Р Е Ш Е Н И Е № 419 София, 4 януари 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тридесети септември ……........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев .................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колева .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1803 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Г.. Атакува се въззивно решение № 26 от 29.03.11 год., постановено по ВНОХД № 49/11 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Визират се всички касационни основания. Иска се подсъдимият да бъде оправдан, възивният акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане или да се намали наложеното му наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Представителят на ВКП намира жалбата за частично основателна. Пледира, че неправилно е определено наказанието на Г. при условията на чл. 58а НК, вместо по чл. 55 НК, който текст се явява по-благоприятен за подсъдимия - нарушение, което не е отстранено от апелативния съд. Предлага в този смисъл да се измени атакуваният съдебен акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните намира следното: Производството се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие. На осн. чл. 371, т. 2 НПК Г. изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. С определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Този развой на делото е по инициатива на Г. и неговия защитник. С присъда № 123 от 21.10.10 год., постановена по НОХД № 2608/10 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, Г. е признат за виновен в това, че на 03.12.09 год. в землището на [населено място], обл. П., при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил И. Я., като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на ОСЕМНАДЕСЕТ години лишаване от свобода, които да се изтърпят в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим. По делото съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С атакувания въззивен акт присъдата е потвърдена. Касационната жалба изцяло преповтаря въззивната. В допълнителните съображения към последната са изтъкнати същите доводи, каквито се сочат и в касационното производство. Те по своето съдържание са насочени към мотива за извършеното убийство, субективната страна, формата на вината и явната несправедливост на наложеното наказание – доводи съдържащи се и в пледоарията на защитата пред окръжния съд. На всички тях изчерпателно са отговорили и двете инстанции по фактите. Пред настоящата инстанция отново се акцентира, че Г. в съдебното заседание пред окръжния съд не е изложил подробности по престъплението и е направил признаване по фактите, изложени в обвинителния акт, за да получи по-лека присъда, тъй като е бил изплашен. Доводът противоречи на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, който гласи, че в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК при провеждане на съдебно следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Именно признаването на тези обстоятелства от подсъдимия, като процесуално поведение, водят до резултат, при който му се налага наказание значително по-леко от токова, каквото би му се наложило при разглеждане на делото по общия ред и доказване на обвинението. Други доказателствени искания в процеса, които да доведат до провеждане на съдебно следствие, не са направени от подсъдимия и от неговия защитник. Участието на последния, като самостоятелна страна в процеса, е гаранция, че направеното признание от подсъдимия не е поради уплаха и с единствената цел да получи по-леко наказание, а че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. От друга страна, касационната проверка на материалите по делото води до извода, че самопризнанията на Г. се подкрепят от събраните доказателства на досъдебното производство, поради което решението в тази насока от инстанциите по фактите не противоречи на разпоредбите на чл. 13, 14, съответно чл. 372, ал. 2 НПК. Именно събраните по делото доказателствата, в това число и обясненията на Г., обосновават хипотетичния характер на твърдението на защитата за интимна връзка между подсъдим и пострадал, довела до сексуална асфикция на последния. Точно, защото се касае до проверка на една хипотеза, която не намира опора в доказателствения материал; изясняване на обстоятелства за причините на смъртта от експертите, които вече са били изяснени от тях; поисканото им становище за формата на вината, която е юридическо понятие и не се установява по експертен път; съответно реда, по който е протекъл процеса, искането за назначаване на допълнителна съдебно – медицинска експертиза законосъобразно е оставено без уважение. Законосъобразно е и решението на инстанциите по фактите, че убийството е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Посочения от защитата хипотетичен механизъм на умъртвяване при „сексуална асфикция” не би променил умишления характер на извършеното от Г.. В тази насока, на базата на неустановени по съответния ред обстоятелства и факти не следва да се развиват теоретични разсъждения без необходимите експертни знания, каквито членовете на настоящия съдебен състав не притежават. Напротив, доказателствата по делото не подкрепят сочената хипотеза. Случайната среща, времето и мястото на извършеното деяние, начина на осъществяването му и поведението на подсъдимия след убийството категорично изключват сочения от защитата механизъм, отречен и от Г. в обясненията му на досъдебното производство – не е знаел за хомосексуалните наклонности на пострадалия и самия той не е придобил такива при изтърпяване на наложените му в миналото наказания лишаване от свобода. От друга страна, по силата на чл. 303, ал. 1 НПК, присъдата не може да почива на предположения. На следващо място е необходимо да се подчертае, че наказателната теория и практика последователно развиват виждането си за престъпни посегателства върху човешкия живот и здраве, без наличието на конкретен мотив за извършването им. Последните се осъществяват единствено на базата на трайно изградени асоциални наклонности, липса на морално етични задръжки и особености на психиатричното развитие, като спонтанна и реактивна агресивност и раздразнителност, какъвто е случая. Настоящият съдебен състав намира, че е допуснато неправилно приложение на закона при определяне на наказанието на подсъдимия, но нарушението не е в негова вреда. Деянието, предмет на настоящото дело, е извършено на 03.12.09 год. Неговата правна квалификация е по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, предвиждаща наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Към този момент е действала забраната по чл. 369а НПК / ДВ бр. 27/09 год., в сила от 13.04.09 год. / и за престъплението, извършено от Г., е било недопустимо провеждането на съкратено съдебно следствие. Със същия ЗИДНК / ДВ бр. 27/09 год., в сила от 13.04.09 год. / е изменен чл. 373, ал. 2 НПК, като е предвидено по отношение на наказанието препращане към новосъздадения чл. 58а НК / ДВ бр. 27/09 год., в сила от 13.04.09 год. /, съдържащ нови правила за определяне на санкцията при съкратено съдебно следствие. Едновременното влизане в сила на посочените изменения и допълнения в НПК и НК и предвидения ред за определяне на наказанията по неприключилите дела по § 65 ПЗРЗИДНК, изразяват ясната воля на законодателя, че за деяния свързани с умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда или извършени в пияно състояние след 13.04.09 год., с изключение на такива с неприключилило наказателно производство, е неприложима процедурата на съкратено съдебно следствие по гл. ХХVІІ НПК и от там материалноправните разпоредби по чл. 58а / ДВ бр. 27/09 год., в сила от 13.04.09 год. / за определяне на наказанието. Тази симбиоза между материален и процесуален закон е продължила до влизането в сила на ЗИДНК /ДВ, бр. 26/10 год., в сила от 09.04.10 год./ с изменението на чл. 58а НК, създал нови правила за определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие. Към този момент е продължила да действа забраната по чл. 369а НПК. Отпаднала е с ЗИДНК /ДВ, 32/10 год., в сила от 28.05.10 год./. След 28.05.10 год. е било възможно провеждането на съкратено съдебно следствие и за престъплението, предмет на настоящото дело. Съдебното производство е образувано по обвинителния акт срещу Г. на 07.09.10 год. и е протекло по реда на чл. 271, т. 2 НПК. При това развитие на законодателството и съдебното производство по делото, при постановяването на осъдителния съдебен акт, съдът е имал единствената възможност по силата на чл. 273, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а НК в редакцията му, създадена с ЗИДНК /ДВ, бр. 26/10 год., в сила от 09.04.10 год./, без да взема предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, тъй като не са били налице материалните и процесуални предпоставки за това, с оглед момента на отпадане на забраната за провеждане на съкратено съдебно следствие за инкриминираното престъпление. Преценявайки, че има възможност по силата на чл. 2, ал. 2 НПК да индивидуализира наказанието при условията на чл. 58а НК /Ред., ДВ, бр. 27/09 год./, вместо при тези по чл. 58а НК /Ред., ДВ, бр. 26/10 год./, съдът е нарушил закона, което нарушение не може да бъде преодоляно в настоящото касационно производство, поради липсата на съответен протест пред въззивния съд, съответно пред ВКС. Изложените съображения обосновават неоснователност на касационната жалба, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 26 от 29.03.11 год., постановено по ВНОХД № 49/11 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: