Р Е Ш Е Н И Е № 139 С о ф и я, 12 м а р т 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 м а р т 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 251/2014 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на защитника на осъдения К. А. Н. от Габрово на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 138 от 06.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 174/2013 г. от окръжен съд-Габрово, с което е изменена присъда № 610 от 09.10.2013 г. по НОХД № 842/2012 г. от Габровския районен съд и което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се отправят алтернативни искания за преквалификация на деянието в опит за обикновена кражба и то при съучастие – помагачество или за намаляване на размера на наложеното му наказание на 3 месеца лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Осъденият К. Н., лично и чрез процесуалните си представители, адв.Е.Б. от АК-Велико Т. писмено и адв.Й.В. от САК, явила се в производството пред ВКС, моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 610 от 09.10.2013 г. по НОХД № 842/2012 г. на районен съд-Габрово подсъдимият К. А. Н. от Габрово е признат за виновен в извършването на 27.03.2012 г. в Габрово, при условията опасен рецидив, след предварително сговаряне с другия подсъдим по делото Д. И. Н., чрез използване на технически средства на опит за кражба на чужди движими вещи на обща стойност 220 лева, оставени без постоянен надзор, от владението на собствениците на фабричен комплекс „....”, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят и на основание чл.196, ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Разпоредено е с веществените доказателства по делото. В тежест на подсъдимия Н. са възложени част от направените по делото разноски в размер на 77,50 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Е.Б. от АК-Велико Т. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното му наказание с искания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане „от прокурора или от първоинстанционния съд”, за постановяване на нова оправдателна по отношение на подзащитния й присъда и като последна алтернатива - за изменяването й на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде намалено до предвидения за този вид наказание минимум. С решението си от 06.01.2014 г. Габровският окръжен съд е изменил обжалваната присъда съобразно последната алтернатива, като е намалил наложеното на подс.Н. наказание на 6 месеца лишаване от свобода и я е потвърдил в останалата част, с което тя е влязла в законна сила. С искането от името на осъдения Н. от 20.01.2014 г. въззивното решение се атакува наново заради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното и в хода на съдебното производство пред двете съдебни инстанции, за неправилно приложение на материалния закон и за явната несправедливост на макар и намаленото от въззивната инстанция наказание лишаване от свобода с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо престъпление със съответно отражение върху размера на наложеното му наказание, алтернативно за намаляване на същото на 3 месеца без доводи относно приложението на чл.55 от НК. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу присъда и въззивно решение, неподлежащи и непроверени по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Защитникът на осъдения доразвива тезата си, наведена пред инстанционните съдилища, както досежно ограничаването на правото му на защита в хода на досъдебното разследване (не му бил назначен защитник при наличие на такъв за съучастника му), така и в хода на делото пред първата инстанция (предубеден съд, неправилен анализ на доказателствата и изводи, включително и на основата на недопустими доказателствени средства), довело до неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане, като алтернативната претенция за намаляване на наказанието му на минимума на наказанието лишаване от свобода е изведена на основа на доводите по първите две касирани основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. ВКС намира, че няма процесуални пропуски както по установяване на правно значимите факти, така и по приложението на материалния закон и не са налице основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Всъщност, касационната жалба преповтаря значителна част от наведените в допълнението към въззивната жалба от договорния защитник на осъдения, които подробно са били обсъдени от въззивния съд и са получили убедителен и законосъобразен отговор. Твърденията на защитата за сочените процесуални нарушения са последица от отказа на районния съд да възприеме промените в хода на съдебното следствие обяснения на осъдените, но като се загърбват изложените както от него, така и от въззивния съд съображения защо първоначалните им дадени пред защитник и пред съдия очертават истината за случилото се. От последните (инкорпорирани по съответния ред, срещу което няма възражения и сега в искането) е видно, че те са били еднопосочни, подкрепени са от останалите събрани още в самото начало на разследването други доказателства и са в синхрон и с житейската логика. Обратно, променените освен вътрешно противоречиви, са в противоречие с констатациите в протокола за оглед, този за доброволно предаване на зъбното колело, показанията на св.Б. за предадено на изкупвателния пункт на 28.03.2012 г. от осъдения Н. „дебело желязо” (чугунения капак), включително и за причините последният да промени твърденията си. Нелогични са обясненията на двамата осъдени, че Н. приел да потвърди съучастието си в опита за кражба с цел облекчаване положението на Н. както защото участието на повече лица завишава обществената опасност на деянието, така и защото само дни след извършването й той е постъпил да изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, което е довело до забавяне на разследването. В същото време, въпреки първоначалното извънпроцесно признание на вината си пред св.Т., осъденият Н. е признал участието си и в разпита си пред съдия, проведен много по-късно – чак на 03.07.2012 г., като защитата му не е била задължителна и от такава се е отказал, след като са му били разяснени правата като обвиняем. От друга страна, не се дава никакво логично обяснение и защо на местопрестъплението са били открити толкова много инструменти, та и връхна дреха на Н., ако наистина Н. е бил сам. Установено е, че демонтираните елементи на металното съоръжение са били тежки и трудно човек би могъл да се справи сам с пренасянето им, особено при твърдението на молителя, че „искал да помогне” на Н., защото бил претърпял „голяма операция на стомаха”(виж обясненията му в с.з.на 09.10.2013 г.), което не е в подкрепа на поддържаната и от защитника му позиция. Именно взаимообвързания, обективен и пълен анализ на доказателствените материали е дал основание на съдилищата да приемат фактите от кръга на предмета на доказване по делото в съзвучие с първоначалните твърдения на осъдените и не е налице нито игнориране на доказателства или ползване на недопустими доказателствени средства, нито превратност в тези им изводи, което да опорочава вътрешното им убеждение или да сочи на предубеденост и заинтересованост при решаване на делото, поради което не са налице нарушения на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 от НПК, както и такива, ограничили правото на защита на искателя Н.. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Няма как при установените по делото факти да се приеме, че е направен опит за осъществяване на „обикновена” кражба по чл.194, ал.1 от НК, след като вещите не са били под постоянен надзор (неохраняемо бентово съоръжение на река в края на града), че са използвани чук и гаечни ключове (технически средства), че за осъществяване на деянието е имало предварителна подготовка, а не е инцидентна проява на двамата осъдени, които са дали логично обяснение на фазата за вземане на решение за извършването му. Въззивният съд е изяснил и защо деянието на осъдения Н. се явява опасен рецидив, като е допуснал грешка, но дори и при нея не е имало начин да се смекчи правната му квалификация. Той е бил осъден за тежко умишлено престъпление по чл.116 от НК на 15 години лишаване от свобода, от което е бил помилван с 1 година, а с протоколно определение от 27.06.2007 г. по ЧНД № 302/2007 г. на окръжен съд-Плевен е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието му от 2 години, 7 месеца и 16 дни, при същия изпитателен срок. Съгласно чл.30, ал.2 от НК, 5-годишният срок от значение за опасния рецидив започва да тече от изтичане на този изпитателен срок, т.е. той не е изтичал на 27.06.2012 г., както е приел окръжният съд, а след още 2 години, 7 месеца и 16 дни. Това определя деянието му като опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като съдът е следвало да забележи, че не е налице такъв по чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като останалите му осъждания са далече в миналото и не водят до такава квалификация на рецидива. Този пропуск не е съществен, а изложената констатация е за прецизност, без да се налага изменяване на решението, особено в производство по възобновяване и не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения Н. наказание лишаване от свобода не е съобразено с изложените от окръжния съд съображения за значителното му смекчаване. Отчетени са всички смекчаващи отговорността му обстоятелства и съдът е намалил първоначално наложеното му наказание много под законовия минимум на предвиденото в чл.196, ал.1, т.2 от НК. Искането за допълнително намаляване с още 3 месеца не отговоря на критерия за явно несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, вложен в т.1 на ал.5 на чл.348 от НПК, както и да е в разрез с изискванията на чл.54-57 от НК за определяне на размера на наказанието. Няма каквито и да е конкретни доводи за такова намаляване и искането и в тази насока се явява неоснователно и следва в цялост да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. А. Н. от Габрово за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 138 от 06.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 174/2013 г. от окръжен съд-Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :