Ключови фрази
Недействителност на разпореждане с наследство * недействителност на разпореждане с наследство * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * отказ от наследство * новооткрито наследство


3

Р Е Ш Е Н И Е

№292

С., 21.11.2011 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 329 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на К. Д. А., правоприемник на починалия на 8.03.2011 г. касатор Д. А. А. /като другия наследник М. Д. З. е заявила, че не желае да встъпи в правата на починалия си баща Д. А. А./ против решение № 384 от 2.11.2010 г., постановено по гр.д. № 521 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 726/26.03.2010 г. по гр.д. № 973/2009 г. на Районен съд-Сандански и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Д. А. А. против И. А. А., Н. И. А., М. В. А., М. И. К. и Г. И. К. искове по чл.76 ЗН по отношение договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт, вписан в службата по вписвания с акт № *, том *, дело № */* г. и за съдебна делба на описаните земеделски имоти.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявените искове.
Ответниците по касационната жалба Д. А. А. против И. А. А., Н. И. А., М. В. А., М. И. К. и Г. И. К., чрез пълномощника им адвокат И. И. оспорват същата.
С определение № 673 от 24.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: 1. кои са изискуемите предпоставки, при наличието на които е приложима фикцията „новооткрито наследство” по чл.91а ЗН и по специално следва ли отказът от наследство да е направен след одържавяването и преди възстановяването на имотите; 2. към кой момент – момента на смъртта или момента на възстановяване на собствеността – следва да се преценява дали наследникът е извършил действия по приемане на наследството, предхождащи вписването на отказа от наследство, при положение, че имотите имат характер на земеделски земи и реституирането им е извършено преди вписания отказ от наследство.
В настоящия случай въззивният съд е приел, че Д. и И. А. са братя, наследници на А. Н. Д., починал през 1991 г., на чието име с решения от 27.10.1999 г. на О. С. са възстановени процесните земеделски имоти. На 24.02.2005 г. Д. А. е направил и е вписан на 7.03.2005 г. отказ от наследството на А. Н. Д., а през месец март 2005 г. И. А. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на същите имоти и е прехвърлил по-голямата част от тях чрез сделки за покупко-продажба на децата си М. К. и Н. А.. По повод позоваването от страна на Д. А. на нищожност на отказа от наследство, тъй като същото е било прието с конклудентни действия, съдът е приел, че имотите, предмет на делбата са „новооткрито” наследство по смисъла на чл.91а ЗН и с оглед конститутивното действие на решенията на административния орган за възстановяване собствеността върху земеделски земи, съсобствеността върху процесните земеделски земи е възникнала на 27.10.1999 г., поради което релевантни са действия, които недвусмислено да изразяват волята за приемане на наследство след тази дата, а такива по делото не са установени, а са представени доказателства за действия преди да се конкретизира наследственото имущество, които не сочат да приемане на наследството върху възстановените земеделски имоти. Направен е извод, че отказа от наследство е действителен, а съответно – неоснователни са исковете по чл.76 ЗН и за допускане на съдебна делба.
По основанието за допускане на касационно обжалване: Приложените към касационната жалба решение № 416 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 г., ВКС, І г.о., решение № 525 от 17.09.2001 г. по гр.д. № 806/2000 г., ВКС, І г.о., решение № 441/1997 г., ВКС, 5-чл.състав и решение № 232/14.04.1994 г. по гр.д. № 125/94 г., І г.о. се дава тълкуване, че разпоредбата на чл.91а ЗН изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки – отказът от наследство да е направен след одържавяването на имота и преди възстановяването по реда на ЗСПЗЗ, като фикцията „новооткрито наследство” не променя времето на откриване на наследството, а за призования наследник се открива възможността или да приеме това наследство, или да се откаже от него, Това тълкуване е относимо при позоваване на неприложимост на направен отказ от наследство в хипотезата на чл.91а ЗН. Самата фикция „новооткрито наследство” е свързана с наследяване на имущество, което не било в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. по тълк.гр.д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на понятието "новооткрито наследство" употребено в чл.91а ЗН – към вече откритото наследство се прибавят и тези имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя, като с фикцията "новооткрито наследство" се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила. без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, т.е. създава се възможност наследника да приеме или да се откаже от наследяването на имотите, собствеността върху които се възстановява при вече откритото наследство, независимо от приемането или отказа от наследяването на останалото имущество.
В настоящия случай собствеността върху процесните земеделски земи е възстановена след откриване на наследството на А. Н. Д., поради което правилно въззивният съд е приложил спрямо тези права фикцията „новоткрито наследство”, приемайки, че за това имущество е възникнала възможността наследството да бъде прието или да се извърши отказ от него, независимо от наследяването на останалото имущество на наследодателя. Именно в този контекст и във връзка с втория поставен въпрос следва, че когато „новооткритото наследство” съставлява възстановено право на собственост върху земеделски земи, възможността същото да бъде прието с конклудентни действия или да се извърши валиден отказ, възниква от момента на реалното възстановяване на имотите с влязло в сила решение на органа по поземлена собственост, което има конститутивно действие по отношение обекта и субекта на реституцията. В случая възстановяването е извършено през 1999 г. и съответно от този момент наследството, включващо реституираните земеделски имоти, е можело да бъде прието с конклудентни действия.
По делото липсват данни Д. А. да е извършвал действия по отношение на вече възстановените земеделски имоти, от които да се направи извод, че е приел наследството по отношение на тях с конклудентни действия /всички представени доказателства касаят период преди възстановяване на собствеността/. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че показанията на свидетеля М. установяват, че нивата в м.”Д. п.” е работена от двамата братя и през 2000 г. Свидетелят е заявил, че е виждал Д. А. да работи на нивата „до към 2000 г.”, а следователно обосновано въззивният съд е приел, че действия спрямо имота са извършвани до края на селскостопанския сезон на 1999 г. и след като собствеността на този имот е възстановена с решението на ОСЗ от 27.10.1999 г., то не може да се приеме, че чрез тези действия е прието наследството на възстановените на наследниците на А. М. А. земеделски земи.
В обобщение въззивното решение, с което е прието, че направения от Д. А. отказ от наследство от 7.03.2005 г. е действителен и съответно за неоснователност на предявените искове, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 384 от 2.11.2010 г., постановено по гр.д. № 521 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: