О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 300 София, 12.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 1955/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12187/23.04.2018 г. от Х. К. Н., чрез адв. Ж. Б., срещу определение № 771/12.04.2018 г. по ч.гр.д. № 608/2018 г. на Окръжен съд-Пловдив. С него е потвърдено разпореждане от 15.02.2018г., постановено по гр.дело № 4522/1975 г. на Районен съд-Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Х. К. Н. за предоставяне на достъп до данните и копие от постановеното по делото за осиновяване съдебно решение. Касаторката поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд е определил погрешно правната квалификация на нейното заявление за предоставяне на възможност да се запознае с делото, като получи препис от решението и приложените по него книжа приемайки, че е отправила искане по чл. 105 СК за разкриване на информация за нейния биологичен произход. Намира, че този извод е в противоречие с практиката на ВКС в определения по ч.гр.д. № 1254/2016 г., ІV г.о. и по ч.гр.д.№ 397/2018 г., ІІІ г.о. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че целта на заявлението за достъп до делото за осиновяване е заобикаляне на процедурата по чл. 105 СК. Изтъква, че делата с такъв предмет не са конфиденциални и страната, съответно нейните наследници, а не само осиновителите, имат право на достъп до тях по реда на Правилника за администрацията в съдилищата/П./. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси: - наследниците на страна по дело с предмет осиновяване имат ли право да получат достъп до воденото от наследодателите им дело на основание чл. 77, ал. 2 П.. - представляват ли тайна на осиновяването съдържащите се в дело с предмет осиновяване данни или под тайна на осиновяването се презюмира узнаване от осиновеното лице на факта, че е осиновено. - осиновените лица по дело за осиновяване представляват ли лица с правен интерес и имат ли право да осъществят достъп до информация по архивирани дела на основание П.. Твърди, че въззивният съд е допуснал противоречие по горепосочените въпроси с практиката на ВКС в определения по ч.гр.д. № 1254/2016 г., ІV г.о. и по ч.гр.д.№ 397/2018 г., ІІІ г.о.Поддържа още, че въпросът за тайната на осиновяването е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Върховният касационен съд на РБ, състав на III г. о., констатира по делото следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в законовия срок и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по заявление от 30.01.2018 г., подадено на основание чл. 64, ал. 2 П. от касаторката в качеството на наследница на страните по делото Д. Х. С. и К. Л. С.. С него е поискала да се запознае с гр.дело № 4522/1975 г. на Районен съд-Пловдив и да получи препис от постановеното по делото решение и книжата, приложени по него. Посочил е , че с решението по това дело е допуснато осиновяването й и в него се съдържат данни за нейния произход по рождение. Намерил е, че редът по който осиновеният може да получи информация относно делото за осиновяване не се регламентира от разпоредбите на П., тъй като той няма качеството страна и за него е приложима специалната процедура по чл. 105 СК. Заключил е, че със заявлението по чл. 77 П. касаторката всъщност е заявила искане за разкриване на биологичния си произход с цел заобикаляне на закона в противоречие с чл. 105 СК. ВКС, състав на III г. о. намира, че обжалваното определение подлежи на касационен контрол, тъй като е с преграждащ характер.С такъв характер са и съдебните актове, извън прякото десезиране на съда от постановяване на правораздаветелен акт, с които е отказан достъп на страна, респективно на неин наследник, до съдебен акт по вече приключили и архивирани дела, които са от значение за гражданското състояние, произход или наследствени права.Такива например са делата за осиновяване, делата за защита на лични и имуществени права. В този смисъл определение по ч.гр.д.№3192/2016 г., ІІІ г.о. Първият поставен от касаторката въпрос произтича от правните изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, на която тя се позовава. Поради това по него следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Вторият и третият въпроси не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд и по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол. В определение по ч.гр.д.№ 397/2018 г., ІІІ г.о., на ВКС е прието, че осиновеният в качеството на наследник на страните по делото за осиновяване има право да заяви достъп до информация по делото по реда на чл. 77 от действащия сега П., доколкото изрично не е заявил искане за разкриване на биологичния си произход по чл. 105 СК. Обжалваното определение се отклонява от тази практика. Неправилно въззивният съд е определил правната квалификация на искането на касаторката по чл. 105 СК, при положение, че тя никъде не поддържа искане за получаване на информация за биологичния си произход. Напротив, тя заявява, че за нея тази информация не е тайна и иска само препис от решението и достъп до делото в качеството си на наследник на страните. Независимо колко време е изтекло от приключване на делото за осиновяване, страните по него и техните правоприемници и представители имат право на достъп до него и на препис от решението, като искането им в тази насока следва да се квалифицира по чл. 77 от П., а не по чл. 105 СК. Следва определението на въззивния съд и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като неправилни и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл.77 П.. По изложените съображения ВКС, състав на III г. о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 771/12.04.2018 г. по ч.гр.д. № 608/2018 г. на Окръжен съд-Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 771/12.04.2018 г. по ч.гр.д. № 608/2018 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него разпореждане от 15.02.2018 г. по гр.дело № 4522/1975 г. на Районен съд-Пловдив. ВРЪЩА делото на Районен съд-Пловдив за произнасяне по искането на Х. К. Н. по чл.77 П.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: