Р  Е Ш Е Н И Е                                         №209                      София, 29.04.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                            ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                   ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1048 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на И. Д. И. и по касационна жалба на Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. против решение № 80 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х. в частта, с която е намалено извършеното с нотариален акт № 24, том, ІІІ, н.д. № 790/1974 г. от Д. В. У. , починал на 11.12.2001 г. в полза на И. Д. И. дарение на втори жилищен етаж със самостоятелен вход от север и с едно избено помещение със североизточно изложение от триетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХVІІІ-265, кв.172-а по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 90/1971 г., който парцел **** отреден за дворище пл. № 265 от 358 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от описания парцел, както и гараж, построен в северозападната част на парцела, със сумата от 24 166.05 лв.; И. Д. И. е осъден да заплати на основание чл.36, ал.1 от ЗН на Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. поотделно сумата от по 8055.35 лв. за допълване запазената част на наследодателката им З. Д. Д. , починала на 29.04.2002 г. от наследството на Д. В. У. и В. С. У. , ведно със законната лихва от влизане на решението в сила и е отхвърлен иска за делба на втори жилищен етаж и гараж в северозападната част на парцела. В касационната жалба на И. Д. И. са наведени доводи, че при определяне на наследствената маса съдът не е включил всички имущества, принадлежали на Д. У. , като в тази връзка не се е съобразил с указанията в отменителното касационно решение № 1201/30.12.2008 г. по гр.д. № 3892/2007 г., ВКС, ІІІ г.о., поради което неправилно е определил сумата, която следва да се заплати съгласно чл.36, ал.2 ЗН. В касационната жалба на Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. също са наведени доводи за неправилно определяне размера на наследствената маса, а съответно и на стойността, с която е накърнена запазената част на наследодателката им З. Д. Д. , както и за неправилно приложение на чл.36, ал.2 ЗН. С определение № 1* от 18.12.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част с оглед необходимостта да се прецени допустимостта на съдебното решение, в което е налице общо произнасяне въпреки сезирането с два иска – за възстановяване запазената част от наследството на В. С. У. и за възстановяване на запазената част от наследството на Д. В. У. , както и поради противоречие на изводите на въззивния съд при формиране на наследствената маса относно наследството на Д. В. У. с тези по решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 240/2003 г. на ВКС, І г.о., съгласно което при образуване на наследствената маса следва да се включи стойността на всички имущества, които не са предмет на общи или частни разпореждания, докато в случая при образуване наследствената маса от имуществото на Д. В. У. не са включени част от правата, придобити по наследство от съпругата му В. С. У. Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Закона за наследството при регламентацията им /чл.28 и чл.29/ да употребява изразите “част от наследството” и “част от имуществото на наследодателя. Начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл.31 от ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл.31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл.32 – чл.35 от ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл.36 от ЗН. В диспозитива на съда следва да намери отражение формираната воля с каква сума се намалява всяко от извършените от всеки от наследодателите безвъзмездни разпореждания – завет/и и/или дарение/я и каква е правната последица от това – отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението /т.е. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към моментна на намаляването. Когато има повече от едно безвъзмездни разпореждания в полза на различни лица, се преценява дали спрямо всяко от тях е налице изискването на чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследството под опис. Във всички случаи съдът отчита и тези разпореждания при преценка с каква сума следва да бъде намалено всяко от разпорежданията в зависимост от различните хипотези на чл.32 – 35 ЗН, независимо, че искът спрямо някой от облагодетелстваните е неоснователен, поради липса на предпоставката по чл.30, ал.2 ЗН. В настоящия случай, видно от мотивите на въззивното решение съдът е разгледал исковете за възстановяване на запазената част от наследството на В. С. У. и от наследството на Д. В. У. , формирал е воля какво е цифровото изражение на накърнението на запазената част за всяко от наследствата и за приложение на чл.36, ал.2 ЗН, но не я е отразил по надлежен начин в диспозитива на съдебното решение. След като волята на съда може да