4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 07 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2391 по описа за 2013 година. Осъдената А. Б. М. е направила искане за възобновяване на внохд № 2652/13 г. на Софийския градски съд, като счита, че е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.3 НПК и поради това иска намаляване размера на наказанието. Пред ВКС осъдената лично и защитата й поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение на въззивния съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 18916/12 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимата М. на основание чл.211, във връзка с чл.210, ал.1, т.1, чл.209, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а”, чл.26, ал.2, чл.58а и чл.55 НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.59 НК зачел времето от 08.06.2012 г. до 01.04.2013 г., през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл.189, ал.3 НПК е ангажирана отговорността на подс.М. за деловодните разноски. С решение № 1283 от 12.11.2013 г. по внохд № 2652/13 г., образувано по протест на прокурора, СГС изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на 3 години и 2 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Осъдената счита, че след намесата на въззивния съд, наложеното й наказание е явно несправедливо, поради което иска намаляването му до размера, определен от първостепенния съд. В искането е поставен акцент върху възрастта на молителката, недоброто й здравословно състояние и пълните й самопризнания. Необходимо е да се започне с това, че първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК. Подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Като установил, че направеното от подс.М. самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, СРС с определение от 04.04.2013 г. обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а при изготвянето на мотивите на присъдата съобразил изискванията на чл.373, ал.3 НПК. Разглеждането на делото по посочените особени правила предопределя определяне на наказанието на подсъдимата при условията на чл.58а от НК. Първостепенният съд индивидуализирал наказанието на молителката по реда на чл.58а, ал.4 НПК, без изобщо да е изложил съображения за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, като положителният извод за това само е деклариран. Нещо повече, на същото място добре е видно, че в кръга на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, СРС е отчел обстоятелство, за каквото по делото не са събрани никакви данни, а именно – „син, който страда от нелечимо заболяване”. Казаното дотук не е било игнорирано от СГС. ВКС възприема изводът на въззивния съд, че данните по делото не позволяват да се приеме, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на М. обстоятелства. Както се спомена, в съвкупния доказателствен материал въобще не се съдържат данни за сина на молителката, освен тези в справката на л.87 от досъдебното производство, относно неговите имена и ЕГН. Данните, касаещи здравословното състояние на осъдената, произтичащи от разпореждане на СРП от 18.06.2012 г. (л.152) и съдебно-медицинска експертиза (л.131), не дават основание да се приеме, че то може да се характеризира като изключително, по смисъла на чл.55, ал.1 НК. Обстоятелствата, преценени от СГС като отегчаващи отговорността обстоятелства, не са от кръга по чл.56 НК и позволяват оценка за обществената опасност на конкретно извършеното деяние и дееца. Към казаното от съда по същество следва да се добави, че равностойността на предмета на престъплението не само е висока, но възлиза на малко повече от 63 минимални работни заплати към времеизвършване на инкриминираното престъпление (а 70 такива изпълват съдържанието на „големи размери” по чл.210, ал.1, т.5 НК). Отделно от това, в хода на досъдебното производство М. не е дала обяснения, с които своевременно и съществено да е способствала за разкриване на престъпното посегателство. Съгласно указанията на ОСНК, дадени с ТР № 1/09 г., т.7, само такова самопризнание би могло да се отчита, в производство по реда на чл.27 НПК, като смекчаващо отговорността на дееца. Изложеното дотук налага извод, че правилно наказанието на осъдената е определено в рамките на предвиденото от закона, респ. по чл.58а, ал.1 НК. Определеното от СГС наказание в размер на 5 години, над минимума от предвиденото в закона, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.354, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Намалявайки това наказание с една трета, съгласно установеното в чл.58а, ал.1 НК, СГС обаче е допуснал математическа неточност. Една трета от наказание от 60 месеца, възлиза на 20 месеца, а остатъкът от 40 месеца се равнява на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, а не както СГС е изчислил на 3 години и 2 месеца. Предвид инициативата предопределила настоящата проверка, допуснатото нарушение няма как да се отстрани, тъй като предполага да се утежни положението на молителката. Последното е възможно само при съответен протест или искане на прокурора, насочени именно към това. Ето защо, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.424 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената А. Б. М. за възобновяване на внохд № 2652/13 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: