Р Е Ш Е Н И Е № 501 гр. София, 12 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1746 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. А. Д. срещу решение №71, постановено по ВНОХД №68/2014 г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас, с което е изменена присъда №17 от 31.03.2014 г., постановена по НОХД 298/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Сливен. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 15.07.2012 г., в [населено място] е отвлякъл Д. Ж. Д., като на основание чл.142, ал.1 НК, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание шест години „лишаване от свобода”, което на основание чл.61, т.3 ЗИНЗС трябва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Д. 15 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като предявения граждански иск за разликата до пълния му размер е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати си сумата от 1 400- разноски по водене на делото. С въззивният съдебен акт е изменена постановената присъда, като е намалено наложеното на подсъдимия Д. наказание от шест на четири години „лишаване от свобода“, а уважения граждански иск от 15 000 на 12 000 лева. Присъдата е потвърдена в останалата й част, а подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. сумата от 1 000 лева- разноски, направени в хода на въззивното производство. В касационната жалба се развиват оплаквания, относими към касационните основания по чл.348, ал.1 т.2 и т.3 НК. Твърди се, че първостепенният съд не е конституирал като граждански ищец пострадалия Д., нито е конституирал повереника му, като по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, което има формален характер и налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Като съществено процесуално нарушение се сочи и липсата на мотиви в първоинстанционния акт, като се поддържа, че в него не е отразена позицията на решаващия съд по отношение на начина на осъществяване на престъплението и неговото авторство. Оспорва се и направения от първостепенния и въззивния съд анализ на доказателствената съвкупност, като се поддържа, че тя е изцяло в полза на държавното обвинение и във вреда на подсъдимия. Моли да бъде отчетено като процесуално нарушение и това, че в хода на производството не са били предявени част от веществените доказателства на всички стани в процеса, а единствено на пострадалия. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се поддържа, че определеното на Д. наказание е несъразмерно тежко и същото трябва да бъде намалено до предвидения в закона минимален размер. На тези основания се предлага въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или той да бъде изменен, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание и този на уважения граждански иск. Преди съдебното заседание пред касационната инстанция е депозирана писмена молба от защитата на подсъдимия, в която се моли наказателното производство да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 НК, тъй като подсъдимият Д. е починал. Към молбата е депозиран и препис- извлечение от акт за смърт на подсъдимия. В съдебно заседание пред касационната инстанция се явява повереника на пострадалия Д., който моли да бъдат конституирани като граждански ответници по делото наследниците на подсъдимия, като същите бъдат осъдени да заплатят на пострадалия обезщетение. Представителят на държавното обвинение предлага искането на защитата да бъде уважено като основателно. В заключението си застъпва и становище, че атакувания въззивен съдебен акт е правилен и е постановен при верен анализ на събраните доказателства, въз основа на който са направени правилни правни изводи. На тези основания се предлага ако съдът разгледа жалбата по същество да я отхвърли като неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и съобрази направените искания, намери следното: По искането на защитата за прекратяване на наказателното производство: Касационният съдебен състав прецени, че са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.4 НПК и образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като от представения препис- извлечение от акт за смърт №1112 от 18.09.2014 г. на Столична община, район „Красно село“ се установява, че подсъдимият Д. Д. е починал. Независимо, че единствения подсъдим по делото е починал, настоящият съд приема, че не може в рамките на касационното производство да прекрати производството по делото без да се произнесе по отношение на вече постановените първоинстанционен и въззивен съдебни актове. Единствено и само когато наказателното производство се развива пред първоинстанционния съд е възможно и допустимо прекратяването му по реда на чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4 НПК. Когато производството се развива пред въззивната или касационната инстанция и е във връзка с проверка на вече постановен, но невлязъл в сила съдебен акт, за съответния решаващ съд съществува задължение да отмени атакувания акт (или постановените първоинстанционен и въззивен съдебни актове) и едва след това да прекрати воденото наказателно производство. Това се налага с оглед обстоятелството, че посочените съдебни актове, ако не бъдат отменени, би следвало да влязат в сила и бъдат изпълнени. В тази хипотеза отмяна на постановените съдебни актове следва не от констатирани в хода на проверката нарушения, а от смъртта на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид изложеното касационният съд прие, че се налага да бъдат отменени постановените осъдителни първоинстанционен и въззивен съдебен акт, а воденото наказателно производство трябва да бъде прекратено поради настъпила смърт на единствения подсъдим по делото. По искането на повереника на граждански ищец: Касационният съдебен състав прецени, че направеното пред настоящата инстанция искане за конституиране на наследниците на починалия подсъдим като граждански ответници в производството е недопустимо и неоснователно. На първо място трябва да се отбележи това, че е недопустимо да бъдат установявани нови страни в производството след даване ход на делото от първостепенния съд при първото разглеждане на делото. Това е последният момент, в който може да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск, респективно да бъде установен граждански ответник. Не съществува процесуална възможност тази самостоятелна страна в наказателното производство да бъде установена по- късо, още по- малко пред касационната инстанция. При преценка на основателността на направеното искане трябва да бъде посочено и това, че граждански ответник може да бъде конституиран в рамките на наказателното производство единствено и само когато той носи отговорност (за причинени имуществени или неимуществени вреди в резултат на престъплението) на основание различно от това на неговия извършител. Такива са хипотезите когато се предявява граждански иск с предмет обезщетяване на вредите от престъплението към родител на непълнолетен подсъдим или на работодател на подсъдимия. В случая отговорността е с основание, различно от класическото деликтно по чл.45 ЗЗД, което води до възможност да се отправи претенция за обезщетение към страна, която не е субект на престъпление. На това основание касационният съд прие, че искането на повереника на граждански ищец е недопустимо и неоснователно и като такова не може да бъде уважено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №17 от 31.03.2014 г., постановена по НОХД 298/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Сливен. ОТМЕНЯ решение №71, постановено по ВНОХД №68/2014 г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас. ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.-1, т.4 НПК воденото наказателно производство по КНД №1746/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.