1 Р Е Ш Е Н И Е № 336 София, 14 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1503/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби, срещу въззивно решение, постановено по внохд № 92/11г. по описа на Апелативен съд-София, както следва: -жалба от гражданския ищец Е. Д., чрез повереника му адв. С., с оплакване за явна несправедливост на присъденото обезщетение.Искането е за увеличаване на последното; -жалба от адв.М., защитник на подсъдимите К. С., Р. А. и С. А., с която се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК, респективно се правят искания в условията на алтернативност. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Повереникът на гражданския ищец поддържа, депозираната от негово име жалба, като изразява становище, че присъдените обезщетения не отговарят на критериите за справедливост и не обезщетяват в достатъчен обем претърпените болки и страдания.Моли за промяна на въззивното решение с увеличаване размера на обезщетенията.По отношение жалбата на подсъдимите изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Адвокат М., който е защитник на тримата подсъдими, моли за уважаване жалбата на подзащитните му.Твръди, че има допуснати нарушения на процесуалните правила още при изготвянето на обвинителния акт, като е налице противоречие между диспозитив и мотиви, сочещо на едно неясно обвинение.Също така се позовава на липсата на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка, в резултата на невярна оценка и игнориране на част от доказателствата.Твърди, че подсъдимите не са осъществили инкриминираното им престъпление, тъй като деянието не е завършило с лишавате от свобода на пострадалия. Моли делото да бъде върнато за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Всички подсъдими се присъединяват към становището, изразено от защитата им. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 10.12.2010г., постановена по нохд №1326/09г., СГС, НО, 6 състав е признал подсъдимите К. Т. С. и Р. С. А. за виновен в това, че на 12.02.2008г. около 02,00часа, от барака, находяща се в [населено място], обл.Софийска, в съучастие като съизвършители отвлекли Е. Д. с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2 пр.1, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.54 от НК ги е осъдил на три години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимите К. С., Р. А. и С. А. са признати за виновни в това, че на 12.02.2008г. в [населено място],[жк], в съучастие помежду си като съизвършители причинили на Е. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в хематом на десния бъбрек, която му е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, а подс.С. - и за това, че е причинил и счупване на челната кост, с проникване в челния синус, което му е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2, пр.5, алт.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК са осъдени на по две години лишаване от свобода за всеки един от тях. На основание чл.23 от НК, съдът е наложил едно общо и най-тежко наказание на подсъдимите К. С. и Р. А. от по три години лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК изпълнението на наложените наказание е отложено за срок от пет години по отношение на подс.К. С. и Р. А., и четири години за подс.С. А.. Тримата подсъдими са осъдени за заплатят на гражданския ищец Е. Д. сумата от 5000лева, обезщетение за причинените му с деянието по пункт втори неимуществени вреди, а подс.К. С. и Р. А. сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по пункт първи, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. С горепосочената присъда, първата инстанция се е произнесла по деловодните разноски и държавни такси. С въззивно решение № 66 от 25.02.2011г., постановено но внохд № 92/2011г., Софийският апелативен съд, НО, V състав е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба на подсъдимите и на гражданския ищец са неоснователни. В жалбата на тримата подсъдими се сочат всички касационни основания, като изключително лаконично са развити оплакванията. На първо място се правят възражения за нарушения на процесуалните правила.Твърди се, че е налице противоречие още в обвинителния акт между фактите и правната квалификация.Тази проблематика е била поставена на вниманието на апелативния съд, който преди да се произнесе по същество, правилно е разгледал възраженията за допуснати процесуални нарушения. Изключително подробно, с необходимата задълбоченост съдът е обсъдил посоченото възражение както в контекста на приетото от органите на досъдебното производства, така и от първостепенния съд/лист 3 от въззивното решение/.Внимателният прочит който е направен от съда е обусловил и правилни изводи, а именно, че няма допуснато нарушение на досъдебното производство, че първоинстанционният съд е бил ограничен в рамките на подържаното от прокуратурата обвинение както и въззивната инстанция пред която делото се е развило само по жалба на подсъдимите, което обективира невъзможност за утежняване на положението им. Мотивите на съда са много подробни, споделят се от настоящата инстанция и са в достатъчна степен изчерпателни, което изключва необходимостта от преповтарянето им. На следващо място, се релевират доводи за процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата.В тази връзка следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд.Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, апелативният съд е дал своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. Въззивната инстанция е направила самостоятелен доказателствен анализ, който сочи на една задълбоченост в оценъчната дейност, осъществена с необходимата прецизност. При оценката на доказателствената съвкупност съдилищата не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което не са налице недостатъците, сочени от касаторите. В жалбата на подсъдимите се сочи и нарушение на материалния закон, като основание за атакуване на въззивното решение.Твърди се, че квалификацията по чл.142 от НК е неправилна, тъй като деянието не е довършено.Освен законодателните промени, които са били отчетени от решаващите съдилища, въззивната инстанция е изложил убедителни правни аргументи, за да приеме, че подсъдимите К. С. и Р. А. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.142 от НК.Твърденията на защитата за недовършеност на престъплението не са подкрепени с убедителни правни аргументи.Предходната инстанция е изследвала всички елементи от обективната и субективна страна на горепосоченото престъпление, като ги е обсъдила от една страна в контекста на установената за приета фактология, а от друга съобразно трайната практика на ВКС.Престъплението на тези двама подсъдими е било довършено с принудителното напускане на мястото, където се е намирал пострадалият, с потегляне на автомобила от [населено място].В акта си съдът обстойно е осъдил и субективната страна на престъплението, мотивите по който въпрос се възприемат за правилни от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че въззивният съдебен акт е в унисон с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК.Съдът е обсъдил всички доводи на страните, като аргументацията му изцяло се споделя от настоящата инстанция. На последно място, подсъдимите възразяват за явна несправедливост на наказанията.Тези доводи, не са подкрепени с аргументация както в жалбата, така и в съдебно заседание, поради което не биха могли да бъдат предмет на обстоен анализ от настоящата инстанция.Независимо от това следва да се отбележи, че решаващите съдилища вярно са индивидуализира относимите към наказанието смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, преценени в контекста на степента на обществена опасност на деянието и подсъдимите, при което са наложили законосъобразни и справедливо определени наказания, които са съответни и на целите по чл.36 от НК. Във връзка с жалбата на гражданския ищец следва да се отбележи, че същата е неоснователна.Твърденията за явна несправедливост на присъдените обезщетения е неоснователен довод, тъй като предходните инстанции правилно са определили обема на претърпените болки и страдания по двете обвинения и в тези рамки са определили по справедливост размера на присъдените обезщетения.Не се сочат от касатора обстоятелства, които да дават основание за увеличаване размера на присъдените обезщетения. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като жалбите на всички касатори са неоснователни. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 66 от 25.02.2011г., постановено по внохд № 92/2011г. по описа на Софийски апелативен съд, НО- V състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: