О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №343 ГР. София, 16.09.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.09.2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3465/16 г., намира следното: Производството е по чл.396, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. срещу въззивното определение на Градски съд С./ГС/ по ч.гр.д. №5101/14 г. от 18.08.14 г.. С него - след отмяна на първоинстанционното определение за оставяне без уважение на искането на Е. Д. за допускане на обезпечение на предявения от нея срещу касатора Д. Д. иск за издръжка за сумата 12 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 3030 лв., чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника - е допуснато обезпечение на този и на останалите два предявени от ищцата срещу ответника частични искове, квалифицирани по чл.25, ал.2 СК, отм. и чл.74 ЗЗД, чрез посочената обезпечителна мярка. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност, а в изложението – и за частична недопустимост, на определението на ГС и се иска отмяната му. Ответницата по частна жалба Е. Д. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ намира, че следва да се допусне обжалване на част от въззивното определение за проверка на допустимостта й, за която ВКС следи и служебно – ТР №1/19.02.10 г. В изложението към частната касационна жалба се сочи, че ищцата Д. е поискала да се допусне обезпечение само на исковете й за издръжка, ведно с лихвата за забава и по това искане се е произнесъл районният съд, като го е отхвърлил с обжалваното пред СГС първоинстанционно определение. С обжалваното сега въззивно определение въззивният съд е допуснал обезпечение на всички предявени искове и във връзка с допустимостта му касаторът поставя въпросът: може ли след акт на първоинстанционния съд за разделяне на производствата по исковете / и без искане на ищцата, както се отбелязва по-горе/, да бъде издавана обща обезпечителна заповед по тях? При проверка на допустимостта на обжалваното въззивно определение ВКС констатира следното: ищцата Д. е поискала с молба от 6.03.14 г. да се допусне обезпечение на предявения от нея срещу ответника Д. иск за издръжка по чл.145 СК в размер на 12 000 лв., ведно с лихва за забава от 3030 лв., чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника. Районният съд с определение от 13.03.14 г. е отказал да допусне обезпечение, като е приел, че искът не е подкрепен с достатъчно и убедителни доказателства за съществуване на вземането. Определението му е обжалвано от ищцата пред ГС, като във въззивната й частна жалба искането за допускане на обезпечението се поддържа така, както е направено – по иска за издръжка в размер на 12 000 лв. и за обезщетение за забава в размер на 3030 лв. В. съд не е споделил изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на иска, с оглед на приложеното по делото споразумение на страните от 29.04.09 г. Затова е отменил като неправилно първоинстанционното определение и е допуснал обезпечение на всички предявени искове/ за издръжка и другите два частични иска, посочени по-горе/, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника. Определението на въззивния съд в частта, с която е допуснато обезпечение и на двата частични иска е недопустимо, като постановено без искане на ищцата и след допускане на касационното му обжалване, следва да се обезсили, както и издадената въз основа на недопустимата част от определението обезпечителна заповед. За останалата част на въззивното определение, с която е допуснато обезпечение на иска за издръжка, ведно с лихвата за забава чрез запор на банковите сметки на ответника, не са налице основания за допускане на обжалването. Поставените във връзка с определението за обезпечение на иска за издръжка въпроси са от съществото на спора, за което е възразила и ответницата по жалба. Представените във връзка със сочените осн. по чл.280, ал.1 ГПК съдебни актове също са постановени в исково, а не в обезпечително производство. В ТР №6/13 г. на ОСГТК, т.5 е посочено, че предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т. е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК). На осн. чл.392 ГПК обаче, по искове за издръжка обезпечение се допуска и без да са спазени изискванията на чл.391 ГПК, като в този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска. Поради изложеното, ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №5101/14 г. от 18.08.14 г. в частта, с която е допуснато обезпечение и на частично предявените искове по чл.25, ал.2 СК, отм. и чл.74 ЗЗД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника Д. Д.. ОБЕЗСИЛВА като недопустимо въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №5101/14 г. от 18.08.14 г. в частта, с която е допуснато обезпечение на частично предявените искове по чл.25, ал.2 СК, отм. и чл.74 ЗЗД чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника Д. Д.. ОБЕЗСИЛВА и обезпечителната заповед от 12.09.14 г. в частта, основана на обезсилената част от въззивното определение. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №5101/14 г. от 18.08.14 г. в останалата му част – с която е допуснато обезпечение на исковете за издръжка в размер на 12 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 3030 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: