О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 275 гр. София, 11.07.2013 год. Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3539/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на С. Г. П., чрез адв. В. Д. от САК, против въззивното определение от 24.10.2012 год. по ч. гр. д. № 511/2012 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 14.06.2012 год. по гр. д. № 214/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната исковата молба на настоящата жалбоподателка и е прекратено производството по образуваното дело, като недопустимо поради липса на правен интерес от предявения установителен иск. Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му. Претендира и направените съдебни разноски. Ответникът по частната жалба В. З. Ж. не е взел становище по същата. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на спорния имот с оглед данните по делото за предаване на владението върху него на ответника, като купувач при публичната му продан, което обуславя правен интерес от осъдителен иск за собственост. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване нередовности в частната жалба, жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че релевантните процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, са: за даване на указания от съда за отстраняване на нередовности в исковата молба преди прекратяване на производството и при проверката на исковата молба по чл. 130 ГПК кой определя правния интерес от предявяването на иска. Представена е съдебна практика, в т. ч. и задължителна, с твърдение, че е налице противоречиво произнасяне по горните въпроси в обжалваното определение. Част от представената съдебна практика не представлява такава по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – с определенията по ч. гр. д. № 204/2011 год. на ІІ г. о., гр. д. № 496/2011 год. на ІІІ г. о. и ч. т. д. № 688/2012 год. на ІІ т. о. не е допуснато касационно обжалване поради липса на основания за това при направената в производството по чл. 288 ГПК преценка. За представените определения по ч. гр. д. № 2041/2011 год. на САС и ч. гр. д. № 49/2009 год. на КОС няма данни да се влезли в сила, поради което и не могат да бъдат преценявани като противоречива съдебна практика. Останалата представена съдебна практика /с изкл. Опр. № 392 по ч. гр. д. № 230/2011 год. І г. о. на ВКС/ е неотносима към въпроса, разрешен от въззивния съд и обусловил извода му за недопустимост на производството по предявения установителен иск за собственост, а именно – данните по делото относно упражняваната от ответника фактическа власт върху имота обуславят правен интерес от предявяване на осъдителен иск за собственост, а не от установителен такъв, в какъвто смисъл следва да се конкретизира формулирания от жалбоподателката въпрос относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост като процесуална предпоставка за неговата допустимост при приложението на чл. 130 ГПК. Поради това и формулираният въпрос за даване на указания от съда за отстраняване на нередовности в исковата молба преди прекратяване на производството не е релевантен, тъй като съдът не е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовности в нея /въпреки данните за даване на указания в горния смисъл/. Вторият, поставен от жалбоподателката въпрос и конкретизиран по-горе, е релевантен за направения от въззивния съд извод, като произнасянето по него е в противоречие с представеното определение № 392 от 28.07.2011 год. по ч. гр. д. № 230/2011 год. на І г. о. на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика. Поради това и касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав споделя горната задължителна съдебна практика по въпроса за допустимостта на установителния иск за собственост на недвижим имот, който е преминал във владение на ответниците след предявяване на иска, изхождайки от принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК при определяне предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие с оглед преценката на ищеца. Ако той е избрал защита в по-ограничен обем, не може само на това основание да се отрече правото му на иск, с оглед възможността за промяна на фактическите обстоятелства, на които е основана претенцията по предявения установителен иск, в хода на процеса, както и възможността за преминаване от установителен към осъдителен иск, съгласно чл. 214, ал. 1, изр. последно ГПК /в който смисъл има данни по делото/. С оглед на горните съображения въззивното определение е неправилно, тъй като съдът е отрекъл наличието на правен интерес у ищцата от предявения установителен иск за собственост на спорния имот на релевираното основание единствено поради необходимост от защита с осъдителен иск поради данните за преминаване на фактическата власт върху имота в ответника. Поради това същото следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска. Водим от горното, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 668 от 24.10.2012 год. по ч. гр. д. № 511/2012 год. на Варненския апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 668 от 24.10.2012 год. по ч. гр. д. № 511/2012 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1684 от 14.06.2012 год. по гр. д. № 214/2011 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: