Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. С., 17.02.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 789 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК. С определение № 178/14.10.2010 г., състава на ВКС е допуснал до разглеждане молбата на Ц. Г. М., И. Г. М., К. Л. П. и Т. П. П., като член-кооператори в ЖСК”П. у.”, за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д.№8684/1997 година от С. районен съд, 59 състав, с което е допусната до делба четириетажна жилищна сграда, находяща се в[населено място], при квоти в съсобствеността, определени с решението, между страните, посочени в същото. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е допусната до разглеждане единствено на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, поради твърдението на молителите за наличие на влязло в сила решение, което противоречи на решението на районен съд, чиято отмяна се иска. Ответниците З. З. М., Ж. Х. Р., Е. М. М. и П. А. М. оспорват молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С решение, постановено по гр.д.№8684/1997 година от С. районен съд, 59 състав, постановено на 19.02.2009 г., е допусната до делба четириетажна жилищна сграда, находяща се в[населено място], ул.”М. Б.” №33, състояща се от две секции и разположена в поземлени имоти с пл.№ 6,7 и 8 и част от им.пл.№ 9 в кв.50, включени в УПИ І в кв.”И. В.”, отреден за „О. и м.". С решението са признати правата на М. Г. М. върху имот с пл.№8, върху който е построена част от сградата и му е признат дял в съсобствеността в размер на 68090/200 000 ид.ч. и при тази квота е допусната делба на сградата между този съделител и останалите съсобственици. Районният съд е приел, че имотът с пл.№8, описан по-горе и върху който е построена част от сградата е отчужден от М. М. със заповед № РД-40232/20.02.1986 г., като с влязло в сила решение по адм.д.№ 824/1996 г., постановено от С. градски съд, административна колегия, ІІІ”г” състав, заповедта за отчуждаване на имота е обявена за нищожна. Въз основа на това решение, постановено по реда на обжалване на административни актове, съдът е направил правния извод, че собствеността върху имота не е преминавала в държавата, а е останала в патримониума на М. М., доколкото нищожната заповед за отчуждаване не е породила правно действие. По предявен от М. Г. М. ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, относно същия имот, с решение № 173/23.06.2009 г., постановено по гр.д.№709/2008 г., влязло в сила преди решението на районния съд по допускане на делбата и чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд, първо отделение на гражданската колегияq е отменил обжалваното решение на С. градски съд и е постановил ново по съществото на спора, като е отхвърлил предявения иск. За да достигне до този извод за неоснователност на предявения иск за собственост, съдът е отрекъл правото на собственост върху имота /идентичен с този, върху който е признато правото на собственост на М. М. в делбеното производство/. Съдът е приел, че макар и заповедта за отчуждаване да е нищожна, разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗВСВОНИ ограничава правото на възстановяване на собствеността тогава, когато след фактическото завземане на имота са настъпили промени, на които законодателят в същата разпоредба придава правно значение, а именно, имотът да съществува реално до размерите, в които е одържавен. От фактите по делото, съдът е установил, че с договор от 1988 г., сключен между Председателя на ИК на Благоевски РНС и ЖСК”П. у.” е отстъпено възмездно право на строеж на ЖСК върху същия имот с пл.№8, както и върху съседните имоти с №№ 6,7 е 9 в кв.50 по плана на[населено място], кв.”И. В.”. Въз основа на издаденото разрешение за строеж, към 05.03.1990 г. строителството на четириетажната сграда е започнало, като към м.август 1996 г. сградата е била завършена. От имот с пл.№8 /целия с площ от 460 кв.м./ е застроена площ от 130 кв.м., а останалите незастроени 330 кв.м. не отговарят на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Съдът е приел, че върху имота е извършено законно строителство и не са налице предпоставките на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ за възстановяване на собствеността в реални граници, като предпоставките за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността на това основание, следва да се преценява към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ – 22.11.1997 г. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността на процесния имот на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, тъй като същия е бил законно застроен и не съществува реално до размерите, в които е одържавен. Налице е тъждество по отношение на страните в двете съдебни производства, доколкото в делбеното производство страни са и ЖСК”П. у.” и М. Г. М., като същите страни са и страни по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Налице е тъждество и на предмета на спора по двете дела относно спорния имот с пл.№8, описан по-горе и правото на собственост върху него, тъй като правото на собственост върху идентичния по двете дела имот е предмет на спора както в производството по иска с правно основание чл.108 от ЗС, като основна предпоставка за основателност на иск с това основание, така и в делбеното производство във фазата по допускането на делбата, доколкото въз основа на твърдението си за притежание на правото на собственост върху терена, М. М. е претендирал и дял от собствеността върху построената в имота сграда. Налице е решение на съд, което противоречи на възприетото относно принадлежността на правото на собственост в решението на районния съд, чиято отмяна се иска, поради което в настоящото производство следва да намери приложение процесуалната норма на чл.307, ал.4 от ГПК, съгласно която на отмяна подлежи неправилното решение. По правилността на двете противоречиви решения, съдът приема следното: След одържавяването на имота през 1986 г., в полза на ЖСК”П. у.” е отстъпено възмездно право на строеж на сграда, която е била завършена към м.август 1996 г. Разпоредбата, даваща право на възстановяване на правото на собственост в реални граници в полза на собственика на имота М. М. е влязла в сила на 22.11.1997 г., с включването й в чл.2 на ал.2 от ЗВСВОНИ с приемането на ЗОСОИ. Към този момент следва да се преценят наличието на предпоставките за възстановяването в реални граници на одържавен имот, по отношение на който е приложима тази разпоредба, а именно, доколкото имотът е отчужден не по установения законов ред от народния съвет, в каквато хипотеза е настоящия случай. С оглед разясненията в т.1 от ТР №6/2006 г., незаконен строеж е налице тогава, когато е осъществен без надлежните строителни книжа или след реституцията на имота. В случая, строежа е осъществен със съответните строителни книжа, както и е осъществен изцяло към момент, предхождащ влизането в сила на изменението на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ от 1997 г., уреждащ възстановяването на собствеността по силата на закона. Застрояването на имота, извършено преди влизането в сила на реституционната норма, както и законността към онзи момент на застрояването са пречка за възстановяването на собствеността върху имота в размерите и границите, съществуващи към момента на отчуждаването му, доколкото не съществува във вида и размерите, към този момент. На това основание следва да се приеме за правилно решението на ВКС, с което са отречени правата на собственост върху имота на М. Г. М., като противоречащото му решение на районния съд, чиято отмяна се иска, следва да бъде отменено на основание чл.307, ал.4 от ГПК. Делото следва да се върне на С. районен съд, за постановяване на ново решение в делбеното производство, във фазата по допускане на делбата, предвид изхода на спора по настоящото дело по молбата за отмяна на влязло в сила решение. Водим от горното и на основание чл.307, ал.4 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение по гр.д.№8684/1997 година от С. районен съд, 59 състав, постановено на 19.02.2009 г. Връща делото на С. районен съд, за постановяване на ново решение по допускане на делбата по гр.д.№8684/1997 г. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.