Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * обезщетение за ползване * дължимо обезщетение


6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

С., 28.02. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 15 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова



при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 652/2011 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 1245 от 18.11.2011 г. по касационна жалба на Централен кооперативен съюз [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 542 от 17.12.2010 г. по т. д. № 195/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 180 от 19.02.2010 г. по т. д. № 373/2009 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на Централен кооперативен съюз с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против „Профилактика, рехабилитация и отдих” (ПРО) ЕАД [населено място] за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на недвижими имот - почивен дом „Златен клас”, находящ се в [населено място], [улица], включващ хотелска сграда от партер, два етажа, подпокривен етаж и сутерен със застроена площ 659 кв. м, изградени в УПИ ХХІІІ, кв. 55 по плана на [населено място] в размер на 93600 лв. за периода 26.05.1999 г. - 31.12.1999 г. и мораторна лихва за забава в размер на 65 507,34 лв. за периода 26.05.1999 г. - 31.05.2004 г.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 59 ЗЗД - фактически състав и определяне размера на обезщетението и процесуалноправния въпроса, може ли въззивният съд да се произнесе по обжалвано решение и в необжалваната му част.
С обжалваното решение е прието, че не всяко владение поражда задължение за обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД, тъй като само по себе си владението не увеличава имуществото. Прието е, че съществува специален иск за защита по чл. 73 ЗС, при който конкретните параметри на обогатяване са неотносими към спорното право, а в случая не е установен конкретен размер на обогатяването на ответника, поради нереализирани приходи от ползването на имота, съгласно неговото счетоводство, по заключение на вещо лице като предпоставка за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, който е субсидиарен и при наличие на друга правна възможност за защита е неоснователен.
Приетото с обжалваното решение влиза в противоречие с представена съдебна практика по приложението на чл. 59 ЗЗД - решение № 42/20.07.2009 г. по т. д. № 587/2008 г. на ВКС; решение № 509/27.05.2009 г. по гр. дело № 142/2009 г. на ВКС; решение № 131/27.10.2009г. по гр. дело № 268/2009 г. на ВКС; решение № 1025/23.12.2009 г. по гр. дело № 3841/2008г. на ВКС - постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че ползването на веща от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от веща, включително и наем е без значение за иска по чл. 59 ЗЗД, чрез който не се търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове получени вместо собственика (чл. 93 ЗС), а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ. Посочената съдебна практика приема, че ако ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи съобразно неговото счетоводство, то е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, ако е установено, че ответника ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период. Цитираната съдебна практика е в съответствие с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случая, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.
Отговора на процесуалноправния въпрос - може ли въззивният съд да се произнесе по обжалвано решение и в необжалваната му част, касае правомощията на въззивния съд уредени в разпоредбата на чл. 269 ГПК, според която въззивният съд може да провери валидността на първоинстанционното решение и в необжалваната му част - макар и необжалвано, нищожното решение не влиза в сила, докато недопустимото решение влиза в сила, и ако не бъде обжалвано, то поражда сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие, а въззивният съд не може да контролира влезли в сила първоинстанционни решение. В. съд остава ограничен и от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
В касационната жалба са развити оплаквания за материалноправна и процесуалноправна незаконосъборазност и необоснованост на обжалваното решение с искане за неговата отмяна и уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД с главница съобразно предявения размер и обезсилавне на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска по чл. 86 ЗЗД, като необжалвано.
Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД [населено място] по съображения в писмен отговор оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на възизвното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД е неправилно.
Неправилно съдът е приел, че ищецът разполага с друг иск за защита по чл. 73 ЗС, с оглед субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 73 ЗС регламентира правоотношения между собственика и владелеца на веща, докато ответникът по предявения иск е държател на имота. Ц. кооперативен съюз се легитимира като възстановен собственик на процесния имот по силата на реституционното действие на § 1 допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите, от влизането му в сила 07.08.1991 г., от когато е бил лишен от ползването на процесния имот.
С исковата молба е въведен период от 26.05.1999 г. до 31.12.1999 г., за който се твърди, че ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих” (ПРО) ЕАД [населено място] е ползвал почивен дом „Златен клас” в [населено място] без правно основание и по този начин се е обогатил за сметка на ищеца Централен кооперативен съюз с наема, който ищецът би получил от имота в размер на 93600 лв.
Пред въззивния съд са били разпитани двама свидетели, които са установили, че през 1999 г. - 2000 г. почивният дом е финкционирал целогодишно, в него са били настанявани туристи, отделни помещения са били отдавани под наем - такъв бил зъболекарският кабинет, в градината на обекта имало заведение за хранене, кафене, провеждало се калолечение, като свидетелите предполагат, че обекта се е отдавал под наем от ответника.
От изслушана пред въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза по искане да се установят, какви приходи е получавал ответника от почивния дом е установено, че в счетоводството на „Профилактика, рехабилитация и отдих” (ПРО) ЕАД е намерен договор за наем от 01.06.1999 г. с [фирма] за временно възмездно ползване на комплекс „Златен клас” срещу наем от 12 000 лв., както и че на 24.08.1999 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за образуване на консорциум с наименование „ПРО-ДОБИ”, чрез който [фирма] е предоставило ползването на процесния обект на управляващия съдружник [фирма], който се е задължил да внесе по сметка на [фирма] сума от 37 000 лв. за изравняване на годишното му дялово участие, съответно 50%, в посочени срокове. При направена проверка на банковите извлечения и постъпления по сметка 501 (каса) за процесния период 26.05.1999г.-31.12.1999 г. експертизата е констатирала, че не са осчетоводявани от [фирма] приходи и разходи за обекта по съответните счетоводни сметки, разходи - приходи, като вещото лице е посочило, че за периода 24.08.-31.12.1999 г. консорциума „ПРО-ДОБИ” е отчело приходи от дейността в размер на 2000 лв. и разходи от дейността в размер на 12000 лв.
При тези фактически обстоятелства, в противоречие с цитираната съдебна практика, въззивният съд е приел, че след като не е установено ответникът да е реализирал приходи по данни от воденото счетоводство, същият не се е обогатил за сметка на ищеца - основание да приеме, че не е доказан фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и да постанови неговото отхвърляне.
Съобразно посочената съдебна практика фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен, и когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването произтича от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото. Както се посочи, за възникване на вземането за връщане на неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да е развил дейност и реализирал приходи съгласно неговото счетоводство и това, че не е получил наемна цена или друг доход не го освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като го е препятствал за ползва веща и се намира в неговия имот без правно основание.
Установено е, че Ц. кооперативен съюз не се намира в договорни отношения с ответника и не разполага с друга правна възможност да реализира вземането си като собственик на недвижимия имот, в който ответното дружество се намира без правно основание. Обедняването на ищеца се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получил при отдаване под наем на имота, който се определя съобразно действащите за периода средни пазарни наемни цени, като обедняването на собственика и обогатяването на ползващия се от веща се определя от една и съща сума - средномесечения пазарен наем за този вид имоти. Изслушана по делото съдебно - техническа експертиза е установила размера на вземането от неоснователно обогатяване, представляващо средномесечен пазарен наем, за ползването на имота без правно основание за периода 26.05.1999 г. - 31.12.1999 г., седем месеца и пет дни, възлизащо на 93 600 лв. В този размер иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен с присъждане на законна лихва от предявяване на исковата молба - 31.05.2004 г.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.
Предвид изложеното като незаконосъобразно и необосновано обжалваното решение ще следва да се отмени и се постанови друго, с което иска по чл. 59, ал. 1 З. се уважи за сумата 93 600 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 5817 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати юрисконсултско възнаграждение определено по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер на 2212 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА решение от 17.12.2010 г. по т. д. № 195/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, С., ж. к. Изгрев, ул. 172, № 11, ЕИК[ЕИК] да заплати на Централен кооперативен съюз, С., [улица], ЕИК[ЕИК] на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД обезщетение за вземане на неоснователно обогатяване в размер на 93 600 лева за периода 26.05.1999 г.-31.12.1999 г. със законна лихва от предявяване на исковата молба 31.05.2004 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД да заплати на Централен кооперативен съюз съдебни разноски в размер на 5817 лв. и да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 2212 лв.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 65507,34 лв.- мораторна лихва за забава е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