6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. София, 11.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 527 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, София, подадена чрез синдиците на банката, срещу решение № 2381/17.11.2017г. по т.д. № 3690/2017г. от Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 848/04.05.2017г. по т.д. № 7802/2016г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК от банката срещу „Трейс груп холд” АД иск за установяване, че ответникът дължи на банката сумата 32 803,52 лева – възнаграждение по чл.3 от рамков договор за издаване на банкови гаранции и договор за заместване в дълг от 13.11.2013г. за периода от 27.10.2014г. до 22.04.2016г. за издадените банкови гаранции БГ № 1290/20.12.2011г., БГ № 913/15.10.2010г., БГ № 915/15.10.2010г., БГ № 134/07.02.2011г., БГ № 660/29.07.2010г., БГ № 661/29.07.2010г., БГ № 638/17.06.2011г., БГ № 1283/19.12.2011г. и са присъдени разноски по делото в полза на насрещната страна.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.89 ЗЗД, и поради необоснованост. Сочи, че правилото на чл.89 ЗЗД е неприложимо към процесния договор, тъй като същият е тристранен, а не двустранен. Ответникът не е правил изявление за разваляне или прекратяване на договора, не са върнати и оригиналите на процесните банкови гаранции, поради което претендираното възнаграждение за издаването им е дължимо. Не е налице и правна пречка лицата, в полза на които са издадени банковите гаранции, да се удовлетворяват от масата на несъстоятелност на банката. Въз основа на изложените доводи, моли искът да бъде уважен след отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата и по делото, „Трейс груп холд” АД, счита, че жалбата е неоснователна по съображения, подробно изложени по делото.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: „Съставляват ли наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадената й лицензия при поставянето й под специален надзор по чл.115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза й за банкова дейност, хипотези на невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови потвърдителното си решение за отхвърляне на иска, решаващият състав е приел следното: Между страните е подписан на 21.10.2003г. рамков договор за издаване на банкови гаранции, с който ищецът поема задължение да издава по нареждане на наредителя, „Строителен холдинг трейс груп” АД, банкови гаранции в негова полза или в полза на посочени от него лица за получаване на аванс и за гарантиране на добро изпълнение по сключени договори по ЗОП и в тръжни условия и търгове, провеждани от други лица. В чл.3 от договора е предвидено всяка банкова гаранция да се издава след заплащане от наредителя на такса за откриване в размер на 0.14% за един месец или част от него. С анекс № 1 от 21.10.2003г. е постигнато съгласие за изменение на клаузата на чл.3 от договора, според което всяка една от банковите гаранции се издава при заплащане от наредителя на месечна такса за откриване в размер на 0.14%, която такса се заплаща ежемесечно на 25-то число на месеца. С договор за заместване в дълг от 13.11.2013г., сключен между „КТБ” АД, „Строителна компания трейс” АД (правоприемник на „Строителен холдинг трейс груп” АД) и „Трейс груп холд” АД е постигнато съгласие „Трейс груп холд” АД да замести длъжника, „Строителна компания трейс” АД, в задълженията му към кредитора, „КТБ” АД, по процесния рамков договор за издаване на банкови гаранции, които към датата на сключване на договора са в размер на 2 204 449,99 лева, между които и процесните гаранции: БГ № 1290/20.12.2011г., БГ № 913/15.10.2010г., БГ № 915/15.10.2010г., БГ № 134/07.02.2011г., БГ № 660/29.07.2010г., БГ № 661/29.07.2010г., БГ № 638/17.06.2011г., БГ № 1283/19.12.2011г.
С решение от 20.06.2014г. на УС на БНБ е забранено на „КТБ” АД да извършва дейностите, включени в лиценза й, а с решение от 06.11.2014г. на УС на БНБ лицензът на банката е отнет на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ, тъй като собственият капитал на банката е отрицателна величина. С решение от 22.04.2015г. по т.д.н. № 7549/2014г. на СГС „КТБ” АД е обявена в несъстоятелност.
Въз основа на приетата по – горе фактическа обстановка, решаващият състав е приел, че договорът, с който наредителят възлага на банката - гарант да издаде банкова гаранция, притежава характеристиките на договор аз поръчка, но се отлича по въведените законодателно изисквания към гаранта, който предвид установеното в чл.2, ал.2, т.7 ЗКИ изискване, може да бъде само банка, в чийто лиценз е включена последния вид дейност. С оглед на това, са споделени изводите на първостепенния съд, че с отнемането на лиценза на гаранта, „Корпоративна търговска банка” АД, да извърша банкови сделки, изпълнението на процесния рамков договор за издаване на банкови гаранции от 21.10.2003г. от страна на гаранта, „Корпоративна търговска банка” АД, е станало обективно невъзможно и на основание чл.89 ЗЗД договорът е развален по право. Направено е заключение, че обективната невъзможност за изпълнение на типичните задължения по процесния договор за „КТБ” АД е била налице и преди датата на отнемане на лиценза на банката на 06.11.2014г., и за периода от 27.10.2014г. до 06.11.2014г., доколкото за този период има забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадения й лиценз, поради което същата няма право на уговорената насрещна престация за възнаграждение по чл.3 от договора. Въззивният състав е приел за неоснователни възраженията на ищеца, че нормата на чл. 89 ЗЗД не намира приложение, доколкото процесният договор бил тристранен, тъй като постигнатото съгласие, с изричното позволение на кредитора „Корпоративна търговска банка” АД, за замяна на първоначалната страна по договора, „Строителна компания трейс” АД, с „Трейс груп холд” АД, не прави договора тристранен, а има за последица само промяна на субекта на едната страна по двустранния договор. Според апелативния съд, без значение са и изложените доводи, че бенефициентът по издадените банкови гаранции можел да се удовлетвори от масата на несъстоятелността на банката, доколкото последната правна възможност е различна от типичното задължение на банката по чл.442 ТЗ с издаването на банковата гаранция да обезпечи вземането на съконтграгента на наредителя като се отчита спецификата на личното обезпечение и очакваната финансова стабилност на банката – гарант, за която е създаден законов механизъм за следене и проверка, както и да заплати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в гаранцията, а не третото лице да се удовлетворява в универсалното изпълнение в несъстоятелността, конкурирайки се с останалите кредитори на несъстоятелната банка.
По релевирания правен въпрос:
В чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции е предвидено, че за извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ. За публично набиране на влогове и други възстановими средства се изисква лицето да е получило лиценз за банка от БНБ - чл.2, ал.5 ЗКИ, а съгласно чл.2, ал.1, т.7 ЗКИ, банката може да извършва гаранционни сделки, между които попада издаване на банкови гаранции, ако те са включени в нейния лиценз.
Лицензът на банката задължително се отнема от БНБ, поради неплатежоспособност, ако собственият капитал на банката е отрицателна величина – чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.27/ 25.03.2014г.). В този случай БНБ отправя искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност – чл.37, ал.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.27/ 25.03.2014г.). Отнемането на лиценза може да се предхожда от поставянето на банката „под специален надзор” по чл.115 ЗКИ чрез забрана извършване на дейностите, включени в издадения на банката лиценз.
Прекратяването на договор по право на основание чл.89 ЗЗД е обусловено от наличието на невиновна невъзможност за изпълнение, за която длъжникът не отговаря. Последният се освобождава от отговорност в случай на неизпълнение, ако то се дължи на случайно събитие или на непреодолима сила. Общото при тези две причини за невъзможност за изпълнение е, че липсва виновно поведение на длъжника т.е. липсва полагане от длъжника на дължимата грижа, която за банките е грижата на добрия търговец. В случай на отнемане на лиценза на банката, поради неизпълнение на задължението й да поддържа положителна величина на собствения си капитал, не е налице невиновна невъзможност за изпълнение на вече сключените от нея договори и същите не се прекратяват по право на основание чл.89 ЗЗД.
При сключване на мандатен договор за издаване на банкови гаранции (гаранционни сделки по см. на чл.2, ал.1, т.7 ЗКИ) от лицензирана за това банка срещу заплащане на възнаграждение, отнемането на лиценза на банката след издаването на банковите гаранции не се отразява на тяхната валидност. Банковата гаранция е едностранна банкова сделка, като лиценз за извършването й е необходим към момента на издаването й. Последващото отнемане на лиценза на банката не рефлектира върху валидността на издадените от нея като обезпечения банкови гаранции и не я освобождава от задълженията й по тях. Аргумент за това е и наличието на специалните фактически състави на чл.22, ал.2, т.3 и чл.60, ал.1, т.7 ЗБН, при които дадени от банката обезпечения могат да бъдат обявени по исков ред за относително нищожни / недействителни спрямо кредиторите на банковата несъстоятелност, които разпоредби биха били безпредметни, ако отнемането на лиценза на банката, поради капиталова неадекватност, или обявяването й в несъстоятелност водят до прекратяване на дадените от нея обезпечения.
Последиците от отнемането на лиценза на банката в хипотеза на чл.36, ал.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.27/ 25.03.2014г.) е принудителното прекратяване на дейността й и последващото й обявяване в несъстоятелност, без възможност за оздравително производство. Забраната по чл.115 ЗКИ банката да извършва дейностите, включени в лиценза й, отнемането на лиценза и започналото производство по несъстоятелност спрямо банката нямат за последица прекратяването на сключените от нея преди това сделки, за които законът изисква притежаването на лиценз по ЗКИ. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.58 от Закона за банковата несъстоятелност, даваща правомощия на синдика да прекрати всеки двустранен договор, сключен преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по който банката е страна, ако той не е изпълнен изцяло или частично. Правилото сочи, че дори производството по несъстоятелност, а следователно и предхождащите ги процедури по налагане на мерки по чл.115 ЗКИ и отнемане на лиценза на банката, нямат за последица прекратяване на сключените преди това договори. В предметния обхват на чл.58 ЗБН попада и възмездният мандатен договор за издаване на банкови гаранции, в качеството му на заварен от производството по несъстоятелност двустранен договор, по който има частично неизпълнение.
Кредиторите на банковата несъстоятелност предявяват правата си в производството по несъстоятелност в срока по чл.63, ал.1 ЗБН, а при пропускането му - чрез установителен иск по чл.65 ЗБН в законоустановен преклузивен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като част от вземанията, вкл. тези на вложителите подлежат на служебно приемане, съгласно чл.63, ал.3 ЗБН. Видно от чл.94, ал.1 ЗБН, в производството по несъстоятелност се изплащат чрез сметка за разпределение и вземанията на вложителите, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете. От посочените разпоредби е видно, че договорите за банков влог, независимо, че са банкови сделки (за публичното влогонабиране се изисква лицето да е лицензирано за банка), не се прекратяват по право по чл.89 ЗЗД с отнемане на лиценза и обявяване на банката в несъстоятелност. Това е допълнителен аргумент, че ако банката е сключила договори при наличието на изискуемия от ЗКИ лиценз, последващото налагане на мерки по чл.115 ЗКИ, отнемане на лиценза и обявяването на банката в несъстоятелност не водят до прекратяването им, освен ако законът изрично не предвижда това.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос:
„Наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадения й лиценз при поставянето й под специален надзор по чл.115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза й за банкова дейност, не представляват невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции.”
По основателността на жалбата:
С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, въззивният акт е постановен в нарушение на материалния закон – чл.89 ЗЗД.
Сключеният мандатен договор, в който е встъпил ответникът, и в изпълнение на който са издадени от банката процесните банкови гаранции, преди отнемане на лиценза й, не е развален, нито по право на основание чл.89 ЗЗД, нито въз основа на волеизявление от ответника по чл.87, ал.1 ЗЗД. Фактът, че ответното дружество не е могло да се ползва от издадените в полза на трети лице банкови гаранции, не може да бъде противопоставен на банката, тъй като след издаването им те не са върнати на същата. По банковите гаранции банката продължава да дължи плащане в срока им, съобразно визираните в тях условия, с тази особеност, че кредиторът по тях може да получи изпълнение единствено по правилата и в рамките на производството по несъстоятелност. Спецификата при предявяване на тези вземания в производството по банкова несъстоятелност е, че те се приемат под отлагателно условие (настъпване на условията за плащане по банковата гаранция) и удовлетворяването им става съобразно правилата на чл.102 ЗБН вр. чл.725 ТЗ.
Предвид изложеното, въззивното решение е изцяло неправилно, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяната му предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск следва да се уважи изцяло за сумата от 32803,52 лева за периода от 27.10.2014г. до 22.04.2016г. при отчитане на срока на валидност на гаранцията, ведно със законна лихва от 20.07.2016г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, до окончателното плащане на главницата.
С оглед изхода на спора, на касатора – ищец се дължат разноски за исковото производство в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение и разноски за заповедното производство в размер на 300 лева.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 2381/17.11.2017г. по т.д. № 3690/2017г. от Апелативен съд – София, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск, че „Трейс груп холд” АД дължи на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, София, сумата от 32 803,52 лева – възнаграждение по чл.3 от рамков договор за издаване на банкови гаранции за периода от 27.10.2014г. до 22.04.2016г. за издадените банкови гаранции БГ № 1290/20.12.2011г., БГ № 913/15.10.2010г., БГ № 915/15.10.2010г., БГ № 134/07.02.2011г., БГ № 660/29.07.2010г., БГ № 661/29.07.2010г., БГ № 638/17.06.2011г., БГ № 1283/19.12.2011г., ведно със законна лихва за забава от 20.07.2016г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА „Трейс груп холд” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, София, ЕИН[ЕИК], сумата от 600 лева - направени разноски за исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|