бъде установена при тълкуване на решението, то същото е валидно, а след като е формирана воля по предявените искове – и допустимо, поради което следва да се прецени неговата законосъобразност. Предмет на произнасяне в допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение са исковете на Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. за възстановяване на запазената част на наследодателката им З. Д. Д. , накърнена чрез извършените от Д. В. У. и В. С. У. дарения в полза на И. Д. И. с нотариален акт № 24 от 4.06.1974 г., том ІІІ, дело № 790/1974 г., като въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на наследодателката З, накърнена чрез извършените от Д. В. У. и В. С. У. полза на Д. И. И. с нотариален акт № 9 от 11.04.1996 г., том ІV, дело № 13215/1996 г. е влязло в сила като необжалвано. Не се спори, че в наследството и на двамата наследодатели са останали земеделски земи, както и че същите не са имали задължения. Основните спорни въпроси относно притежанието от наследодателите на права в собствеността на мансардния жилищен етаж, гараж – източен с площ 33 кв.м., гараж – среден с площ 20 кв.м., жилищен етаж с площ 97 кв.м. и масивна жилищна сграда и дворно място в с. К. са разрешени с влязлото в сила въззивно решение в частта, с която същото не е допуснато до касационно обжалване, с което мансардния жилищен етаж и гаражите са допуснати до съдебна делба и е отхвърлен иска за делба на дворното място и сградата в с. К.. Остойностените към момента на отриване на наследството активи в наследството на В. С. У. са както следва: земеделски земи за 8355 лв., 1/3 ид.ч. от трите гаража за 5424 лв. и 1/3 ид.ч. от жилището над гаражите за 6469 лв. и 1/6 ид.ч. от мансардния етаж за 8592 лв. или чистия актив на наследството й е 28840 лв. Като се прибави стойността на извършеното през 1974 г. дарение на ½ ид.ч от втория жилищен етаж в полза на И. И. за 22446 лв. и през 1996 г. на ½ ид.ч. от първия етаж в полза на Д. И. за 18276.50 лв., стойността на наследствената маса е 69562.50 лв. Разполагаемата и запазените части на наследниците – съпруг и две деца – съгласно чл.29, ал.3, изр.трето, предл.второ ЗН е ¼ или стойностното им изражение е 17390.63 лв. От чистия актив на наследството наследодателката на ищците е получила имущество на стойност 9613.33 лв. или запазената й част е накърнена със 7777.30 лв. В настоящия случай наследодателката В е извършила две дарения по различно време, а следователно възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл.33 ЗН – като се започне от последните дарения /т.е. тези които са най-близко по време към момента на откриване на наследството/ и се върви последователно към предшестващите. Последно по смисъла на чл.33 ЗН е дарението в полза на внучката Д. И. от 1996 г. Последната обаче не е сред призованите към наследяване наследници по закон и за да се упражни спрямо нея правото на възстановяване на запазена част е необходимо съгласно чл.30, ал.2 ЗН наследството да е прието под опис. По делото не се твърди и не се доказва да е изпълнено това изискване. Това дарение е на стойност достатъчна за възстановяване на запазената част, от което следва, че дарението от 1974 г. в полза на И. И. е извършено от разполагаемата част на наследодателката и съответно от него не може да се възстановява накърнена запазена част. След като спрямо лицето в чиято полза е извършено накърняващото запазената част дарение не е налице предпоставката на чл.30, ал.2 ЗН, то следва, че предявения иск е неоснователен. Чистият актив на наследството на Д. В. У. се образува, както следва: земеделски земи за 34380 лв., 1/6 ид.ч. от мансардния етаж за 8592 лв., 1/3 ид.ч. от трите гаража за 5424 лв., 1/3 ид.ч. от жилищен етаж над гаражите за 6469 лв., както и получените по наследство от съпругата му В. У. 1/3 ид.ч. от земеделските й земи за 2785 лв., 1/9 ид.ч. от трите гаража за 1808.22 лв., 1/9 ид.ч. от жилището над гаражите за 2156.33 лв. и 1/18 ид.ч. от мансардния етаж за 2864.22 лв. или общо 64478.77 лв. Като се прибави мислено стойността на дарението от 1974 г. за ½ от втория етаж за 22446 лв. и от 1996 г. за ½ ид.ч. от първия етаж за 18276.50 лв., стойността на наследствената маса е 105201.27 лв. Разполагаемата и запазените части на двамата низходящи е по 1/3 съгласно чл.29, ал.1 ЗН, като стойностното им изражение е 35067.09 лв. От чистия актив на наследството наследодателката на ищците е получила 32239.39 лв. или запазената й част е накърнена с 2827.70 лв. С оглед изложеното по-горе и съобразно правилото на чл.33 ЗН възстановяването на запазената част следва да стане чрез намаляване на последното дарение, т.