Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 142   София, 08 юни   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ...................................изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 104 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424 ,ал.1 от НПК по искане на осъдения А. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 630/2007 г. на Благоевградския окръжен съд. В искането се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Изтъква се, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, а е подходил избирателно, пренебрегвайки част от представените документи. Решението на въззивния съд няма мотиви и не съдържа отговор на доводите на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда. Според осъдения съдът е нарушил закона, санкционирайки го по чл. 343в , ал.1 от НК, тъй като неговите разпоредби са приложими само по отношение на правоспособни водачи. С тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъденото лице. Служебният защитник на искателя пледира в подкрепа на искането. Прокурорът изразява становище за оставяне в сила на атакуваното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Г., с присъда № 243 от 14. 05. 2008 г. по нохд № 630/2007 г. признал А. С. С. за виновен в това, че на 12.01.2007 г.в с. С., област Благоевград, управлявал лек автомобил без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без свидетелство, поради което и на основание чл. 343в, ал.2 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години съгласно чл.66,ал.1 от НК. Окръжният съд в гр. Б. с решение № 403/09.12.2008 г. по внохд № 254/2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт.   Искането за възобновяване на производството по делото е неоснователно по следните съображения: Доводите на осъдения са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция, която ги е отхвърлила с достатъчни по обем и съдържание мотиви . В тях е намерил отговор и основният аргумент на защитата на подсъдимия срещу съставомерността на неговото поведение. Пред двете предходни инстанции С. последователно оспорвал факта, че е наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство. Тази позиция е поставила в центъра на доказателствената дейност както на районния, така и на окръжния съд, изясняването на административната процедура по санкционирането на А. С. с цитираното в обвинителния акт наказателно постановление № 1500/11-05.2006 г., издадено от началника на РПУ - Гоце Делчев за шофиране без свидетелство за правоуправление. Освен събраните в хода на досъдебното производство документи двете предходни инстанции изискали от компетентните органи – ОДП на МВР и РПУ – Гоце Делчев, пълна информация за всички наказания по ЗДвП , наложени на С. С най-големи подробности е проследен процеса на съставянето и влизането в сила на наказателно постановление № 1500/11.05.2006 г.,издадено от началника на РПУ- Гоце Делчев . От приложените заверени негови копия е видно , че то е връчено на нарушителя С. лично на 20.12.2006 г. Няма данни да е обжалвано / подсъдимият също не поддържа подобно твърдение/. Пред втората инстанция е представено и допълнително копие със заверка, че постановлението е влязло в сила на 27.12.2006 г. При тези писмени доказателства въззивният съд не е имал никакво основание да възприеме твърдението на защитата на подсъдимия, че наказателно постановление № 1500/11.052006 г. не съществува. Напротив, той би допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.107, ал.3 и ал.4 от НПК и би се отклонил от принципа на чл.14, ал.1 от НПК за формиране на вътрешното убеждение на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд не е пренебрегнал изтъкнатата в искането за възобновяване справка от началника сектор “Пътна полиция” на ОД ”Полиция”- Благоевград /л. 19 и л.20 от досието на дознанието / , в която наказателно постановление № 1500/11.052006 г не фигурира. Точно затова той е изискал допълнителна и изрична информация от същия орган за всички наказания на подсъдимия. След получаването на официален отговор и заверено копие от постановлението съдът е изяснил по категоричен начин този спорен въпрос и е постановил решението си при точно спазване на процесуалния ред .   Неоснователно е и оплакването, че инкриминираната в обвинителния акт дейност не осъществява състав на престъпление, тъй като не е посочено, че на 12.01.2007 г. подсъдимият е управлявал МПС без свидетелство за управление.прекът очевидно е отправен към диспозитива на обвинителния акт, който наистина не съдържа този елемент на престъплението по чл.343в , ал.2 от НК. Той обаче присъства неколкократно в обстоятелствената част на акта. Касае се за редакционна непрецизност от страна на прокурора, изготвил обвинителния акт, но тя не е ограничила правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо посоченото процесуално нарушение не е от кръга на съществените и не представлява касационно основание.   На последно място, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона, като е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Тази цифрова идентификация не е израз на твърдяното от защитата на смесване на текстовете на чл.343, ал.1 и ал.2 от НК, тъй като връзката, която съдът е съзрял между двата отделни престъпни състава, е тази , което е посочена от законодателя - еднаквия размер на наказанието.   Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 630/2007 г. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.