7 7 Решение по т. д. № 876/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 876/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №104 С., 03.10.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: Д. П. Т. К. При участието на секретаря Кр. А. като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 876 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма] чрез процесуалния му пълномощник адв. Р. П. срещу въззивно решение № 560/23.06.2010 г. по в. т. д. № 1207/2009 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 61/22.10.2009 г. по т. д. № 25/2009 г. на ПзОС в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание от 16.02.2009 г. за изключване на съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и е постановено друго решение, с което искът на И. Г. С. по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на търговско дружество [фирма] за изключването й, е бил уважен. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и се моли за неговата отмяна. Ответникът И. Г. С. от [населено място] в писмен отговор заявява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 280/19.04.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. ВКС, състав на първо отделение е допуснал касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за уведомяване на съдружник за свикване на общото събрание на дружество с ограничена отговорност и връчване на покана по чл. 139 ТЗ при отказ на съдружника и доказването в производството по чл. 74 ТЗ на релевантните за отказа обстоятелства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: Пред първоинстанционния Пазарджишки окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ от И. Г. С. против [фирма] с искане за отмяна на решение на общото събрание на дружеството от 16.02.2009 г. за изключване на ищцата като съдружник. Ищцата е поддържала, че решението на общото събрание е взето в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ, защото покана за това събрание тя не е получавала. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 74 ТЗ с решение № 61/22.10.2009 г. по търг. дело № 25/2009 г., като е приел, че ищцата е била редовно поканена за събранието, тъй като е уведомена при отказ, установен и чрез показанията на разпитани, присъствали на отказа свидетели, които са удостоверили факта, че ищцата не е пожелала да получи поканата. Пловдивски апелативен съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска е посочил, че събранието е нередовно свикано, тъй като ищцата не е била редовно поканена по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ. Въззивният съд е счел, че при връчване на поканата при отказ на съдружника, не е налице получаване от негова страна, както изисква чл. 139, ал. 1 ТЗ, тъй като съдружникът не е узнал за съдържанието на поканата, т. е. не е уведомен за дневния ред на събранието и за датата и мястото на провеждането му. Приел е, че когато поканеният съдружник наистина не иска да получи поканата, то тогава предмет на доказване от ответника в производството следвало да бъде установяването какво точно отказвал да получи съдружника. Според решаващия съд, смисълът на “получаването” по чл. 139, ал. 1 ТЗ е съдружникът да знае за какво се свиква събранието, да знае за кога и къде и по какви въпроси се свиква то. Съдът е посочил, че може съдружникът наистина да не иска да получи поканата, но тогава предмет на доказване от ответника ще е какво точно съдружникът е отказал за получи. В случая, решаващият състав е приел, че при връчване на поканата И. С. е уведомена за събранието, не е била обаче известена от връчващия за точния дневен ред, т. е. за съдържанието на документа и от тук се отнемала възможността да се третира получаването от адресата на поканата като при “отказ”. В решението се съдържа недоумение защо дружеството е прибегнало до връчване на покана за събранието и оформянето й при отказ чрез подписването й от свидетели, а не по реда на чл. 592 ГПК чрез нотариална покана. Решението е неправилно. Изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ, свързани с покана за общо събрание са точно и ясно формулирани, макар и да са схематични – писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчването и /получаване от съдружника/ в рамките на не по-малко от 7 дни преди датата на събранието. В нормата изрично е посочено приоритетното приложение на дружествения договор по отношение на срока и формата. В конкретния случай, тъй като в дружествения договор на [фирма] не се съдържа клауза, уреждаща по различен начин свикване на общото събрание и уведомяване на съдружниците, е приложима общата разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ. Безспорно е в случая спазване на изискването за форма- наличието на изготвена писмена покана за събранието на визираната дата, както и минимално необходимото съдържание на тази покана. При твърдения за нарушения на процедурните правила, свързани със свикване и провеждане на събранието ответникът е този, който трябва да докаже, че те са били спазени. Или в тежест на ответното дружество е било установяване на надлежното връчване на 08.02.2009 г. на поканата за общото събрание на 16.02.2009 г. при удостоверен “отказ” от съдружника. Ищцата в исковата молба е твърдяла, че процедурата по свикване на общото събрание е опорочена, тъй като не била надлежно уведомена за събранието, маркирайки като порок - връчване при “отказ”, удостоверен от непознати за нея две лица, вместо по реда на чл. 592 и сл. ГПК. Въззивният съд, обсъждайки валидността на процедурата е счел, че по принцип свидетелите, присъствали на връчването биха могли да удостоверяват единствено “отказа” на съдружника да получи поканата, но не и факта, че съдружникът е узнал съдържанието на връчваните документи. Въззивният съд е разсъждавал върху обстоятелствата, свързани с уведомяване от връчителя на поканата за съдържанието на документа и е приел, че ищцата не е била надлежно известена за дневния ред на събранието, макар че е заявила отказа си да получи поканата пред връчителя - управителя на дружеството и пред двамата свидетели, тъй като не е узнала конкретното й съдържание, и именно от това произтичала незаконосъобразността на свикването на общото