.2012г. по гр.д. № 618/2005г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 108 ЗС досежно незастроената част от недвижим имот, представляващ парцел * от кв.*-О. по плана на [населено място], „Г., зона *” и вместо него постановява: ОСЪЖДА А. Т. Г., Б. Х. Н., Д. П. Л., Е. Г. Л., Д. И. В., Д. Г. Д., Г. А. А., Е. А. В., всички от [населено място], [улица], К. А. Р. от [населено място], [улица], И. В. И. от [населено място], ул.”д-р С. С.” № *, ап.*, Л. В. И. от [населено място], обл.С., [улица], З. П. В.-Д., И. Х. К., П. С. М., К. Х. К. от [населено място], [улица], М. Т. Д., Б. М. Д., Д. М. Д., тримата от [населено място], [улица], ет.*, ап.3, Н. П. Т., О. Т. К., П. В. Г., С. И. П., М. Г. Т., П. П. Р., Ю. П. П., Т. П. Д., С. Д. С., М. М. Н., Ж. Й. А., К. Ф. А.-Б., С. Ф. А.-Я. от [населено място], [улица] на основание чл. 108 ЗС да предадат на В. Б. Х., Е. И. К., И. К. Д., Г. К. К. и С. Г. К., всички от [населено място], [улица], незастроената част от площта на недвижим имот, съставляващ парцел * от кв. *-О. по плана на [населено място], местн. „Г., зона *”, целия с площ * кв.м., находящ се в [населено място] на [улица]. ОСЪЖДА А. Т. Г., Б. Х. Н., Д. П. Л., Е. Г. Л., Д. И. В., Д. Г. Д., Г. А. А., Е. А. В., К. А. Р., И. В. И., Л. В. И., З. П. В.-Д., И. Х. К., П. С. М., К. Х. К., М. Т. Д., Б. М. Д., Д. М. Д., Н. П. Т., О. Т. К., П. В. Г., С. И. П., М. Г. Т., П. П. Р., Ю. П. П., Т. П. Д., С. Д. С., М. М. Н., Ж. Й. А., К. Ф. А.-Б., С. Ф. А.-Я. да заплатят на В. Б. Х. и Е. И. К. сумата 2018 /две хиляди и осемнадесет/ лв. разноски за три инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: