5 Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 24 февруари 2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя Гроздан Илиев дело № 680/2010 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. А. Г. против постановената от Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д № 409/2010 г. нова присъда № 47 от 03.11.2010 г., с която отменена оправдателна присъда № 2 от 08.01.2010 г. по н.о.х.д. № 2027/2009 г. на Софийски градски съд (СГС) и вместо нея постановена друга с която подс. Г. е признат за виновен в това, че : - на 21.06.2008 г., в гр. София, бул. „Д.” № 57 – в безистена, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с общо тегло 2.09 грама на стойност 12, 54 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. С жалбата и представеното до даване ход на делото пред настоящата инстанция допълнение, се релевират нарушения на материалния и процесуален закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В съдебно заседание касаторът и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения. При условията на алтернативност се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за основателност на жалбата, поради наличие на претендираните нарушения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивната присъда с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното. За да постанови осъдителната присъда въззивната инстанция е приела за установени решаващи фактически положения, позовавайки се на заявеното от св. Г. К., при разпита му извършен на досъдебното производство пред съдия. Това е сторено, без да се държи сметка за особеното положение на този свидетел и неговата уязвимост с оглед на поддържаното от прокуратурата обвинение срещу подс. Г., за държане с цел разпространение на наркотични вещества, в случая марихуана, трите дози от която били предназначени за св. К., купувач по сделката с подсъдимият. Несъмнено придобиването или опит да се придобие, без надлежно разрешение наркотично вещество, ангажира наказателната отговорност не само на продавача , но и на купувача, какъвто според обвинението се явява св. К.. Въззивният състав няма задължение по това производство да изследва какви са били съображенията на прокуратурата да предприеме наказателно преследване само срещу подс. Г., но при възприетия подход за определяне кръга на наказателно отговорните лица е бил длъжен да прояви изключително внимание и да подложи на задълбочен анализ свидетелските показания на К., в частта с която уличава подсъдимия Г. в извършване на престъплението. Това е било наложително, защото непосредствено след краткият по съдържание разпит, проведен на досъдебното производство (л.71 дозн.) е била извършена очна ставка между двамата К. и Г.(л.88 дозн.) при която първият категорично е отрекъл верността на заявеното при разпита, относно верността на обстоятелствата за закупуване на „трева” от обв.Г.. Позиция която св.К. неизменно е поддържал и при последвалите разпити на съдебното следствие пред всяка от контролираните инстанции. При това поведение на свидетеля, извършващият разследването е предложил делото да се прекрати. Последвала оправдателна присъда, при чиято отмяна противоречивите и взаимно изключващи се показания на св.К., свързани с установяване на фактическите положение по отношение авторството на подс. Г., не са били поставени на обсъждане от въззивния състав. Съдът е пропуснал да съобрази и обстоятелството, че разпитът пред съдия е извършен без участието на обв. Г., макар според чл.232 НПК това да е допустимо и участието на обвиняемият, лично или с надлежно упълномощен защитник да гарантира още на този етап обективното установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Въззивният състав е приел за достоверни свидетелските показания на К., продължавайки с избирателния подход, като е направил декларативен отказ да приеме установеното от свидетеля в съдебната фаза, че уличил подс.Г. в извършване на престъплението- продажба на марихуана, защото бил манипулиран от полицейски служители. В тази връзка съдът изобщо не е съпоставил и обсъдил, и показанията на св. И. Х., един от задържаните на местопроизшествието, които пред първоинстанционния състав (с.з.17.12.2009г. по н.о.х.д. №2027/209г.) е установил, че към него се обърнал полицейски служител с искане да заяви, че също е закупувал наркотици от подсъдимият. На следващо място въззивния състав е приел, че останалите свидетелски показания не опровергавали установеното от св.К., при разпита му на досъдебното производство, в частта относно авторството на деянието. Този извод също е направен при пълно несъобразяване с гласните доказателствени средства сред които и установеното от свидетелите Н. и И., придружаващи подс.Г.. Тези свидетели са установили съвършено други обстоятелства, относно целта на срещата между подсъдимия и св.К., напълно противоположни на приетото от съдът. Извън процесуални признания, за среща между двамата, с цел закупуване на марихуана, не установяват и свидетелите И. и Ц., извършили задържането на К. и подсъдимият. Нещо повече според установеното от И. и Ц., плика с трите дози марихуана не е иззет от подс. Г.. Намирането на пластмасовия плик на място, което е публично и при отсъствие на каквито и да са обективни доказателства, свързващи държането, разбирано като фактическа власт върху наркотичното вещество, с подсъдимият не позволяват, категоричен извод на полето на авторството на деянието, така както е сторил въззивния състав. Отсъствието на дактилоскопни следи с произход от подсъдимият и намирането на наркотичното вещество на място, до което има достъп неограничен кръг лица сочи на допуснато нарушение по чл.303, ал.2 НПК. При възприетият от въззивният състав избирателен подход за оценка на доказателствения материал и позоваване единствено на показанията на св.К., дадени по реда на чл.223 НПК, но оттеглени на съдебното следствие, постановяването на осъдителната присъда основана на предположения в тази част е било неизбежно. При това положение е очевидно, че съдът е допуснал и нарушение на чл.305, ал.3 НПК, щом като е приел за достоверни показанията дадени на досъдебното производство и това е сторил, без да е извършил посочената по-горе съвкупна преценка на депозираните от св.К., противоречиви по съдържание, показания с останалите доказателствени източници, за да вземе обективно решение за достоверност на тези показания в частта, относно авторството на подс. Г., като единствено възможен извършител на престъплението, поддържано с обвинителния акт. Допуснатите нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на въззивната инстанция, при установяване на обстоятелствата, относими към правилното решаване на въпросът за авторството на подс.Г., като част от предмета на доказване по настоящето дело, налага отмяна на осъдителната присъда. Налице е отменителното основание по чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2, НПК за отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с оглед на тяхното отстраняване. Констатираните нарушения в дейността на съдът по оценка на доказателствените източници прави безпредметно обсъждането на доводът за допуснати нарушения на закона, свързани с отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Мотивиран от гореизложените съображения и в рамките на правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т. 2 и чл.355, ал.1, т.3НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява присъда № 47/03.11.2010 г., постановена по в.н.о.х.д. № 409/2010 г. на Софийски апелативен съд с която подс. А. Г. е признат за виновен по обвинението: -на 21.06.2008 г., в гр. София, да е държал без надлежно разрешително, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с общо тегло 2.09 грама на стойност 12, 54 лв.,- престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.