събрание. Това е и водещото основание на Пловдивски апелативен съд за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание за изключване на съдружника. Тези изводи са в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 2082009 г. на ІІ т. о., в Решение № 74/14.07.2011 г. по т. д. № 633/2010 г. на І т. о., както и с императивните текстове на ТЗ, предмет на обсъждане в настоящото решение. И в двата съдебни акта на ВКС, които са задължителни за съдилищата е прието, че нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува стеснително, тъй като текстът не предвижда способ за връчване на поканата за общото събрание. Ако такъв способ не е изрично регламентиран в дружествения договор, следва да се приеме, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Уведомяването може да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр., но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да стане лично на съдружника - физическо лице. Преценката за начина на изпращане на поканата се осъществява от дружеството, и не би могло да се правят препоръки в съдебния акт за направения избор или да се препраща към друг начин на връчване, след като няма императивна процесуалноправна норма по отношение на свикване и провеждане на общо събрание от търговско дружество, която да се приеме, че е била нарушена в конкретния случай. Няма пречка при “отказ“ за получаване на поканата за събранието от съдружник, както е станало и в процесния случай, /при установени по делото няколкократни предишни опити за връчване на книжа на дружеството на този съдружник/, този “отказ” да бъде оформен и с подписите на присъствалите лица, които в рамките на съдебното производство са потвърдили фактите, за което има и признание на ищцата в исковата молба в смисъл, че поканата й е връчена при отказ, и че тя смята тази процедура за незаконосъобразна, тъй като не е познавала тези двама свидетели. Не би могло да се разграничават последиците на “отказа”, както счита апелативния съд, според намерението на съдружника, тъй като последният, след като е уведомен за това, че му се връчват книжа, свързани със свикване на общо събрание на дружеството, в което той има членствено участие, при заявявяне на нежелание да ги получи, сам се е поставил в ситуация, да не узнае тяхното точно съдържание към този момент. Не би могло да се въвежда за дружеството и последващо задължение за доказване на принудителното узнаване на съдържанието на документите, които се връчват, тъй като подобно задължение не е регламентирано в закона, нито е част от съдържанието на дружествения договор. Подобно разграничение не съответства на духа на дружественото право, което се основава на принципа на доброволност на сдружаване и автономност на уреждане на отношения между съдружниците, разбира се при зачитане на императивните правила, регламентиращи свикването и провеждането на общо събрание. В конкретния случай, съдружникът е узнал за предложението за изключването при получаване на предупреждение за изключване връчено при “отказ”, удостоверен от свидетели, съдържащ и означение, написано на ръка след подписите на свидетелите, че е прочетено съдържанието на предупреждението. При връчването на 08.02.2009 г., на поканата за общото събрание, с дневен ред, съдържащ предложение за изключване, съдружникът отново е заявил, че отказва да получи поканата /отново удостоверено получаване при “ отказ” от съдружника/ и от него е зависело дали да приеме документа, да се запознае с конкретното съдържание или чрез отказа си да се постави в ситуация, при която не би могъл да знае в подробности съдържанието на поканата, поради личните си действия. Не би могло да се въвежда задължение за търговското дружество да удостоверява при връчване на покана за общото събрание и практическото узнаването на съдържанието на поканата от съдружника, тъй като за дружеството съществува единствено задължение да изготви съответните книжа, в това число и поканата за събранието, със съответния дневен ред и да се погрижи тези покани да бъдат получени от всеки съдружник преди законово установения минимален срок за провеждането му. Поведението на съдружника и неговите съображения за това дали ще приеме поканата, или ще откаже да я получи, както и съображенията му за отказа не съставляват елемент от фактически състав, нито му дават основание за събиране на доказателства с оглед предявяване на иск по чл. 74 ТЗ, тъй като не е налице нарушение на императивна правна норма, въвеждаща изискване за субективна преценка на отказа, както е приел решаващия съд, а и въвеждането на подобно отграничение би довело и до злоупотреба с права от страна на съдружник, който счита, че общото събрание би приело решения, които не са в негова полза. Или задължителен е обсегът на тълкуването на чл. 74 ТЗ, във вр. с чл. 139 ТЗ, отчитайки изискването за отмяна на решение на общото събрание по реда на чл. 74 ТЗ единствено при доказана противозаконност /противоречие с императивна правна норма/ или противоуставност /нарушение на дружествения договор/. Няма основание да се приеме, че общото събрание на 16.02.2009 г. на търговско дружество [фирма] е проведено при неспазване на процедурни правила и след като апелативният съд не се е съобразил с практиката на ВКС в тази насока, въззивното решение следва да бъде отменено, и искът по чл. 74 ТЗ отхвърлен. Касаторът е претендирал и направените по делото във всички съдебни инстанции разноски, които при изхода на спора в настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени в общ размер 5 355 лв. Водим от изложеното на основание чл. 293, ал. 1, пр. трето, ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 560/23.06.2010 г. по в. т. д. № 1207/2009 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му част, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. С. иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение от 16.02.2009 г. на общото събрание на [фирма] за изключването й като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. ОСЪЖДА И. Г. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 5 355 лв. /пет хиляди триста петдесет и пет лева/ - разноски по делото за всички съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: