1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 220 СОФИЯ, 04.12.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2602/2015 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. К. А. А. е подал молба с вх. № 3917 от 01.04.2015 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1355 от 17.11.2011 г. по в.гр.д. № 1579/2011 г. на Варненския окръжен съд. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Подържа, че са налице нови писмени доказателства, доказващи по несъмнен начин факта, че извършените от ответната страна строежи в съсобствения имот са незаконни, както и че районът, в който се намира строежът, е свлачищен и строителството е в нарушение на Наредба № 12 от 2001 г. за Проектиране, изпълнение на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищните райони. В подкрепа на твърденията си представя Писмо изх.№ АГУП-14003368 от 20.03.2015 г., издадено от [община], район ”Приморски”, и Становище от 23.04.2002 г. на [фирма]- Варна относно състоянието на терена в свлачищно отношение в парцел 3565а в кв.2 по плана на КК” Чайка”- [населено място]. В писмен отговор ответниците по молбата за отмяна А. Т. М. и Й. П. М. изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, е потвърдено решение № 2212 от 18.05.2011 г. по гр.д. № 7204/2010 г. на Варненския районен съд, с което молителят К. А. А. е осъден да заплати на А. Т. М. и Й. П. М. сумата 971.88 лв., представляваща припадащата се на К. А. съобразно правата му в съсобствеността 1/16 ид. част от сторените от А. и Й. М. разходи за съсобствения недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2573.188 по кадастралната карта на [населено място], КК ”Чайка”, изразяващи се в извършени в периода 2001-2002 г. укрепителни мероприятия за запазване на имота. Прието е, че имотът се намира в свлачищен район, при силна денивелация, което е довело до необходимост от укрепването му. При разглеждане на делото в двете инстанции молителят е подържал, че не дължи заплащане на съответната част от направените от ищците разноски за укрепване на терена, тъй като строителството е извършено без необходимите строителни книжа и разрешения и в нарушение на Наредба № 12 от 2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищните райони и на Заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на МРРБ, с която е наложена строителна забрана в терените под пътя Варна- Златни пясъци, където се намира съсобствения имот. Тези доводи са намерени са неоснователни от въззивния съд по съображения, че реализираните мероприятия попадат в хипотезата на чл. 147 ЗУТ и за тях не се изисква строително разрешение. Като насочени към укрепване на имота те съответстват на дадените от „Г.” указания. Според разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но страната не е знаела за тях, или новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които тя е твърдяла, но поради липса на документи не е успяла да докаже. Представените с настоящата молба за отмяна писмени доказателства не са новооткрити по смисъла на закона. Становището от 23.04.2002 г. на [фирма]- Варна относно състоянието на терена в свлачищно отношение в парцел 3565а в кв.2 по плана на КК ”Чайка”- [населено място], в което се съдържат данни, че имота попада под действието на строителната забрана, наложена със Заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на МРРБ, е представено при разглеждане на делото пред първата инстанция и е взето предвид от въззивната инстанция при постановяване на решението. Съдът се е позовал на това писмено доказателства за да обоснове извода си, че извършените в имота СМР са насочени към укрепване на имота и предпазването му от погиване и са в съответствие със становището на [фирма]. Другото представено с молбата за отмяна писмено доказателство- писмо от [община], район „Приморски” от 20.03.2015 г., не сочи на факти и обстоятелства, които да не са били известни на съда и на страните при постановяване на решението. Обстоятелството, че строителството на вилната сграда в поземлен имот 3565 А по плана на КК „Чайка” е извършено без разрешение за строеж и без необходимите строителни книжа, и че поради това има подадено заявление за узаконяването му, е установено по делото с други писмени доказателства- конструктивна експертиза за узаконяване на вилната сграда в имота. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. А. А. с вх. № 3917 от 01.04.2015 г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение № 1355 от 17.11.2011 г. по в.гр.д. № 1579/2011 г. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: