Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * обезщетение за имуществени вреди * обезщетение за неизпълнение * претърпени загуби * пропуснати ползи * обезщетение за вреди * дължима грижа


2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 294

С. 13.10.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 септември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. И.
И. П.

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1515/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 431 от 08.04.2011г., постановено по настоящото дело № 1515/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 959 от 07.07.2010г. по в.гр.д. № 807/2010г. в частта, с която е уважен искът на И. Д. Д. срещу Г. Г. Г. за заплащане на ½ от сумата 3333.92 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за прекратяване на съсобствеността върху продаден й от ответниците недвижим имот.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос явяват ли се вреда за купувача разноските по воденото дело за делба, след частична евикция, след като съсобствеността с третото лице е прекратена с доброволна делба.
Ответницата по жалбата И. Д. Д. от [населено място] не е изразила становище.
Ответницата Н. Г. К. от [населено място] не е изразила становище.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
При съдебна евикция – реализирана или евентуална, е налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, което поражда отговорност за продавача освен да върне част от цената на имота при частична евикция, също и да обезщети купувача за вредите – чл. 190, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди извън посочените в чл. 189, ал. 1 ЗЗД, съгласно същата разпоредба се определя по общите правила за неизпълнение на задължението – чл. 82 и чл. 83 ЗЗД. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Разноските по воденото дело от купувача срещу третото лице за запазване на имота, се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка и предвидима последица от неизпълнението. Длъжникът обаче се освобождава от отговорност за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добър стопанин, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Така например с ТР № 128/1986г. ОСГК на ВС е прието, че Д. не дължи обезщетение за вреди /от изплащане на вложените суми на трето лице/, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добър стопанин, а именно да уведоми незабавно Д. за загубените документи.
По основателността на касационната жалба:
С въззивното решение е уважен искът на И. Д. Д., купувач по договор за продажба на недвижим имот, срещу продавачите й Г. Г. и Н. К., за присъждане на общата сума 333,92 лв. /по 1666,96 лв. от всеки от тях/ на основание чл. 79 ЗЗД, поради неизпълнение в количествено отношение на договора. От фактическа страна съдът е приел, че с нот. акт № 150/2002г. ответниците Г. Г. и Н. К. са продали на [фирма] 28 кв.м. ид. ч. от ПИ № 177, а впоследствие с нот. акт № 25/2004г. са продали целия поземлен имот, включително и отчуждените вече 28 кв.м. ид.ч., на ищцата И. Д.. Процесната сума, съставлява разходи по воденото от купувача И. Д. съдебно производството по гр.д. № 589/2006г., 30 с-в на В., за прекратяване на създадената по този начин съсобственост, по което е допусната съдебна делба и имотът е изнесен на публична продан, както и разходи за проект за доброволна делба в размер на 600 лв. Относно претендираните нотариална такса и адвокатски хонорар за сключване на договора за доброволна делба между ищцата и третото лице, искът е отхвърлен и решението в тази част не е обжалвано.
Жалбоподателят Г. Г. прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон. Излага съображения, че присъдената сума не се дължи, тъй като съсобствеността не е прекратена с воденото дело за делба, по което са направени тези разходи, а чрез доброволна делба. На следващо място развива доводи, че продавачът И. Д. е могла да направи справка в имотния регистър и да установи наличието на предходна сделка за част от имота.
Предвид дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, и данните по делото, ВКС намира касационната жалба за основателна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД ищцата /ответница по касация/ е могла да избегне настъпването на вредите, ако бе положила грижата на добър стопанин, и бе извършила справка в съответната служба по вписвания, за наличието на вписвания по чл. 4, б. „а” от Правилника за вписванията /ПВ/ за имота, предмет на сделката. С вписването се дава гласност на подлежащите на вписване актове – чл. 1 от ПВ, и грижата на добър стопанин включва извършване на проверка по книгите за вписване относно собствеността на продавания имот. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД изисква активно поведение от кредитора в съответствие с принципа на добросъвестността, за ограничаване на вредите чрез полагане на дължимата грижа. В случая ищцата И. Д. Д. не е положила грижата на добър стопанин за да избегне вредите, чието обезщетяване претендира. По делото липсват доказателства и твърдения, че ищцата е направила справка в книгата за вписване на актовете по чл. 4, б. „а” ПВ. По изложените съображения и съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД ответникът по иска Г. Г. не дължи обезщетение за претендираните вреди от разноските за извършената делба на имота.
Въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени в обжалваната от Г. Г. част и искът да се отхвърли. Ответницата по жалбата И. Д. Д. следва да заплати на касатора Г. Г. Г. разноските по делото за въззивната и касационната инстанция в размер на 197,46 лв., изчислени съобразно основателната част на жалбата.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение



Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 959 от 07.07.2010г. по в.гр.д. № 807/2010г. и потвърденото с него решение на Варненския районен съд, ХХVІ-ти с-в, № 351 от 02.02.2010г. по гр.д. № 1112/2009г. В ЧАСТТА, с която е осъден Г. Г. Г. да заплати на И. Д. Д. сумата 1666,96 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Д. Д. от [населено място] против Г. Г. Г. от [населено място] за заплащане на сумата 1666,96 лв., съставляваща направени разноски за прекратяване на съсобствеността върху недвижим имот, предмет на покупко-продажба с нот. акт № 25/2004г.
ОСЪЖДА И. Д. Д. от [населено място] да заплати на Г. Г. Г. от [населено място] сумата 197, 46 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: