Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * срок за изпитване * сключване на трудов договор * правоприемство * запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188



София, 21.05.2013 година




В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А





ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 795 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 172 от 06.02.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение от 04.04.2012 година по гр.д. № 16320/2011 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Т. Б. Б. от София против [фирма], [населено място].
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 70, ал.1 и ал.5 КТ вр. с чл. 123 КТ относно забраната за повторна проверка годността на работника да изпълнява определена работа при смяна на работодателя при условията на чл. 123 КТ.
По въпросът по приложението на чл. 70, ал. 5 КТ вр. с чл. 123, ал.1 КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл. 123, ал.1 КТ, при промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия; вливане на едно предприятие в друго; разпределяне дейността на едно предприятие между две други или повече, преминаване на обособена част или при промяна на правноорганизационната форма; при смяна на собственика или прехвърляне дейност или материални активи, трудовото правоотношение с работниците не се прекратява. То продължава с новия работодател в същия вид и основни характеристики, като правата и задълженията на работодателя прехвърлител по трудовото правоотношение се прехвърлят на работодателя приобретател – чл. 123, ал. 2 КТ.
Работодателят приобретател, явяващ се частен правоприемник на прехвърлителя, не може да разполага с повече или различни права по трудовия договор от праводателя си. Когато трудовият договор е сключен със срок за изпитване при условията на чл. 70, ал.1 КТ, този срок продължава да тече независимо от преминаването на трудовото правоотношение към новия работодател. Новият работодател разполага с правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 71 КТ в срока, започнал да тече със сключване на договора при работодателя прехвърлител.
По отношение на работодателя приобретател важи и ограничението по чл. 70, ал.5 КТ за еднократна възможност за изпитване годността на работника за изпълнение на определена работа – когато годността на работника за изпълнението на определени трудови функции е изпитана при работодателя прехвърлител, новият работодател не може да сключи отново договор при условията на чл. 70, ал.1 КТ за същата работа.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „главен юрисконсулт” при [фирма] до 17.04.2006 г., когато е била преназначена на длъжността „старши юрисконсулт”. През 2007 г. чрез отделяне от [фирма] е било образувано [фирма], към което трудовото правоотношение на ищцата е преминало при условията на чл. 123 КТ, а с допълнително споразумение от 28.06.2010 г. ищцата е заела длъжността „главен юрисконсулт” при условията на чл. 70 КТ с шестмесечен срок за изпитване. Със заповед № 868 от 27.10.2010 г. трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал.1 КТ. При така установените факти, в решението е прието, че уговорката за срок за изпитване е недействителна, сключена в нарушение на чл. 70, ал. 5 ГПК, тъй като ищцата е изпълнявала длъжността „главен юрисконсулт” до 17.04.2006 г., след което работодателят не е разполагал с правото да сключи нов договор за същата длъжност при условията на чл. 70, ал.1 КТ. Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за прогласяване недействителност на клаузата за срок за изпитване в споразумение от 28.06.2010 г.; за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 868 от 27.10.2010 г. на основание чл. 71 КТ; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, подадена от [фирма] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 70, ал.5 КТ, тъй като ищцата никога не е заемала длъжността „главен юрисконсулт” в Поделение пътнически превози при [фирма]. Поддържа се, че заеманата длъжност като „главен юрисконсулт” при Поделения „Превозна дейност” и „спални вагони” при [фирма] е различна от длъжността „главен юрисконсулт” в [фирма], поради което сключеното с ищцата на основание чл. 119 КТ споразумение е действително, а уволнението, извършено на основание чл. 71, ал.1 КТ законно.
Ответницата по касационната жалба Т. Б. Б. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 70, ал.5 КТ са неоснователни. Трудовото правоотношение между страните е преминало към ответника при условията на чл. 123, ал.1, т.3 КТ, поради което работодателят не е разполагал с възможността да изпитва годността на служителката за изпълнение на длъжността „главен юрисконсулт” – длъжност, изпълнявана при работодателя праводател [фирма]. Годността на служителката за справяне с трудовите функции за длъжността е била изпитана по време на трудовия договор с [фирма], без да са доказани различия с възложената и длъжност със същото наименование при ответното дружество, поради което клаузата по чл. 70, ал.1 КТ в споразумение № 33 от 28.06.2010 г. е недействителна.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с материалния закон, а с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 450 лева, изплатени по договор за правна помощ от 22.06.2012 г. с адвокат Борис И. от Софийска адвокатска колегия.
Изложеното Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.04.2012 година по гр.д. № 16320/2011 година на Софийски градски съд, ІV „а” състав.
ОСЪЖДА Б.-Пътнически превози” Е., [населено място] да заплати на Т. Б. Б. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: