О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 София, 17.02.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 2465/2016 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 233 от 19.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 207/2016 г. на Бургаски апелативен съд. Ответниците по частната жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване при спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поставил въпросът „ Допустимо ли е изменение чрез преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно по търговски спор след срока на подаване на допълнителна искова молба”.По този въпрос касаторът е посочил, че с постановеният съдебен акт, съдът е разрешил правният въпрос в противоречие с изброени актове на ВКС, които страната е обобщила като правен извод изразен в това, че винаги е налице правен интерес от изменение на установителния иск по чл.422 ГПК в осъдителен, в хипотеза когато, изпълнителното основание е обезсилено и отменено, без оглед на причините за това. Касаторът е развил подробни съображения относно приложимостта на чл.214, ал.1 ГПК и по отношение на търговските спорове, с оглед въведената с чл.372,ал.2 ГПК преклузия. Посочена е и практика на ВКС, съдържаща изводи относно това, че процесуалните преклузивни срокове относно изменението на иска се отнасят само до промяна на неговото основание. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по същият въпрос, обосновано с необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл.372, ал.2 ГПК в хипотеза на отмяна на заповедта за изпълнение при висящо производство по предявен иск по чл.422 ГПК, с оглед срока за преминаване от установителен към осъдителен иск. Поставеният въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е пряко относим към решаващите мотиви на въззивният съд. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като изброената практика на ВКС, задължителна за съдилищата, поради това, че е постановена по реда на чл.290 ГПК респ. чл.274, ал.3 ГПК, не съдържа пряко разрешение на поставения въпрос. Касаторът, обаче е обосновал наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед мотивираната от него необходимост на тълкуване на съотносимостта на нормата на чл.214, ал.2 ГПК спрямо указаните в чл.372, ал.1 ГПК срокове. С оглед изложеното се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. С определение № 715 от 10.12.2015г. по ч.т.д. №3160/15г. на ВКС, ІІ т.о./ е формирана задължителна практика по въпроса – за възможността да се допусне увеличение само на размера на иска, извън срока за подаване на допълнителна искова молба по търговски спорове. Съставът е изложил мотиви за това, че законодателят е направил разлика между искането за изменение на основанието или петитума на иска и това да бъде увеличен или намален само неговия размер.Мотивиран е изрично извод, че преклузията на чл.372, ал.2 ГПК не е относима към искането за изменение само на размера на иска. Посочено е, че същото е относимо и към преминаването от установителен към осъдителен иск и обратно. Извеждането на това изменение на иска – в размера, респективно в преминаване от установителен към осъдителен иск – в отделна категория, с оглед установяване на по-благоприятни процесуални срокове за предприемането им е пряко свързана с правната характеристика на тези изменения, които не определят защита на ответника, различна от тази, която той вече е предприел. Или в тези хипотези и при търговските спорове, няма основание да бъде приета неприложимост на разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК. Т.е. търговецът би бил ограничен със сроковете по чл.372, ал.2 ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска си, но не и при увеличение на иска, респ. при преминаване от установителен към осъдителен иск, тъй като тези изменения не предполагат защита, различна от предприетата от противната страна, в което се състои правният смисъл на изискването на нормата - изменението да бъде заявено най късно с допълнителната искова молба. Още повече, че в хипотеза на чл.422 ГПК допустимостта на търсената защита чрез установителен иск е пряко обвързана със съществуването на заповедта за изпълнение, като определяща правният интерес от иска, тъй като с неговото уважаване тази заповед ще произведе своите правни последици. Нейната липса – поради отмяната й, респективно обезсилването й, прави неефективна защитата чрез установителен иск и предполага предявяване на осъдителен, чрез който да бъде удовлетворено накърненото право. В този смисъл е и константната изброена от касатора практика на ВКС. В разглежданото определение № 715 от 10.12.2015г. по ч.т.д. №3160/15г. на ВКС , ІІ т.о./ съдът е цитирал определение № 112/10.02.2014 по ч.т.д. №3791/13г. на ВКС, ІІ т.о./ на същият съдебен състав/, за което е посочил, че е формирана практика относима не само към увеличение на иска по търговски спорове, но и по разглеждания с настоящето определение въпрос. Същото определение е посочено и от въззивният състав. Следва да се отбележи, обаче, че с това определение /№112/14г./ не е допуснато касационно обжалване т.е. с него не е формирана практика по въпроса. С оглед отговора на поставения правен въпрос се налага извод, че решаващият състав е мотивирал неправилен извод относно процесуалната възможност за приложение на разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК и спрямо делата по търговски спорове, когато изменението на иска е предприето във връзка с преминаване от установителен към осъдителен иск. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, както и определението на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 233 от 19.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 207/2016 г. на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 233 от 19.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 207/2016 г. на Бургаски апелативен съд. и потвърденото с него определение от 01.06.2016 г. по т. д. № 187/2014 г. на Бургаски окръжен съд и ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивната част на определението. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :