Р Е Ш Е Н И Е № 474 гр.София, 07.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Лидия Стоянова 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1412 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения А. Р. М. за възобновяване на производството по н. ч. д. № 117/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд. Твърди се съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, в частта, с която общото наказание по съвкупност от осем години лишаване от свобода е увеличено с една година, на основание чл. 24 НК. Направено е искане за намаляване на наказанието до размера от осем години лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. С.) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не е допуснато съществено нарушение. Съдът правилно е приложил чл. 24 НК, отчитайки множеството предходни осъждания на М.. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение № 155 от 9.04.2012 г. по н. ч. д. № 177/2012 г. Русенският окръжен съд е групирал девет осъждания на М.. Една от формираните групи е обхващала присъда № 130 от 2.05.2011 г. по н. о. х. д. № 938/2011 г. на Софийския градски съд, с която е наложено наказание от четири години лишаване от свобода за престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4 НК и присъда № 37 от 3.08.2011 г. по н. о. х. д. № 412/2011 г. на Русенския окръжен съд, с която е наложено наказание от осем години лишаване от свобода за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по съвкупност от осем години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил на девет години лишаване от свобода. Постановил е наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В негова подкрепа се изтъкват доводи, че наказанието, което е било увеличено по силата на чл. 24 НК за реалната съвкупност от престъпления по две присъди (по н. о. х. д. № 938/2011 г. и по н. о. х. д. № 412/2011 г.) е прекомерно тежко и не съответства на целите по чл. 36 НК. Доводите са неприемливи. В конкретния случай с атакуваното определение съдът, избирайки най-благоприятния вариант за осъдения, е формирал няколко групи присъди, всяка от които е включвала реална съвкупност от престъпления. Определеното общо наказание за съвкупността по н. о. х. д. № 938/2011 г. и по н. о. х. д. № 412/2011 г., увеличено с една година, на основание на чл. 24 НК, е напълно съобразено с тежестта на отделните престъпления и данните за личността на осъдения М.. То държи сметка за обстоятелствата, при които престъпленията са били извършени - интензивно упражнявана принуда с употребата на сила и заплашване при всеки от грабежите, осъществено посегателство (по н. о. х. д. № 938/2011 г.) спрямо дете, кратък интервал от време между освобождаването от затвора на осъдения М. и извършване на престъплението, предмет на разглеждане по н. о. х. д. № 412/2011 г. Посочените обстоятелства характеризират неблагоприятно и личността на дееца. Разгледани в съчетание с предходните осъждания, които свидетелстват за устойчивост на престъпното поведение, те показват завишена степен и на лична обществена опасност на осъдения Х.. Ето защо Русенският окръжен съд правилно е приел, че общото, най- тежко наказание за реалната съвкупност от престъпления очевидно не отговаря на действителната обществена опасност на цялостното поведение и личността на осъдения, поради което се налага увеличаване чрез приложението на чл. 24 НК с една година. Увеличеното наказание не е явно несправедливо. То съответства на специфичните особености на конкретния случай и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. При отсъствието на съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което да оправдава възобновяване на делото, искането на осъдения А. Р. М. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Р. М. за възобновяване на н. ч. д. № 117/2012 г. и изменяване на определение № 155 от 9.04.2012 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която определеното общо наказание за престъпленията по н. о. х. д. № 938/2011 г. и по н. о. х. д. № 412/2011 г. е увеличено с една година, на основание чл. 24 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: