Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. София, 05 февруари 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ
със секретаря Аврора Караджова
при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 1849 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 8932/2014 г. по описа на Районен съд – София и отмяна на постановеното по него определение от 24.06.2014 г.. В искането са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно групиране на наложените на осъдения И. Б. наказания, като вън от кумулацията е останало осъждането му по НОХД № 6253/2013 г. по описа на РС – София. Иска се на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК да се отмени определението и да се върне делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде възобновено наказателното производство, като бъде отменена определението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В съдебно заседание осъденият И. Й. Б., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява и не взема становище по така депозираното искане.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл.420 ал.1 вр. с чл.422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл.421 ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в нормата на чл.422 ал.1 т.5 - определение на РС – София, постановено по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК. Това определение не е било обект на въззивна проверка, макар че принципно е подлежало на такава, съгласно разпоредбата на чл.341 ал.1 от НПК. Поради липсата на въззивен протест и въззивна жалба определението е влязло в сила. В същото време то не попада и в категорията актове, които биха могли да бъдат обект и на касационна проверка, доколкото е изключено от техния кръг с оглед нормата на чл.346 от НПК, поради което искането е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО.
С определение от 24.06.2014 г. постановено по ЧНД № 8932/2014 г. Софийският районен съд, н.о. ХІХ състав на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения И. Й. Б. из между наложените му по НОХД № 2347/2013 г., НОХД № 23592/2012 г., НОХД № 966/2013 г., НОХД 6447/2013 г. и по НОХД 1925/2013 г., всички по описа на СРС, като му е наложил едно общо най-тежкото наказание – пробация – задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от две години, с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от две години. На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с шест месеца, включително за всяко от горепосочените три пробационни мерки, а на основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието до момента.
При постановяване на съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията само по посочените от прокурора пет осъждания. В обстоятелствената част на определението е описано и осъждането на Б. по НОХД № 6253/2013 г., но в последствие в мотивите същото не е обсъдено и не е включено в така образуваната кумулационнна верига, въпреки наличието на предпоставките за това. Този пропуск противоречи на принципа на закона за определяне на едно общо най-тежко наказание при наличие на материалноправните законови предпоставки за това. В тази насока първоинстанционният съд не се е съобразил с обвързващите предписания по т. 7 на Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленум на ВС и т.2 та ТР № 3/16.11.2009 г. по т.д. № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за общото наказание, което следва да се определи на осъденото лице при наличие на съвкупност от престъпления трябва да бъде решен от съда, не само по посочените от страните осъждания, а по всички известни на съда такива, ако вследствие на цялостната преценка на доказателствата, може да се направи извод, че са налице възможности за прегрупиране на наказанията по начин, който е най-благоприятен за дееца. Като не е взел предвид осъждането на Б. по НОХД № 6253/2013 г. районният съд в е постановил определението си в нарушение не само на чл.14 от НПК, но и на разпоредбите на чл.25 вр. с чл.23 от НК, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, тъй като е допуснато е съществено нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НК, поради което искането за възобновяване следва да бъде уважено, а определението на РС - София да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, в хода на което да бъде приложен правилно материалния закон.
С оглед изложеното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ЧНД № 8932/2014 г. по описа на Районен съд – София.
ОТМЕНЯ определение от 24.06.2014 г., постановено по същото дело.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |