О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 410 гр.София, 25 май 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 192/ 2022 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 341 от 30.09.2021 г. по гр.д.№ 576/ 2021 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 5981/ 2020 г., по предявения от И. Т. А. против жалбоподателя иск е признато за установено съществуването на вземане на И. А. срещу Е. Г. в размер 15 000 лв главница -неплатено задължение по запис на заповед от 02.01.2018 г., с падеж 02.04.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 718/ 12.03.2020 г. по ч.гр.д.№1360/ 2020 г. на Бургаски районен съд, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата и е разпределена отговорността за разноските в производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени в следния смисъл: общо ли е оспорването на записа на заповед, когато при предявен срещу издателя иск за съществуване на вземането по записа в отговора срещу исковата молба той посочи конкретната причина за издаване на ценната книга; този иск може ли да бъде уважен, без да бъде изследвано съществува ли между страните каузално правоотношение и каква е неговата връзка с менителничния ефект; коя страна носи тежестта да докаже съществуването на каузалното правоотношение; длъжен ли е съдът да изследва наличието на такова, ако някоя от страните по делото е въвела такова твърдение; какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск за съществуване на вземане по запис на заповед, когато за него е издадена заповед за изпълнение. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това като основание за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на това решение, поради грешка в преценката на съда дали оспорването на записа на заповед е общо и как се разпределя доказателствената тежест относно наличието на каузално правоотношение. Ответната страна И. А. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Поддържа, че въпросите на касатора касаят правилността на обжалваното решение - възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и обсъждането на доказателствата, но не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Освен това заявява, че няма доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по разрешаването на въпросите. Излага и доводи за правилност на обжалвания акт. Жалбата е допустима, а са налице и основанията за допускане на касационното обжалване. За да уважи предявения иск, окръжният съд е констатирал, че през 2018 г. ответникът работил в дружеството „Алексиев - 76“ ЕООД, чиито управител и едноличен собственик на капитала бил ищецът. На 02.01.2018 г. ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата 15 000 лв, платима без протест и разноски и без предявяване, на 02.04.2018 г. в [населено място], [улица]. За вземането по записа била издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение, но ответникът възразил срещу нея и бил предявен иск за установяване на вземането. Този иск бил оспорен с доводи, че ищецът никога не е давал сума в размер на 15 000 лв в заем; че ответникът е работил във фирмата на ищеца като търговски представител и че в края на 2017 г. ищецът поискал от всички 10 човека, които работят със стока и пари, да подпишат запис на заповед за определена сума пари с цел защита на работодателя, ако някой не му отчете сумите; че той и съпругата му, работеща при същия работодател, били заплашени с уволнение, ако не подпишат заповедта. Съдът приел възраженията за недоказани от свидетелските показания по делото. Посочил, че от тях е видно, че ответникът не се е занимавал с отчитане на средства, а само с приемане на заявки и търсене на клиенти, поради което не би могло да му бъде търсена имуществена отговорност в тази връзка. Нямало и доказателства за факта на заплашването, свидетелката, която го потвърждавала, не била очевидец, а от показанията на другия свидетел не можело да се направи категоричен и безпротиворечив извод ,че ответникът е подписал ценната книга само и единствено поради отправената заплаха за уволнение. Налице били и свидетелски показания в обратния смисъл, че работници от дружеството не били заставяни да подписват запис на заповед. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел основателност на иска, като посочил, че в отговора на исковата молба ответникът е направил общо оспорване на записа на заповед: че не са налице данни за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди, причинени на работодателя му – „Алексиев 76“ЕООД, чийто управител бил ищецът. При така направеното общо оспорване поемателят не бил длъжен да сочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и съществуване на вземане по каузално правоотношение. В отговора било въведено и абсолютно възражение, почиващо на самото менителнично задължение. Твърдението, че при издаването на записа ответникът бил заплашен от ищеца, че ако не подпише ефекта, ще бъде уволнен, било такова за порок във волята. Твърдяла се унищожаемост на едностранната сделка поради заплашване по смисъла на чл.30 ЗЗД, във вр.чл.44 ЗЗД. Твърденията обаче останали недоказани от свидетелските показания по делото, а дори да били доказани, заплахата с уволнение не можело да внуши основателен страх по смисъла на закона. При тези мотиви на инстанцията по същество, първият поставен от касатора правен въпрос /общо ли е оспорването на записа на заповед, когато при предявен срещу издателя иск за съществуване на вземането по записа в отговора срещу исковата молба той посочи конкретната причина за издаване на ценната книга/ обуславя обжалваното решение. Съдът е намерил направеното от ответника оспорване за общо, макар да е посочено от ответника конкретно правно отношение, в обезпечение на което записът на заповед е издаден. Основателно касаторът поддържа, че противоположното разбиране е застъпено в соченото от него решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 1484/ 2015 г., поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалите въпроси ще бъдат разгледани като касационни доводи при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 341 от 30.09.2021 г. по гр.д.№ 576/ 2021 г. Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 300 лв /триста лева/, в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: