19 Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
София, 15 юни 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 303/2022 година
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на адв. З. Т., служебен защитник на подс. М. С. Б., на адв. Р. Д., служебен защитник на подс. С.М. Б., както и по касационна жалба на частните обвинители С. И. О. и И. Р. М., депозирана чрез повереника им – адв. М. Т. срещу Решение № 5/17.01.2022 г. по ВНОХД № 439/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което първоинстанционната присъда № 260018/16.02.2021 г. на Окръжен съд – Пловдив по НОХД № 1094/2019 г. е била потвърдена.
В касационната жалба на адв. З. Т., служебен защитник на подс. М. С. Б. се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че апелативният съд е направил обстоен анализ на доказателствата, но не е отчел в достатъчна степен приноса и процесуалното поведение на подс. М. Б., допринесли за разкриване на престъплението. Развиват се съображения, че деянието не е осъществено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Подчертава се, че въззивният съд не е отговорил на възражението за бързото настъпване на смъртта на пострадалия, на възражението за нанесената контузия на сърцето, както и на възражението изпитвал ли е пострадалия физически болки, след като е бил зашеметен. Сочи се, че отчасти решението и присъдата почиват на предположения. Изтъква се, че изводът на съда, че деянието е осъществено с особена жестокост не е подкрепен с факти и липсва анализ на доказателствата. Акцентира се и на това, че съдилищата са подминали факта, че пострадалият е бивш спортист – самбист и очевидно е оказал ефективна съпротива. Излагат се съображения, че следва да се приложи закон да по-леко наказуемо престъпление.
В заключение е отправено искане за изменение на първоинстанционната присъда, като се приложи закон да по-леко наказуемо престъпление и се намали размера на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подс. М. Б..
В касационната жалба на адв. Р. Д., служебен защитник на подс. С. М. Б. също се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК.
Развиват се съображения, че инстанционните съдилища изцяло са възприела фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, а тя не отговаря на действителността по отношение на участието на подс. С. Б. в извършване на престъплението. Изтъква се, че към момента на причиняване на смъртта на пострадалия М., подс. С. Б. е бил на друго място. Правят се оплаквания, че доказателствените материали не са анализирани обективно и всестранно, както и че неправилно не са били кредитирани, дадените в съдебното производство обяснения от подс. М. Б.. Подчертава се, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 1 НПК, а това е попречило на съда да разкрие обективната истина по делото. Изтъква се, че обясненията на подс. М. Б. от досъдебното производство са били прочетени в съдебно заседание, без да се посочи правното основание за това и така е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на подсъдимите. Сочи се също, че при предявяване на протокола за разпит на подс. М. Б. в качеството на обвиняем от досъдебното производство, той е заявил, че част от подписите на протокола не са негови. Въззивният съд обаче не е възприел това възражение, не е назначил съдебно – графологична експертиза и не е изяснил този въпрос.
Подчертава се, че в съдебно заседание на 28.10.2019 г. първостепенният съд е пристъпил към прочитане на показанията на редица свидетели, за които страните са дали съгласие да не бъдат разпитвани, но не е разяснил на подсъдимите разпоредбата на чл. 371, т. 1 НПК и правата им по чл. 371 НПК, като ги уведоми, че съответните доказателства, ще се ползват при постановяване на присъдата, а така е накърнено правото на защита на подсъдимите.
По отношение на наложеното наказание се излагат доводи, че то е явно несправедливо, защото не отговаря на наличните по делото добри характеристични данни за подс. С. Б. и не е отчетено обстоятелството ,че пострадалият М. пръв е започнал нападението.
В заключение е отправено искане за изменение на първоинстанционната присъда, като подс. С. Б. бъде оправдан; за отмяна на присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения или за намаляване размера на наложеното на подс. С. Б. наказание „лишаване от свобода”.
В касационната жалба на частните обвинители С. О. и И. М., депозирана чрез адв. М. Т., техен повереник, се развиват оплаквания във връзка с вида и размера на наложените на подсъдимите наказания. Навеждат се пространни доводи за това, че неправилно е прието, че не е налице предвидената в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 НК „изключителна тежест”, за да бъде наложено наказание „доживотен затвор” на подс. М. Б. и „доживотен затвор без замяна” на подс. С. Б., като се подчертава, че въззивната инстанция не е отчела в необходимата пълнота характеристиките на престъпното деяние, не е отчела поведението на всеки един от подсъдимите и наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Отправено е искане атакуваното въззивно решение да бъде изменено в обжалваната част и да се увеличат наказанията на двамата подсъдими, като на подс. М. Б. бъде наложено наказание „доживотен затвор”, а на подс. С. Б. бъде наложено наказание и „доживотен затвор без замяна”.
Моли се в останалата част решението на въззивния съд да бъде потвърдено.
В съдебното заседание пред касационната инстанция адв. М., преупълномощен от адв. М. Т., повереник на частните обвинители С. О. и И. М. поддържа депозираната касационна жалба от частните обвинители по изложените в нея съображения. Излага доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания.
Моли решението на Апелативен съд – Пловдив да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, за налагане на наказание „доживотен затвор” по отношение на подс. М. Б. и наказание „доживотен затвор без замяна” по отношение на подс. С. Б..
Частният обвинител С. О. поддържа казаното от повереника.
Защитникът на подс. С. Б., адв. Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея подробни аргументи.
Подчертава, че основните възражения са за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Във връзка с посочените касационни основания за ревизия на съдебния акт, развива доводи, идентични с тези залегнали в касационната жалба.
Моли атакуваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, а алтернативно отправя искане за намаляване на наложеното на подс. С. Б. наказание.
Моли жалбата на частните обвинители да бъде оставена без уважение.
Защитникът на подс. М. Б., адв. Т. поддържа касационната жалба по изложените в нея подробни аргументи. Заявява, че наведените в касационната жалба оплаквания са направени и пред въззивния съд, който обаче не е отговорил пълноценно на възраженията на защитата. Отново излага доводи, че деянието не е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. Изтъква, че не е отдадено и нужното внимание на процесуалното поведение на подс. М. Б., който в най-голяма степен е съдействал за разкриване на престъплението.
В заключение моли решението на въззивния съд да бъде изменено, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се намали размера на наказанието, наложено на подс. М. Б..
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че жалбите на двамата подсъдими са неоснователни.
Изтъква, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалния закон е приложен съд правилно. Сочи, че всички възражения на страните са получили отговор, извършена е цялостна проверка на първоинстанционната присъда и внимателно и обективно са анализирани доказателствените материали по делото. Развива доводи, че с основание е прието, че деянието осъществено от обективна и субективна страна и са налице квалифициращите признаци, като несъмнено е установено авторството и механизма на извършване на престъплението. Подчертава, че в първоинстанционното производство в процедурата по чл. 371, т. 1 НПК, не са допуснати нарушения при приобщаване на доказателствата и не е накърнено правото на защита на подсъдимите.
Прокурорът счита обаче, че наложените на подсъдимите М. Б. и С. Б. са явно несправедливи, тъй като не са отчетени всички обстоятелства от значение за тяхната индивидуализация. Излага съображения, че жалбата на частните обвинители е основателна, защото е налице изключителна тежест на престъплението. Изтъква, че индивидуалната тежест на извършеното деяние е завишена, а и то е реализирано в съучастие при наличието на две квалифициращи обстоятелства.
Предлага жалбата на частните обвинители да бъде уважена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.
С Присъда № 260018/16.02.2021 г. по НОХД № 1094/2019 г., Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. С. М. Б., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2018 г. в [населено място] бани, обл. Пловдивска, в съучастие, като съизвършител с подс. М. С. Б., умишлено е умъртвил В. И. М., като смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за убития М. и деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т.6, предл. 2-ро и 3-то вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „А” ЗИНЗС е постановил подс. С. М. Б., да изтърпи така наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал.2 от НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подс. С. М. Б. е бил задържан по НПК, ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 26.03.2018 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Със същата присъда Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. М. С. Б., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2018 г. в е.
/населено място/ бани, обл. Пловдивска, в съучастие, като съизвършител с подс. С. М. Б., умишлено е умъртвил В. И. М., като смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за убития М. и деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. А от ЗИНЗС е постановил подс. М. С. Б. да изтърпи така наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднал от така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подс. М. С. Б. времето, през което същият е бил задържан НПК, ЗМВР и е мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано 26.03.2018 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Със същата присъда Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по направените по делото разноски и приложените веществени доказателства.
Въззивната процедура е инициирана по жалби на двамата подсъдими, както и по жалба на частните обвинители.
С Решение № 5/17.01.2022 г. по ВНОХД № 439/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда № 260018/16.02.2021 г. на Окръжен съд – Пловдив по НОХД № 1094/2019 г. е била потвърдена.
Касационните жалби на подсъдимите М. Б. и С. Б., както и касационната жалба на частните обвинители С. О. и И. М. са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Оплакванията в касационните жалби на подсъдимите са свързани с всички касационни основания - чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК.
Основните възражения се базират на това, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели да накърняване правото на защита на подсъдимите, че са допуснати нарушения на материалния закон, че неправилно е формирано вътрешното убеждение на съдилищата и че наложените наказания са явно несправедливи.
Неоснователни са доводите, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не ставало ясно на какво основание са прочетени показанията на част от свидетелите и обясненията на подс. М. Б.. Впрочем тези оплаквания са правени и пред въззивния съд, който им е дал отговор.
Отново следва да се отбележи, че видно е от материалите по делото, в разпоредителното заседание, проведено на 07.08.2019 г., по искане на защитата е прието съдебното следствие да протече при условията на чл. 371, т. 1 НПК. Показанията на посочените от защитата свидетели, за които е дадено съгласие да не се разпитват по време на съдебното следствие са приобщени по надлежния ред в съдебното заседание на 28.10.2019 година. В определението изрично е подчертано, че показанията на свидетелите се прочитат, предвид протичането на производството по реда на чл. 372, т. 1 НПК. Показанията на св. Н. Л. са прочетени, като в определението изрично е отбелязано правното основание за това, с оглед даденото съгласие от подсъдимите и техните защитници.
В синхрон с процесуалните изисквания са приобщени и обясненията на подс. М. Б.. Съдът е преминал към тази процесуална техника, след като е преценил, че искането на прокурора за наличието на съществени противоречия в обясненията му, дадени по време на досъдебното производство в присъствието на защитник и тези депозирани по време на съдебното следствие е основателно.
Действително основанието за прочитането на обясненията на този подсъдим не е посочено цифрово, но този процесуален пропуск не води априори до наличие на съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимите, щом като от словесната мотивировка на определението става съвсем ясно точното основание за прочитането им. Следва да се подчертае, че след прочитане на всеки един от протоколите е давана възможност на подсъдимия да заяви кои от обясненията си поддържа и на какво се дължат констатираните противоречия.
Нужно е да се отбележи също, че предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно е отказал приобщаването на обясненията на подс. С. Б. с оглед отказа му той да даде обяснения, пред въззивната инстанция по време на съдебното следствие пред Пловдивския апелативен съд, на основание чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 НПК, са били прочетени обясненията на този подсъдим, депозирани по време на досъдебното производство /т. 2, л. 43 ДП/, които принципно не водят да промяна на направените от съда изводи.
Неоснователно е и възражението на защитата, за това, че е допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на процедурата по чл. 371, т. 1 НПК, тъй като съдът не е разяснил на подсъдимите правата им, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства ще се ползват при постановяване на присъдата. Това оплакване също е било правено пред въззивния съд и той отново е дал съответен и законосъобразен отговор.
Видно е от протоколите от съдебните заседания, че искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК е направено изрично от защитника на подс. М. Б., който тогава го е защитавал по време на процеса /л. 53 ДП/. По отношение на подс. С. Б. е отразено, че той иска да съгласува позицията си за провеждане на съкратено съдебно следствие със защитника си, за което му е дадена необходимата възможност. След това изрично е отбелязано, че той, както и другият подсъдим, са съгласували позицията си и са съгласни да се проведе съкратено съдебно следствие с оглед поисканото от защитника на подс. М. Б..
Нужно е да се подчертае също, че в протокола точно е записана позицията на подс. С. Б. /л. 55 НОХД/, че той е съгласен производството да протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. В същата насока е и изразеното съгласие на подс. М. Б.. В съдебния протокол е залегнало и определението на съда, че се пристъпва към незабавно разглеждане на делото и изрично е отразено /л. 56 НОХД/, че с оглед искането и съгласието на страните, съдебното следствие ще протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК и на подсъдимите е разяснена разпоредбата на чл. 372, ал. 2 НПК т. е., те са уведомени, че съответните доказателствени източници от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.
Действително при предявяване на протокола за разпит на обвиняемия М. Б. от 27.03.208 г. /л. 14, т. 2 ДП/ в съдебно заседание на 19.12.2019 г., този подсъдими е заявил, че някои от подписите на протокола не са негови. С основание обаче е прието, че това твърдение на подс. М. Б. звучи твърде неубедително, още повече, че разпита е проведен в присъствие на защитник, който се грижи за интересите на подсъдимия и чиято коректност и добросъвестност като страна в наказателния процес, се презумира.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения по повод приобщаването на обясненията на подс. М. Б. от ДП и на част от свидетелите, чрез прочитането им и незаконосъобразно провеждане на процедурата по чл. 371, т. 1 НПК са изначално неоснователни.
При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и експертни заключения, фактологията по делото е правилно установена.
Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения.
При запознаване с решението на въззивната инстанция касационният съд не констатира да са налице основанията за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13 и чл. 14 НПК - непълноценен анализ на доказателствата от страна на въззивния съд, за липса на мотиви, за липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за неправилно формиране на вътрешното убеждение на съдилищата, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност.
Въззивната инстанция е възприела идентична фактическа обстановка с тази установена от първостепенния съд, и въз основа на нея е достигнала до същите правни изводи. Това обаче е неизбежно, щом като въззивният съд е приел, че фактологията по делото е правилно установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали. Не могат да бъдат изградени и различни правни изводи, щом като анализът на доказателствата и доказателствените средства е подробен, прецизен, направен при спазване на правилата на формалната логика и не е превратен и тенденциозен.
След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона.
И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните по делото свидетели. Неоснователно се твърди от защитата, че са били пренебрегнати или пък неправилно интерпретирани показанията на св. Л. и обясненията на подс. М. Б. от досъдебното производство, приобщени по надлежния процесуален ред. Както показанията на св. Л., така и обясненията на двамата подсъдими и показанията на всички останали свидетели, разпитани в съдебната фаза на процеса или пък на досъдебното производство, са били обсъдени подробно и с нужното внимание, съпоставени са помежду им и е бил даден категоричен и ясен отговор в кои части показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите се кредитират и в кои части не им се дава вяра и по какви съображения.
Обясненията на подс. М. Б. и на подс. С. Б. с оглед на двояката им природа - на доказателствено средство и средство за защита, са били анализирани изключително прецизно и при коректна и задълбочена съпоставка както с гласните доказателствени източници, така и с експертните заключения, проведените следствени експерименти, писмените доказателства, а също и с обективните находки по делото.
Обсъден е въпроса може ли да се приеме, че е налице оговор в конкретния казус, както и дали е налице ексцес на умисъла от страна на подс. М. Б.. Не е пренебрегнато и обстоятелството, че пострадалият пръв е проявил агресия по отношение на подс. С. Б., но подробно и хронологично е проследено цялостното развитие на побоя над пострадалия от страна на двамата подсъдими, сломяването на съпротивата на пострадалия, отслабването на възможността му да се защитава и в край сметка неговото умъртвяване.
Известно е, че съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивната инстанция.
Обективният прочит на съдебните актове показва, че и двете инстанции са отговорили на всички възражения, както на тези свързани с доказателствата, така и на тези свързани с приложението на правото.
По отношение на правилното приложение на материалния закон касационната инстанция намира, че с основание въззивният съд е приел, че убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития.
Въззивната инстанция внимателно е обсъдила заключенията на СМЕ, гласните доказателствени средства, както и обективните находки по делото и с основание е заключила, че в конкретния случай на В. М. са нанесени множество удари с летвата, от които той е успял да се защити. След това един от ударите е попаднал в главата и от там потекло кръв. В момента, в който съпротивата му била сломена и той бил паднал на земята, безпомощно гледайки кьм подс. М. Б., са му нанесли три удара е тъпата част на брадва и едва след третия той спрял да дава признаци на живот. В допълнителната СМЕ /т. З, л. 59 ДП/ вещите лица изрично са посочили, че при инцидента В. М. постепенно загубил сили и надежда за спасение, като престанал да се съпротивлява, но бил в съзнание, стоял и „гледал" своите нападатели. След първите два удара с брадвата, според експертите, той все още бил жив. Престанал да реагира едва след третия удар. В процеса на настъпването на смъртта пострадалият имал и особено мъчителни асфиктични изживявания от аспирация на кръв в дихателните му пътища и в белите му дробове. От значение е и контузията на сърцето, която би могла да бъде съпроводена от стягане и силни болки в сърдечната област, задух и ритъмни нарушения.
С оглед на изложеното верен е извода на въззивния съд, че убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по отношение на това кога е налице квалифициращия признак „особено мъчителен начин”. В тази насока ясно е, че убийството е извършено по особено мъчителен начин, когато е проявена висока степен на коравосърдечие, садизъм и на понесени от жертвата физически болки и морални страдания в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство /Р-509-81-II н.о.; Р- 211-85- II н.о./. Независимо от това, особено мъчителният начин на осъществяване на убийството се преценява и с оглед броя и начина на нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той изживява тежки предсмъртни мъки /Р-7-82 ОСНК/.
Оплакването, че убийството не е извършено с особена жестокост е правено и пред въззивния съд, който с основание е приел, че е неоснователно. Във връзка с това, че убийството е осъществено с особена жестокост въззивната инстанция е изложила подробни съображения, почиващи на доказателствените материали по делото. В конкретния случай несъмнено се установява, че престъплението, за което двамата подсъдими са обвинени, е извършено по начин, който показва, че те хладнокръвно са довели пристъпния си замисъл докрай. Действията им са категорична проява на безчовечност, ярост, свирепост и отмъстителност. Правилно въззивният съд е приел, че в подкрепа на този извод е и увиването на пострадалия, завързването му с въже, поставянето му в пластмасовия бидон и захвърлянето в реката, като преди това за тежест е поставен капак от шахта, с оглед потъване на трупа във водоема.
Безспорно е установено, че подсъдимите са нанесли на пострадалия множество удари в жизнено важни за човешкото тяло органи. За това, че убийството е извършено с особена жестокост обаче въззивният съд не се е позовал единствено на броя на ударите, но е взел предвид и силата и значителната кинетична енергия, с която са нанесени, тяхната насоченост в областта на главата, гръдната и коремната област на пострадалия, различните средства, с които са нанасяни ударите и значителната продължителност на побоя.
Предвид на всичко изложено не може да се приеме възражението на защитата на под М. Б. за необходимост от преквалификация на деянието, извършено от него в такова по чл. 115 НК.
Така въз основа на възприетите от инстанционните съдилища фактически положения, Върховният касационен съд приема за правилен и материалнозаконосъобразен извода, че подс. С. М. Б. и подс. М. С. Б. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Върховният касационен съд намира за неоснователна касационната жалба на частните обвинители С. О. и И. М., депозирана чрез повереника им- адв. М. Т..
При отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти, правилно въззивният съд е приел, че на подсъдимите М. Б. и С. Б. следва да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода, а не „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна”. Определените по вид наказания са съобразени и с разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и на чл. 38а, ал. 2 НК, съгласно които наказанията доживотен затвор или доживотен затвор без замяна се налагат, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Безспорно убийството като престъпление се отличава със завишена степен на обществена опасност, но в санкционната част на съответната правна норма законодателят е взел предвид това, и не напразно е предвидил алтернативни наказания. Конкретното убийство обаче няма изключителен характер. Това е така, защото това е убийство извършено при наличието на два квалифициращи признака и липсва каквато и да била изключителност, която да го отличава от други подобни убийства, осъществени при същите условия, т.е. това убийство не се отличава с нищо от други престъпления от същия вид. Важно е да се посочи, че до фаталния край на пострадалия се е стигнало поради спор за неуредени и некоректни финансови отношения между двамата подсъдими от една страна и пострадалия, от друга, като пострадалият е бил лъган от подсъдимите по отношение на разходването на паричните средства, които той им е предоставял. След като разкрил, че подсъдимите „го крадат”, пострадалият М. пръв е възприел едно агресивно поведение по отношение на подс. С. Б.. Впоследствие ситуацията ескалира и двамата подсъдими чрез жесток и продължителен побой умъртвяват пострадалия. Така обективно хронологията на събитията не разкрива някаква извънмерна и изключителна престъпна проява от страна на двамата подсъдими, различна от тази залегнала в закона, че убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин. Нужно е да се подчертае, че от важно значение за разкриване на обективната истина е и поведението на подс. М. Б., който в значителен степен е съдействал на разследващите органи за разкриване на престъплението.
В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Ето защо при правилно определените по вид наказания, касационната инстанция намира, че и техния размер е справедлив, а именно 16 години „лишаване от свобода” по отношение на подс. М. Б. и 20 години „лишаване от свобода„ по отношение на подс. С. Б..
По отношение на подсъдимите инстанционните съдилища са отчели както констатираните от тях смекчаващи отговорността обстоятелства, така и обстоятелствата, които отегчават отговорността им. Не са били взети предвид обаче трудовата и социалната им ангажираност.
Независимо от това обаче личностните данни за подс. С. Б. и подс. М. Б., конкретното им участие в извършване на престъплението, същностните характеристики на престъпното им поведение и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина от страна на подс. М. Б. налагат извода, че правилно наказанието „лишаване от свобода” по отношение на подс. С. Б. е определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а по отношение на подс. М. Б. при превес на обстоятелствата, които смекчават отговорността му.
За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че принципно абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец.
При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му.
С оглед на всички изложени по-горе съображения, Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено, тъй като не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон или явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/17.01.2022 г. по ВНОХД № 439/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 – ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.