е. това извършено през 1996 г. в полза на Д. И. , но след като наследството не е прието по опис, правото на възстановяване на запазената част не може да й бъде противопоставено съгласно чл.30, ал.2 ЗН и съответно предявеният иск е неоснователен. В обобщение следва, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото съдът не е изследвал настоящата стойност на дарените имоти, чрез която се осъществява обезвъзмездяването по чл.36 ЗН и неправилно е приложил материалния закон, намалявайки дарение, извършено от разполагаемата част на наследодателите. В касационната жалба на И. И. обаче липсват доводи в тази насока, а развитите твърдения са, че неправилно са определени сумите, с които следва да бъде намалено направеното в негова полза дарение и съответно сумите, които следва да заплати за възстановяване запазената част на наследодателката на ищците. Тъй като съгласно чл.290, ал.2 ГПК касационният съд преценява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания, то въпреки извода за неоснователност на иска, следва да отмени въззивното решение само в атакуваната му от И. И. част и съобразно изразената от касатора воля да постанови друго за намаляване извършените от В. У. и Д. У. дарения на по ½ ид.ч. от втория жилищен етаж, съответно със сумата 7777.30 лв. /за която липсват твърдения в касационната жалба/ и сумата 2463 лв. /с колкото И. И. твърди в касационната жалба, че е накърнена запазената част на З. Д. от наследството на Д. У. /, с които да се възстанови запазената част на З. Д. , като И. Д. И. да заплати на С. Д. П., В. Д. М. и Д. Д. Д. съответно по 2592.43 лв. и по 821 лв., на основание чл.36, ал.2 ЗН. Въззивното решение в частта, с която е постановено задържане на имота от надарения и е отхвърлен иска за делбата му следва да бъде оставено в сила. Доколкото по същество основателна се явява касационната жалба на И. Д. И., то С. Д. П., В. Д. М. и Д. Д. Д. следва да му възстановят направените по повод обжалването разноски в размер на 2250 лв. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 80 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х. в частта, с която е намалено извършеното с нотариален акт № 24, том, ІІІ, н.д. № 790/1974 г. от Д. В. У. , починал на 11.12.2001 г. в полза на И. Д. И. дарение на втори жилищен етаж със самостоятелен вход от север и с едно избено помещение със североизточно изложение от триетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХVІІІ-265, кв.172-а по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 90/1971 г., който парцел **** отреден за дворище пл. № 265 от 358 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от описания парцел, както и гараж, построен в северозападната част на парцела, със сумата от 24 166.05 лв.; И. Д. И. е осъден да заплати на основание чл.36, ал.1 от ЗН на Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. поотделно сумата от по 8055.35 лв. за допълване запазената част на наследодателката им З. Д. Д. , починала на 29.04.2002 г. от наследството на Д. В. У. и В. С. У. , ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. НАМАЛЯВА по предявения от Д. Д. Д., С. Д. П., двамата от гр. Х., ул.”Б” № 59, ет.3 и В. Д. М., гр. Х., ул.”Д” № 47, ет.1, ап.2 против И. Д. И., с. К., област Х. иск по чл.30 ЗН, извършеното с нотариален акт № 24, том, ІІІ, н.д. № 790/1974 г. в полза на И. Д. И. дарение на втори жилищен етаж със самостоятелен вход от север и с едно избено помещение със североизточно изложение от триетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХVІІІ-265, кв.172-а по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 90/1971 г., който парцел **** отреден за дворище пл. № 265 от 358 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от описания парцел, както и гараж, построен в северозападната част на парцела, както следва: със сумата 7777.30 лв., представляваща накърнената запазена част на З. Д. Д. , починала на 29.04.2002 г. от наследството на В. С. У. , починала на 28.01.2002 г. и със сумата от 2463 лв., представляваща накърнената запазена част на З. Д. У. , починала на 29.04.2002 г. от наследството на Д. В. У. , починал на 11.12.2001 г. ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с. К., област Х. да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, С. Д. П., ЕГН **********, двамата от гр. Х., ул.”Б” № 59, ет.3 и В. Д. М., ЕГН **********, гр. Х., ул.”Д” № 47, ет.1, ап.2, на основание чл.36, ал.2 ЗН следните суми: по 2592.43 лв. на всеки /общо 7777.30 лв./ за възстановяване на запазената част на З. Д. Д. , починала на 29.04.2002 г. от наследството на В. С. У. , починала на 28.01.2002 г. и по 821 лв. на всеки /общо 2463 лв./ за възстановяване на запазената част на З. Д. Д. , починала на 29.04.2002 г. от наследството на Д. В. У. , починал на 11.12.2001 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х. в частта, с която е постановено надарения И. Д. И. да задържи имота съгласно чл.36, ал.2 ЗН и е отхвърлен иска за делба на втори жилищен етаж и гараж в северозападната част на урегулирания поземлен имот. ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, С. Д. П., ЕГН **********, двамата от гр. Х., ул.”Б” № 59, ет.3 и В. Д. М., ЕГН **********, гр. Х., ул.”Д” № 47, ет.1, ап.2 да заплати на И. Д. И., ЕГН **********, с. К., област Х. разноски за касационното производство в размер на 2250 лв. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: